Решение № 204 от 03.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Велики Преслав, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело № 20243610100733 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД, предявени от Ф. Р. Х. срещу Д. Б. Е. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 391,89 лева, представляващи имуществени вреди, вследствие на извършено деяние по см. на чл.129 от НК, както и сумата от 20, 000 лева, представляващи неимуществени вреди, вследствие на деянието по чл.129 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, за което ответникът е признат за виновен, съгласно протоколно определение, с което е одобрено споразумение № 76/09.10.2024г, по НОХД № 278/2024г, по описа на ВПРС, влязло в сила от 9.10.2024година. Претендират се съдебните разноски, сторени по делото.

Ищецът излага, че деянието, предмет на деликт е осъществено на 20.08.2023г вечерта, от ответника, чрез нанасяне на силен удар в дясната страна на челюстта.

Твърди, че вследствие на удара е изгубил съзнание, челюстта се е подула, изпитвал е силни болки през нощта. На сутринта е посетил СМП-МБАЛ Ш., от там е бил изпратен в медицинско заведение на територията на гр. Варна, поради счупване на долна челюст. Приет е в УМБАЛ „Св.М", като на следващия ден- 22.08.2023г. е направена операция, като е поставена еластична бимаксиларна фиксация, която на 24.08.2023г е сменена с твърда телена при стабилни шини на двете челюсти. Сочи, че видно от СМУ №189/2023г, от удара е причинена ''фрактура на долната челюст на две места - между четвърти и пети зъб долу в ляво и в областта на десния ставен израстък на долната челюст". На 26.09.2023г е била отворена челюстта, а на 04.10.2023г. са снети шините. Имал е предписан режим на хранене - течна храна, изпитвал болка, 1 вземал болкоуспокоителни. Твърди се, че и към момента на подаване на исковата молба, ищецът все още изпитва болка и не може да стиска напълно челюстта си.

С оглед реда, по който се развило разглеждането на наказателното производство, ищецът не могъл да предяви граждански иск за причинените му неимуществени и имуществени вреди в наказателния процес, което обосновава и правният му интерес от завеждане на настоящата искова молба.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, чрез процесуален представител, като взема становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Излага, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради което и съдът следва да вземе това обстоятелство предвид, при определяне на размера на деликта.

Счита също, че размерът на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на деянието, е прекомерно завишен. В допълнителни писмени бележки, ищецът чрез процесуален представител развива допълнителни аргументи в подкрепа на завишения размер на исковата претенция.

Счита, че сумата от 20, 000лева, не е съобразена с изискванията за справедливост при репариране на причинените имуществени и неимуществени вреди, вследствие на деянието, извършено по см. на чл.129 от НК. Намира също така, че са налице фактически данни за налично съпречиняване на резултата от страна на ищеца, че реално поведението на ищеца е било първопричина за реализирането на причинноследствена връзка, твърди, че п отношение и на ответника са били реализирани действия, причинили телесни увреждания.

Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

С Определение № 76/9.10.2024 г., постановено по НОХД № 278/2024 г. по описа на Районен съд Велики Преслав, подсъдимият Д. Б. Е. е признат за виновен в това, че на 20.08.2023 г., в с. Т., общ. В. П., след сградата на бивше Основно училище „Св. Св. К. и М.", причинил на Ф. Р. Х. от с. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст - фрактура на долна челюст на две места - между четвърти и пети зъб долу в ляво и в областта на десния ставен израстък на долната челюст, като при извършването на деянието бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.-престъплението по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“. Определението е влязло в сила в деня на постановяването му, а именно 9.10.2024г.

От представеното по делото писмено доказателства - Съдебно-медицинско удостоверение № ***/2023 г., издадено от д-р В. В., се установява, че при инцидент на 21.08.2023 г., Ф. Х.. е получил: фрактура на долната челюст на две места – между четвърти и пети зъб, долу в ляво и в областта на десния ставен израстък на долната челюст. Описаните увреждания могат да се получат при побой, по начина и при обстоятелствата описани от ищеца. Причинено е счупване на челюст, деяние съставомерно по см. на чл. 129 от НК.

Приети като доказателства са и 1бр. епикризи на ищеца , издадени от Университетска болница за активно лечение – „Света ММ“, гр. В.

По делото бяха разпитани две групи свидетели, посочени от ищеца – св. М.

2

Х., Р. Х.(родители на ищеца), А. А. и посочени от ответника – В. И. и М. Р..

От показанията им се установи следната фактическа обстановка:

На 20.08.2023г.м, при възникнал между ищеца и ответника конфликт, касаещ поведението на ищеца при управляване на същия на моторно превозно средство, и при наличие на физическа разправа между ищеца и ответника, на ФФ. Х. са били причинените телесни увреждания, които се характеризират като средна телесна повреда на см. на закона.

По повод извършено от Д. Б. Е. деяние е било образувано досъдебно производство № 258/2023 г. по описа на РУ "Велики Преслав, което е завършило с внасяне от РП-Ш., ТО – Велики Преслав на споразумение за решаване на делото в ДП, в Районен съдВелики Преслав.

От показанията на свидетелката М.Х. се установява, че още във вечерта на инцидента, ищецът е бил заведен първо в болница в гр. Ш., където след извършена рентгенова снима е било установено счупване на челюстта. Впоследствие в гр. Варна е било извършена и оперативна намеса. Заявеното се подкрепя и от показанията на св. Р.

Х..

От заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р В. се установява, че при инцидента на 20.08.2023 г. ищецът Ф. Р. Х., е получил следните травматични увреждания: Фрактура на долната челюст на две места - между четвърти и пети зъб долу в ляво и в областта на десния ставен израстък на долната челюст. Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар. Двете фрактури на долната челюст са получени по различен механизъм. Фрактурата между четвърти и пети зъб долу в ляво е причинено от директен удар от твърд тъп предмет, докато фрактурата в областта на десния ставен израстък на долната челюст е индиректна. Дължи се на рязко изместване на долната челюстта отляво надясно, при което артикуларен израстък на челюстта се чупи вторично.

Според констатацията на вещото лице, счупването може да бъде получено както с твърд предмет (сопа бухалка, дъска) така и с юмрук, доколкото удари нанесени с невъоръжена ръка имат характеристики на такива от твърди тъпи предмети.

Причиненото увреждането се характеризира като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

В резултат на получените травматични увреждания ищецът е изпитвал болки, страдания и неудобства във връзка с травмата. Болките и страданията са свързани с установените фрактури на долната челюст, по-силни при отваряне на устата, с цел говор или хранене. След трайната фиксация на долната към горната челюст на 24.08.2023 г. болките постепенно са намалели, но неудобствата свързани с храненето невъзможност да отваряне на долната челюст, хранене с течна кашава храна (обикновено през сламка) загуба на тегло са продължили до сваляне на шините. По данни на ищеца, шините са били свалени на 04.10.2023 г. След тази дата дъвченето е било възможно, но е необходимо това да става постепенно и предпазливо, избягвайки много твърда храна.

При така изяснената фактическа обстановка следва да се приеме, че исковата претенция за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нанесената средна - телесна повреда, намираща правно основание в чл. 45 от ЗЗД е частично основателна и доказана.

3

С Определение № 76/9.10.2024 г., постановено по НОХД № 278/2024 г. по описа на Районен съд Велики Преслав, подсъдимият Д. Б. Е. е признат за виновен в това, че на 20.08.2023 г., в с. Т. общ. В. Преслав, след сградата на бивше Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий", причинил на Ф. Р. Х. от с. Т.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст - фрактура на долна челюст на две места - между четвърти и пети зъб долу в ляво и в областта на десния ставен израстък на долната челюст, като при извършването на деянието бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.престъплението по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация“. Определението е влязло в сила в деня на постановяването му, а именно 9.10.2024г.

Разпоредбата на чл. 300 от ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Налице са предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника.

Налице са елементите от фактическия състав на деликта.

В резултат на това ищецът е претърпял болки и страдания. Касае се за млад човек, по отношение на който е била извършена оперативна намеса, с оглед на получените травматични увреждания. Впоследствие е било необходимо да бъде поставена и шина, били са затруднени за известен период от време дъвченето и говоренето. Приемала се е само съобразена със здравословното състояние храна.

Според заключението на вещото лице срока за възстановяване е около 2-2,5 месеца.

За обезщетяване на тези морални вреди, претърпени от ищеца, съдът следва да определи обезщетение по справедливост, предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на неимуществените вреди (т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., което тълкуване се възприема и възпроизвежда в множество актове на ВКС, вкл. решение № 144 от 01.10.2012 г. по т. д. № 196/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, посочено в изложението).

При телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди, от значение са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество (решение № 17 от 16.01.2025 г. по т. д. № 1808/2023 г. на ІІ т. о. на ВКС и посочените в него актове). Следва да се съобразяват характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други (решение № 39 от 2.01.2025 г. по гр. д. № 3546/2022 г. на ІV г. о. на ВКС). Необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането (решение № 17 от 27.02.2013 г. по т. д. № 266/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС), възрастта на пострадалия, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им (решение № 12 от 25.03.2016 г. по т. д. № 1018/2015 г. на ІІ т. о. на 4