Решение № 199 от 01.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Благоевград , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Николай Грънчаров

Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211200500199 по описа за 2021 година констатира следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на А. Л., -, роден на - адрес Б.У 1, о, , срещу частта от решение № 503447 от 20.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 291 от 2018 г. на Районен съд Разлог, с която Л. е осъден да заплати на "С.Б."97, седалище и адрес на управление гр.В, р-н "О", ул. Д №, представлявано от Р.Р.Д 3712,89 евро, включващи дължими такси за поддръжка на общите части на А “ в гр. Б за 2014, 2015 и 2016 г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане. В жалбата се твърди, че решението е неправилно в атакуваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Договорът за поддръжка на общите части на комплекса противоречал на специалните норми на ЗУЕС. Не било доказано провеждането на общо събрание, което да определи параметрите на услугата и да възложи извършването й на дружеството. Последното не твърдяло и доказало, че комплексът е от затворен тип. Споразумението, обективирано в нотариалния акт, противоречало на ЗЗП, защото представлявало заблуждаваща търговска практика и съдържало неравноправни клаузи. То не предвиждало възможност да бъде променено или прекратено. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на 1 претенциите на фирмата.

Насрещната страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Атакуваното с нея решение било правилно. В казуса не се касаело за разходи за управление, направени и отчетени от управителни органи на етажна собственост, а ставало въпрос за индивидуални договорни отношения. Процесната сграда не била в режим на етажна собственост. Неприложима била нормата на чл. 51 от ЗУЕС. Л. ползвал апартамента си както лично, така и чрез трети лица. ЗЗП нямал отношение към случая. Договорът отговарял на изискванията за добросъвестност и не поставял Л. в неравностойно положение. Проявление намирала свободата на договаряне. Фирмата успешно провела необходимото пълно и главно доказване на претенциите си пред районния съд.

Решението на последния трябвало да бъде потвърдено.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което бяха разгледани в открито съдебно заседание.

Не се събираха нови доказателства.

Обжалваният първостепенен съдебен акт по съществото на спора не е постановен при нарушение на правните норми, регламентиращи условията за валидност на решенията - издаден е от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Той се явява и допустим - спазени са съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск. В настоящия казус не са нарушени императивни материални и процесуални норми. Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в решението, срещу които се възразява в жалбата.

Същото следва да се потвърди в обжалваната част, защото е правилно, за което, на основание чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първата такава.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба, не намират опора в закона и доказателствата по делото.

Окръжният съд споделя извода на Районен съд Разлог, че договорът за поддръжка на общите части в комплекса не е нищожен поради противоречие с норми на ЗУЕС. Това е така, понеже ЗУЕС не намира приложение в казуса. За да имат действие неговите разпоредби спрямо процесния договор, трябваше да се докаже, че сградата е в режим на етажна собственост. Тежестта за това, както правилно е приел районният съд, пада върху ответника, който твърди този факт. Меродавният момент е датата на сключване на договора - 26.04.2010 г. /т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията 2

Емил Марков - преценката за нищожност на договора следва да се прави към момента на неговото сключване/. Ответникът не е доказал, че към въпросната дата в комплекса вече е била формирана етажна собственост, т. е. че е имало поне 4 самостоятелни обекта, принадлежащи на различни собственици /аргумент от чл. 3 от ЗУЕС/. С оглед това ирелевантен за делото се явява спорът дали комплексът е от затворен тип, или не е. Към 26.04.2010 г. не се е изисквало провеждане на общо събрание на собствениците и приемане на решение от същото по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, по вече изложените съображения. Договорът е валиден и е породил целените с него правни последици през процесния период от време.

Правилно е заключението на първата инстанция и досежно това, че договорът не противоречи на ЗЗП. В него действително не се констатира наличие на неравноправни клаузи. Контрактът не съдържа уговорки във вреда на ответника. Не е нарушено изискването за добросъвестност. Няма неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Не е налице някоя от хипотезите, изброени в чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Липсата на клаузи в договора, касаещи неговото изменение и прекратяване, не компрометира същия, защото, както правилно е приела и първата инстанция, приложими, на общо основание, ще са съответните разпоредби на ЗЗДог.

Жалбата не трябва да бъде уважена. Решението е правилно в атакуваната част и подлежи на потвърждаване.

На въззиваемата страна се следват направените разноски за адвокат - 600 лв.

С оглед цената на всеки от съединените искове /претенцията за всяка от четирите години съставлява отделен иск/, която е под прага, визиран в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи на касационна проверка.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 503447 от 20.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 291 от 2018 г. на Районен съд Разлог, в обжалваната част, с която А. Л., -, роден на - адрес В, е осъден да заплати на "С.Б."97, седалище и адрес на управление гр.В, р-н "О", ул. Д №, представлявано от Р.Р.Д 3712,89 евро, включващи дължими такси за поддръжка на общите части на А "С. в гр.Б за 2014, 2015 и 2016 г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. Л., -, роден на - адрес Б.У 1, о, WR1 1NE, В, да заплати на "С.Б."97, 3 седалище и адрес на управление гр.В, р-н "О", ул. Д №, представлявано от Р.Р.Д направените от фирмата разноски по делото пред въззивната инстанция, възлизащи на 600 /шестстотин/ лева и съставляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4