Решение № 173 от 23.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Карлово, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. П. при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20255320101701 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 34 от ЗС в първата фаза на делбеното производство.

Ищцата П. Т. Б. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „В.Л.“ ** твърди, че с ответника са бивши съпрузи, сключили граждански брак на ****г. в град К., който бил прекратен с влязло в сила на 24.06.2025г. решение по гр. д. № 1402/2019г по описа на Районен съд Карлово. По време на брака си, с нотариален акт № 133, том VI, дело № 2099/03.09.1997г. с ответника придобили в режим на СИО следните имоти:

1) САМО ½ ид. част (една втора идеална част) от поземлен имот с идентификатор ***7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., община К., област П., одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР; адрес на поземления имот: гр. К., ул. „В.Л.“ **; площ:

694 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1827; квартал: 169; парцел XI-1827; съседи: ***, ***, ***, ***, ***;

2) Самостоятелен обект в сграда или съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор *** в град К., община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР; адрес на поземления имот: гр. К., ул.

1

„В.Л.“ **; самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***; предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; брой етажи:2; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: няма данни; прилежащи части: няма данни; ниво:1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***.2; предишен идентификатор: няма;

3) Сграда с идентификатор ***7.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР; адрес на поземления имот: гр. К., ул. „В.Л.“ **; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***7; застроена площ: 48 кв.м; брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата: 0; предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; предишен идентификатор: няма.

След прекратяване на брака, имотите останали в обикновена съсобственост.

С ответника не можели да поделят доброволно имотите.

МОЛИ съда да постанови решение, с което допусне до делба посочените имоти при квоти: по ¼ ид. част от дворното място и по ½ ид. част от жилищата.

Ответникът Л. Н. Б. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „В.Л.“ ** оспорва иска за делба и наличието на съсобственост между страните.

Не оспорва, че с ищцата сключили граждански брак на ****г., който бил прекратен с влязлото в сила решение № 112 от 08.06.2020г., постановено по гр.дело № 1402/2019г. на Карловски районен съд, влязло в законна сила на 24.06.2020г.

Оспорва твърдението на ищцата, че процесните имоти са съсобствени между страните.

Имотите, които ищцата поискала да бъдат допуснати до делба не били придобити от страните в режим на съпружеска имуществена общност и съответно - след прекратяване на брака им с влязлото в сила решение не станали съсобствени с оглед разпоредбата на чл. 27 ал.1 от Семейния кодекс.

С исковата молба бил представен нотариален акт № 133, том IV, дело № 2099/1997г. на Карловски районен съд, който обективирал сключения договор от 03.09.1997г. между родителите на ответника Н. Д. Б. и П. Д. Б. от една страна, и от друга - брат му Д. Н. Б. и ответника. По силата на този договор техните родители им прехвърлили притежавания от тях имот, както следва:

- на брат му Д. Н. Б., ½ идеална част от дворно място, съставляващо тогава имот с пл.№ 1619 в кв.169 по плана на град К., за който имот е бил отреден парцел XI, а по сега действащите КККР на град К. - поземлен имот с идентификатор ***7, ведно с втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, който етаж по сега действащите КККР на гр.К.

2 представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2;

- на ответника - другата ½ идеална част от дворното място, първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, който етаж по сега действащите КККР на град К. съставлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, както и масивната сграда, построена в североизточната част на гореописаното дворно място, която сграда по сега действащите КККР на град К. съставлява сграда с идентификатор ***7.3.

Описаният нотариален акт бил озаглавен „Нотариален акт за продажба на недвижим имот“. В раздел първи на същия било записано, че родителите им „продават“ имота, но реално нямало уговорена насрещна престация, нямало цена. В акта било записано, че продажбата е срещу задължението на купувачите „да осигурят безвъзмездно и пожизнено ползване върху продаваемия имот“. Ноторно известно било, че правото на ползване е ограничено вещно право, което се учредява във формата на нотариален акт като изискването за спазване на тази форма било изискване за валидност.

Повече от очевидно било, че с въпросния нотариален акт, нито ответникът, нито неговия брат като приобретатели на прехвърления ни имот, са учредили в полза на техните родители право на ползване върху същия. Държал изрично да подчертае и това, че никога, нито той, нито брат му са изплащали някакви суми на техните родители като продажна цена на прехвърления ни имот, т.е. имотът им бил прехвърлен абсолютно безвъзмездно.

В случая следвало да бъде тълкувана волята на страните при изповядване на гореописаното сделка съобразно разпоредбата на чл.20 от Закона за задълженията и договорите. Както волята на родителите им, така и неговата и на брат му била напълно безвъзмездно всеки един от тях двамата да получи по един етаж от къщата заедно с ½ идеална част от дворното място, като на ответника била прехвърлена и сградата, построена в североизточната част на същото, като един вид „компенсация“ за това, че по-рано на брат му била прехвърлена сградата в северозападната част на дворното място. На практика техните родители си запазили при тази сделка правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления им имот.

Твърди, че в случая става въпрос за дарение, а не за продажба, макар и това да е било записано в представения нотариален акт от адвоката, който го е изготвил и затова счита, че имотите, описани в нотариален акт № 133, том IV, дело № 2099/1997г. на Карловски районен съд, са подарени на него и брат му, и следователно те не са станали СИО.

Сочи също, че ищцата по делото, негова вече бивша съпруга, нямала никакъв принос за придобиване на процесните имоти, а приносът бил абсолютна материалноправна предпоставка за придобиване на имущество в условията на СИО съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Семейния кодекс.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се произнесе по въпросите, поставени в чл. 344, ал.1, пр. І-о от ГПК, съдът следва да установи наследниците по закон на общия наследодател, 3 респективно – съсобствениците на имотите, които попадат в делбената маса и частта на всеки съсобственик от нея.

Не се спори и се установява от представеното решение № 112 от 08.06.2020 г. по гр. дело № 1402/2019 г. по описа на КрлРС, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на **** г., който с посоченото решение, влязло в законна сила на 24.06.2020 г. е бил прекратен с развод по взаимно съгласие.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал.1 от СК, Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а съгласно чл. 22 ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В случая спорният по делото въпрос е има ли сключения договор между ответника и неговите родители възмезден характер, респективно – има ли ищцата принос в придобиване на имота.

По делото е представен нотариален акт № 133, том VI, дело № 2099/03.09.1997г., с който се твърди от ищцовата страна, че на 03.09.1997 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот и че страните, тогава съпрузи са придобили този имот по възмезден начин, поради което същият е станал тяхна съпружеска имуществена общност, прекратена с развода им и преминала в обикновена съсобственост. Ответната страна оспорва, че представения нотариален акт съдържа договор за покупкопродажба.

Съдът констатира, че представения по делото нотариален акт е озаглавен по начин „Нотариален акт за продажба на недвижим имот“. В пункт І от него е посочено следното, че Н. Д. Б. и съпругата му П. Д. Б. продават на синовете си Д. Н. Б. и Л. Н. Б., имотите предмет на делба, срещу поетото от купувачите задължение да осигурят на продавачите, техни родители, безвъзмездното и пожизнено ползване върху продаваемия имот и при условието, че купувачите няма да могат да се разпореждат с имота до смъртта на продавачите, без тяхно съгласие. Липсва изявление за размер на цената на имота, както и изявление, че такава е платена, респективно – получена от продавачите. Липсва изявление купувачите за плащане на цената на имотите и стойността им. В нотариалния акт е посочена само данъчната оценка на имота.

В документите, представени пред нотариуса е отразено, че се представят актове за раждане.

По своята правна характеристика, договорът за покупко-продажба е формален, възмезден, двустранен и консенсуален, има за предмет прехвърляне правото на собственост върху вещ срещу насрещна престация, като всяка от страните по договора има по него насрещни права и задължения. За продавача съществува задължение да прехвърли собствеността на вещта и да предаде владението й, същият има правото да получи договорената цена за продажбата. За купувача е налице задължение да заплати уговорената цена в срок и да получи собствеността върху вещта. Когато се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, тогава е задължително договорът за покупко-продажба да бъде във формата на нотариален акт. Вещноправния ефект настъпва в патримониума да договарящите купувачи с постигане на съгласието на основните елементи по договора.

4

По делото не се спори и се установява и от гласните доказателства, че прехвърлители по договора за родителите на ответника, а вторият приобритател по договора е негов брат. В конкретния случай не се установява нито от писмения договор, чиято форма е условие за действителност на договора, когато се прехвърля вещно право върху недвижим имот, нито от гласните доказателства, страните по представения договор да един от съществените му елементи – цената и начина й на плащане. Договорът е озаглавен като такъв за продажба, в него е отразено, че прехвърлителите продават, но липсват каквито и да е уговорени условия за възмездния характер на договора – няма уговорена цена за всеки от приобритателите, няма време и начин на плащане. При липса на съществен елемент от договора, същият не е такъв за покупко-продажба, т.е. договорът няма възмезден характер. Не се споделят доводите на ищцата в становището й по отговора на исковата молба, че възмездния характер на договора произтичал от насрещно предоставеното право на ползване. Първо, това право при сключване на договора е било част от правото на собственост и е принадлежало на прехвърлителите, т.е. приобритателите не са разполагали с него, за да го предоставят на родителите си, т.е. да се разпореждат валидно с него. В случая прехвърлителите си го запазили, като изрично са уговорили, че правото на ползване е безвъзмездно.