Определение № 173 от 07.07.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Търговище, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500127 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното;

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на юрк. К. И., пълномощник на ЗАД“Далл Богг: живот и здраве“ гр. София, срещу Определение № 422/ 20.03. 2023 г., по гр.д. № 74/ 2022 г. на РС – Търговище. С него се оставя без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение на адвокат М. Н.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на определението и намаляване на адвокатския хонорар от 2640 лв., на 1237,25 лв.

Основните доводи в жалбата са свързани с това, че при условията на защита по реда на чл. 38 от ЗА – безплатна адвокатска защита, съдът определя възнаграждението на адвоката и върху това възнаграждение не се начислява ДДС. Не следвало да се присъждат отделни хонорари за всеки ищец. Освен това хонорарите следвало да се определят в размер, преди изменение на Наредба № 1 за МРАВ, защото по-голямата част от работата била свършена преди 04.11. 2022 г. Излагат се подробни доводи във връзка с всяко оплакване.

1

От другата страна е постъпил отговор на жалбата чрез адвокат Николова.

Тя счита, че определението е правилно и не следва да се отменя, като развива подробни съображения по всички въпроси, които се поставят в частната жалба.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: жалбата е редовна и процесуално допустима. По същество е частично основателна.

С решение № 13/13.01.2023 г., постановено по гр.д. № 74/ 2022 г., съдът е осъдил ЗАД „Далл Богг: живот и Здраве“, да заплати на Д. Д. И. сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 07.11.2020 г., заедно със законната лихва от 08.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, а на Л. С. З., действаща чрез законния си представител Д. Д. И., да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от 08.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението. Присъдил е и разноски, като е осъдил ответника да заплати на адв. М. Н. Т. – САК, адвокатско възнаграждение в размер общо на 2640 лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. С писмена молба в срока по чл.

248, ал. 1 от ГПК, депозирана от процесуалния представител на ответника – юрисконсулт К. И., е поискано изменение на решението в частта за разноските, като се излагат същите съображения, които са развити и в частната жалба.

В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК, в писмен отговор от ответните по молбата страни, чрез адв. Николова, се излага становище за неоснователност на искането и за оставянето му без уважение.

Видно от материалите по делото исковата молба е подадена на 20.01.

2022 г., като към нея е представено пълномощно за адвокат Н. -Т. , но без да има сключен договор за правна защита и съдействие. След като са извършени множество процесуални действия и са допуснати доказателствата от съда, изготвени са били експертизи, преди първото по делото заседание на 06.10.

2022 г., от ищцовата страна са постъпили писмени доказателства за сключени договори за правна защита. В тях е посочено, че се поема защитата по делото и това, че тя се осъществява при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 2 от ЗАдв. Тези договори носят дата 03.10. 2022 г. След това са проведени 2 няколко съдебни заседания и делото приключва с постановяване на решение на 13.01. 2023 г. В решението съдът е определил разноските за адвокатското възнаграждение да бъдат заплатени в размер на 2640 лв., която сума включва и ДДС. Не се оспорва, че адвокат Н. е регистрирана по ЗДДС и в тази насока въззивният съд няма основания да извършва проверка, а само с оглед на развитите в жалбата съображения.

При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи по наведените оплаквания.

На първо място – какъв следва да бъде размерът на възнаграждението и към кой момент следва да се преценява той, с оглед на това, че в Наредба № 1, от 04.11. 2023 г. има значително увеличение на адвокатските хонорари и минималните възнаграждения за процесуална защита по дела с оценяем материален интерес. Дали това следва да е към момента на подаване на исковата молба, дали да е към момента на сключване на договора за правна защита или към датата на постановяване на съдебното решение. По този въпрос съдебният състав счита, че меродавен е договорът за правна защита и съдействие. Именно той е обвързващият страните по отношение на уреждането на материалното заплащане между тях. Ако договорът беше сключен при други условия и клиентът следваше сам да заплати сумата, то именно към този момент се договаря и размерът на адвокатския хонорар.

След като договорът е сключен на 03.10. 2022 г., размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи от съда, според действащите към тази дата размери по Наредба № 1. В този смисъл е съдебната практика на ВКС от 2023 г.: определение № 50161 от 15.06. 2023 г., по гр.д. № 1537/ 2022 г. на трето ГО и определение 1506 от 06.06. 2023 г. по к.гр.д. 4518/ 2022 г. на трето ГО.

Предвид на това разноските следва да бъдат определени по реда на чл. 38 от ЗАдв в размер на 630 лв. за процесуалното представителство на Д. И. и в размер на 830 лв. за Л. З.

В тази връзка жалбата е основателна.

В останалата част обаче, следва да се остави без уважение.

Неоснователни са доводите за определяне на едно възнаграждение и за двете ищци на база общия материален интерес. Касае се до два иска, като всеки от тях може да бъде предявен в отделно производство, по което може да се 3 образува отделно дело. Макар и вредите да са вследствие на едно произшествие, всяка от ищците е имала различни увреждания и за всяка от тях е необходимо да се провежда пълно и главно доказване на иска. Според чл. 2, ал. 5 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

Неоснователно е и възражението за начислен ДДС върху така определеното адвокатско възнаграждение. Според разпоредбата на §2а от ДР на НМРАВ, за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена адвокатска услуга, в случая процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Разпоредбата не въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което същата не противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. В този смисъл е определение № 266/18.04.2019 г., по ч.т.д.№ 1913/2018г. на ВКС, II ТО както и едното от цитираните по-горе определения.

В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика. Действително на съда е известна и практика на ВКС в обратен смисъл, но засега тя остава изолирана.

С оглед на това върху така определените от съда възнаграждения, следва да бъде начислен ДДС.

С оглед на това дължимите на адвокат Н. суми са в размер на 1752 лв. с включен ДДС.

Затова обжалваното определение следва да се отмени и на негово място да се постанови ново, с което присъденото адвокатско възнаграждение да се намали на 1752 лв.

По разноските. Съдът счита, че в производството по чл. 248 от ГПК, на страните не се следват допълнителни разноски за адвокатски хонорари. Това производство няма самостоятелен характер и в него съдът се произнася по правилността на изводите на съда, по въпроси, които вече са били обсъдени и 4 по факти, които вече са настъпили. За производството по чл. 248 от ГПК не се следват разноски за адвокатски възнаграждения.

В този смисъл О № 413 от 23.09. 2022 г., по ч.т.д. № 1730/ 2022 г. на второ ТО на ВКС, определение №216/17.07.2017 г. по гр.д. №3648/ 2016 г. на ВКС III г.о., определение №97/25.03.2015 г., по т.д. №987/2014 г. на ВКС I т.о.,определение №683/21.12.2015 г. по ч.гр.д.№5089/2015 г. на ВКС III г.о., определение №29/13.01.2017 г. по ч.т.д.№1797/2016 г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017 г., по гр.д. №1355/2017 г. на ВКС IV г.о., определение №18/12.01. 2017 г., по ч.гр.д. №5183/ 2016г. на ВКС IV г.о., определение № 205/19.12. 2018 г., по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС I г. о., определение №615/09.10. 2019 г., по ч.т.д.№2377/2017 г. на ВКС II т.о., определение №486/14.11.2019 г., по ч.гр.д.№4270/ 2019г. на ВКС IV г.о., определение №58/04.03.2020 г. по т.д.№112/2020 г. на ВКС I т.о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022 г. по ч.гр.д.№869/2022 г. на ВКС I г.о. и др.“ По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 422/ 20.03. 2023 г., по гр.д. № 74/ 2022 г. на РС – Търговище, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА присъденото по гр.д. № 74/ 2022 г. на РС – Търговище, на адвокат М. Н. -Т. от САК, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от 2640 лв., на 1752 лв. с включен в същото ДДС.

В останалата част оставя жалбата без уважение.

Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5