Решение № 115 от 04.05.2023, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 762/2022
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Поморие, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222160100762 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н. А. К. с ЕГН **********, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника суми и лихви, обективирани в Заповед за изпълнение № 77/15.03.2012г. и Изпълнителен лист от
28.09.2012г., издадени по ч. гр. д. № 122/2012 г. на Районен съд - Поморие, като погасени по давност, както следва: сума от 1 068.98 лв. - главница по договор от 09.11.2010г., сумата от 651.02 лв. договорна лихва, 117.79 лв. мораторна лихва за периода от 28.01.2011г. до 24.02.2012г. , както и законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението, съдебни разноски в размер на 136,76 лева.
Твърди се, че изпълнителният лист и заповедта за изпълнение са издадени в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД с ЕИК 130697606, което дружество е заличено от ТРРЮЛНЦ поради извършено презгранично вливане във френско юридическо лице и ищецът не е уведомен на какво основание именно ответникът е взискател по гореспоменатото висящо изпълнително производство. Предвид това оспорва процесуалната му легитимация, като намира, че не дължи сумите поради факта, че „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не е титуляр на вземането.
Сочи се, че ищецът не дължи процесните суми и поради изтекла погасителна давност. В тази връзка се твърди, че за принудителното събиране 1 на сумите е било образувано изп. дело № 2255/2012г. по описа на ЧСИ Т.М което е било прекратено поради настъпила перемпция. Впоследствие ответникът по настоящото дело инициирал ново изпълнително производство, въз основа на така издадения изпълнителен лист. Ищецът счита, че всички предприети изпълнителни действия в изпълнителното производство по дело с № 2255/2012г. са били обезсилени с обратна сила поради факта на прекратяване на изпълнителното дело.
Относно последващите изпълнителни действия, инициирани след настъпване на перемпцията счита, че същите не са породили правно действие, доколкото са лишени от правно основание.
Въз основа на изложеното моли исковата претенция да бъде уважена, като претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който развива подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено на 17.11.2022 г. с искането за извършване на конкретни изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело, а давността е започнала да тече от 26.06.2015г. Счита, че посочените действия и тяхното искане от взискателя са прекъснали давността. Посочва хронологично всички действия в изпълнителните производства, които твърди че са годни да прекъснат погасителната давност.
Относно твърдението на ищеца, че не е титуляр на вземанията сочи, че същите са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия, сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД на 22.04.2016г., като дружеството е било изрично упълномощено от цедента и е положило необходимите усилия за уведомяване на ищеца за сключения договор за цесия, но изпратените уведомления са се върнали с отбелязване „непотърсено“. В условията на евентуалност моли ищецът да се счита уведомен за прехвърлянето на вземането с отговора на исковата молба.
Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, който сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е напълно основателен, поради което моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява 2 процесуалният представител на ответното дружество. Преди датата на заседанието по делото е депозирано писмено становище по същество от ответника, в което се поддържат съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че срещу ищеца са издадени Заповед за изпълнение № 77/15.03.2012г. и Изпълнителен лист от 28.09.2012г., издадени по ч. гр. д. № 122/2012 г. на Районен съд — Поморие за сумите от 1 068.98лв.
- главница по договор CASH-04528371 от 09.11.2010г., сключен с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, сумата от 651.02лв. договорна лихва, сумата от 117.79 лв. мораторна лихва и сумата от 136.76лв. разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението, съдебни разноски в размер на 136,76 лева.
Липсва спор и че въз основа на горепосочения изпълнителен титул е образувано изп. дело № 20128030402255 по описа на ЧСИ Т.М а впоследствие е образувано и изпълнително дело № 20228030401345 по описа на ЧСИ Т.М По делото е приобщен препис от изп. дело № 20128030402255 по описа на ЧСИ Т. М.. Видно от същия, производството е било образувано по инициатива на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 122/2012г. по описа РС Поморие срещу Н. А. К..
С молбата за образуване на изпълнителното дело от 19.12.2012г. от ЧСИ е поискано да бъдат предприети необходимите изпълнителни действия срещу длъжника за принудително изпълнение на посочените вземания.
Взискателят е възложил на ЧСИ М. и всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
От преписа на изпълнителното дело се установява, че на 19.12.2012г. е наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца при работодателя „ГРАХУЛОВ“ ООД.
От преписа се установява, че на 25.03.2013г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника, открити при „Обединена българска банка“ АД, „ЦКБ“ АД. Видно е още, че на 27.03.2014г. е наложен запор на банкови сметки при „ЦКБ“ АД и „Обединена българска банка“ АД.
От гърба на приложения по делото препис от изпълнителен лист е видно, че ЧСИ М. е извършила отбелязвания както следва: постъпили и разпределени суми в периода от 28.01.2013г. до 09.09.2013г. и от 17.01.2018г.
3 до 30.08.2018г. ЧСИ е постановила и печат, от който е видно, че ПДИ е връчено на длъжника на 22.01.2013г.
От приложения препис на делото още е видно, че ответното дружество е поискало от ЧСИ да бъде конституиран в качеството на взискател по делото с изрична молба, депозирана на 03.09.2016г.
Н а 09.01.2018г. е изпратено запорно съобщение до „Алианц банк България“ АД за налагане на запор на откритите на името на длъжника банкови сметки. От същата дата е изпратено и запорно съобщение до ТБ „Инвестбанк“ АД.
Н а 02.04.2019г. е бил наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца при работодателя „Пампорово Ризортс“ ЕООД. Впоследствие на 14.09.2021г. взискателят е депозирал молба за насрочване на опис и оценка на притежаваните от длъжника движими вещи, а на 12.01.2022г. е бил насрочен опис на същите.
С постановление от 21.02.2022г. ЧСИ М. е прекратила изп. дело № 20128030402255 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По делото е приобщен и препис на изпълнителното дело № 20228030401345 по описа на ЧСИ Т. М.. Видно от същия, с молба от 10.11.2022г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу Н. А. К., въз основа на Изпълнителен лист от 28.09.2012г., издаден по ч. гр. д. № 122/2012 г. на Районен съд - Поморие.
С молбата за образуване на делото е поискано от съдебния изпълнител да насрочи дата за извършване на опис и оценка на движими вещи на адреса на задълженото лице.
Н а 17.11.2022г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника при „Обединена българска банка“ АД и „ЦКБ“ АД. ПДИ до длъжника е връчена на 15.11.2022г.
Видно от представен Договор за цесия от 22.04.2016г. и приложенията към него (лист 27 до 34), цедентът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу Н. А. К., произтичащи от договор CASH-04528371 от 09.11.2010г., на цедента „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след 4 приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.
В конкретния случай изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, а съдебното дирене е приключило с влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Тъй като по делото не е представена самата заповед за изпълнение, а съдебното производство, по което тя е издадена е унищожено поради изтичане на предвидените за това срокове, съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно в момента на издаване на процесния изпълнителен лист - 28.09.2012г.
Съдът намира твърдението на ищеца, че не дължи процесните суми поради факта, че ответното дружество не е титуляр на вземането за неоснователно, доколкото от представените по делото доказателства се установява, че с договор за цесия от 22.04.2016г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е прехвърлило вземанията си срещу Н. А. К., произтичащи от договор CASH-04528371 от 09.11.2010г.
Настоящият състав споделя и съдебната практика, която приеме, че уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 от ЗЗД може да бъде редовно извършено едновременно с исковата молба, както и с отговора на исковата молба. За да е надлежно това уведомяване, същото следва да бъде извършено от стария кредитор, но от доказателствата по делото се установи, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това уведомяване. Предвид изложеното съдът приема, че ищецът и отвеното дружество са надлежни страни по правоотношенията, възникнали въз основа на договор за кредит № CASH-04528371 от 09.11.2010г.
Ищецът се позовава и на факта на изтичане в негова полза на погасителния давностен срок след завеждане на индивидуалното производство по принудително изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че погасяването по давност не може да се съобразява служебно - то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна и от друга страна, следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането или други действия, годни да спрат и/или прекъснат давността.
Тезата на ищеца се основава на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
5
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на т. 10 от т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.