Решение № 86 от 29.01.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Горна Оряховица, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-П.а при участието на секретаря Милена Гр. Д.а като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П.а Гражданско дело № 20224120101783 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.558,ал.5, чл.478 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2 от КЗ във вр. чл.498 от КЗ във вр. чл.380 от КЗ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Ищецът Е. Д. Е. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., чрез пълномощника си – адв.

Р. Т. от МАК, твърди в исковата си молба, че на 19.02.2019г. Г. Й. Г., на път VTR 1183 /с.Арбанаси - гр. Лясковец/, при управление на л.а. „Мерцедес 230" с рег. № У-2365-АС, собственост на същия, нарушава правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, изгубва контрол над управляваното от него МПС и по непредпазливост причинява на пътника Е. Д. Е., возещ се на предната дясна седалка в автомобила с поставен предпазен колан, няколко средни телесни повреди, описани по-долу. Сочи, че е образувано НОХД № 508/2020г. по описа на ГОРС, като от съда е одобрено постигнатото споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, а именно: подсъдимият Г. Й. Г. се признава за виновен в това, че на 19.02.2019г., на път VTR-1183 /с. Арбанаси - гр.

Лясковец/, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „230" с peг. № У2365-АС, собственост на същия, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.2,б.„б" от ЗДвП, като изгубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство и по непредпазливост причинил на пътника Е. Д. Е., возещ се на предна дясна седалка в автомобила, средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, до времето на 1 стабилизиране на състоянието и овладяване на мозъчния кръвоизлив, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от осем месеца, и счупване на горна челюст и скулна кост, които в съвкупност са довели до трайно затруднение в дъвченето със срок за лечение и възстановяване около четиридесет дни, след което избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343,ал.3,б.„а",пр.2 във вр. ал.1,б."Б",пр.2 вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК вр. чл.5,ал.1,т.1 вр. чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.123,ал.1,т.2,б.„б" от ЗДвП. вр. чл.36 НК му се определя наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение се отлага за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила.

Твърди, че по време на ПТП пострадалият е получил и счупване на горна челюст, както и счупване на скулна кост, като лечението, което е проведено, е стационарно в МОБАЛ “Д-р Ст.Черкезов"АД - Велико Търново, в Неврохирургично отделение, от 19.02.2019г. до 01.03.2019г., с диагноза: наличие на дифузна травма на главния мозък, както и счупване на костите на носа, счупване на костите на скулите и счупване на горната челюст. Сочи, че е издаден болничен лист E20196518181/01.03.2019г. за периода от 19.02.2019г. до 31.03.2019г., за 41-дни, след което лечението е продължило в домашни условия.

Заявява, че за лекия автомобил с рег. № У-2365-АС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност", поради което на постралото лице Е. Е. следва да се изплати обезщетение за неимуществени вреди от Гаранционния фонд по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците, тъй като същото се явява увредено лице по смисъла на чл.478 от КЗ. Посочва, че на основание чл.380 от КЗ е предявена претенция за заплащане от страна на ГФ на обезщетение, а след като е разгледана претенцията и документите по щета № 21210086/28.04.2021г., ответникът е определил сумата за обезщетение в размер на 40 000.00 лв., но същата е намалена с мотиви за съпричиняване от страна на ищеца. В тази връзка на ищеца от страна на ответника е преведена сумата от 28 000 лв., като в основанието за плащането не става ясно какво представлява тя.

Заявява, че лечението на ищеца и към настоящия момент не е приключило, като има вероятност за наложително оперативно лечение, защото провежданото до сега лечение не дава резултат. Твърди, че освен претърпените физически болки и страдания, и до настоящия момент при ищеца е налице пост-травматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност от движещи се автомобили.

Поради това счита, че за ищеца е налице правен интерес от претендиране на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпилото ПТП, травматични увреди и свързаните с тях болки и страдания. Твърди също, че в резултат на ПТП ищецът до настоящия момент не е в състояние да се натоварва психически и физически.

Моли съда да постанови решение, с което първоначално, на основание чл.558,ал.5, чл.478 от КЗ, чл.557,ал.2 и ал.3 от КЗ във вр. чл.498 от КЗ, чл.45, чл.52, чл.86,ал.1 от ЗЗД, да осъди „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД" гр.София да заплати на ищеца Е. Д. Е. сумата от 1000 лева, представляваща частичен иск от пълната сума 80000.00 лв., съставляваща обезщетение за 2 неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 19.02.2019г., ведно със лихва за забава в размер на 149,72 лв., считано от 12.05.2021г. предявяване на застрахователната претенция, до датата на исковата молба - 01.11.2022г., определена на основание чл.497,ал.1,т.2 от КЗ, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата по обезщетението. На основание чл.127,ал.4 от ГПК, представя документ за банкова сметка с IВAN: ... в “Пощенска Банка”.

Моли съда да му присъди сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. Р. Т. от ВТАК, поддържа изцяло исковата молба. Извършва увеличение на размера на иска от 1000 лв. на 23 000 лв., като частичен иск от пълната сума от 80000 лв., допуснато за разглеждане от съда с протоколно определение от 01.12.2023г. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, чрез пълномощник – юрисконсулт М. Г., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заявява, че към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 21210086/28.04.21г. УС на ГФ е определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съгласно Решение от 27.05.2021г. на УС на Гаранционен фонд, с което е одобрил сума в размер на 40 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, разпределени, както следва: 15000 лева за контузия на главата, субарахноидален мозъчен кръвоизлив, лекуван консервативно; 8000 лева за фрактура на носни кости, лекувана консервативно; 7000 лева за счупване на лява скулна кост, лекувано консервативно; 10000 лева за фрактура на горна челюст вляво, лекувана консервативно. Твърди, че са налице условията на 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Е. Е., който е пътувал без обезопасителен колан - в нарушение на чл.137а от ЗДвП, и в резултат на това обезщетението е намалено и на ищеца е изплатена сума по личната му банкова сметка, в размер на 28000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Досежно размера на предявената претенция от още 1000.00 лева - частичен иск от 80 000.00 лева за неимуществени вреди, счита същия за изключително завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 19.02.2019 г.

Счита, че с изплащането на сумата страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл.558,ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ, поради което неоснователно е искането за изплащане на обезщетението, предмет на исковата молба. Заявява, че с приетата от страна на ищеца сума страните са постигнали спогодба съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна разпоредба на чл. 365 ЗЗД, за която не се предвижда определена форма за действителност.

Сочи, че съгласно чл.558,ал.5 КЗ, увредените лица или се съгласяват с определените им от Фонда обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора, или не се съгласяват с така определените суми, като не ги приемат и предявяват претенциите си в съда.

3

Счита, че исковите претенции не кореспондират с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България - Постановление № 4/1068 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др., нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот. Моли съда да има предвид, че застрахователното обезщетение следва да бъде извършено не от застраховател, а от Гаранционен Фонд, създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Заявява, че по силата на чл.558,ал.1 от КЗ, размерът на обезщетението, изплащано от Фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30% от страна на пострадалия Е. Е., който е пътувал без обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП.

Оспорва изцяло претенцията за лихва от 12.05.2021г. Твърди, че Фондът не е изпаднал в забава, че ГФ не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура. В тази връзка оспорва началния момент на законната лихва и моли съда Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата претенция - 01.11.2022г. Счита за неясно откъде ищецът е посочил датата, от която претендира законна лихва - 12.05.2021г.

Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди всички сторени в хода на производството разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв. Н. И. от ВТАК, поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да му присъди направените разноски по делото.

Третото лице – помагач Г. Й. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес : град Г.О. ул..., привлечено в процеса от ответната страна на основание чл.219 от ГПК, не депозира отговор в предоставения му срок.

В съдебно заседание, третото лице-помагач, лично и чрез пълномощника си – адв. Д. Д. от ВТАК, оспорва исковата претенция. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, а алтернативно – да редуцира предявения иск съобразно аргументите му за завишеност и съпричиняване.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

4

Страните по делото не оспорват фактите, че към датата 19.02.2019г. не е била налице валидна застраховка ,,Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „Мерцедес", модел 230, с рег. № У-2365-АС, собственост на третото лице-помагач Г. Й. Г. с EГН **********, установено и от справка от базата данни на ИЦ към ГФ (л.159 от делото).

Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие - ПТП на 19.02.2019г. на път VTR 1183 /с.Арбанаси - гр.