Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1666 от 30.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42435/2022
Вид
Решение № 1666
Подписан
30.01.2024
В сила
23.01.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1666 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110142435 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от М. В. Й. и Е. С. Т. , чрез законния представител М. В. Й., осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 З З З за осъждане на ответника „Обединена българска банка“ АД да заплати на ищците следните суми:

1. На ищцата М. В. Й. сумата от 211,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди (загуби), и сумата от 710,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, стрес, страдания, чувство за безпомощност и малоценност, неувереност и нарушен авторитет, вследствие от виновно и противоправно поведение на служители на ответника, които на 22.07.2022 г. отказали да изплатят на ищцата несеквестируема сума от трудово възнаграждение, а на 26.07.2022 г. превели такава в размер на 211,00 лв. от сметка на ищцата към сметка на ЧСИ Ангел П., с която впоследствие бил погасен дълг на ищцата Й. по изпълнително дело № 20228490400558;

2. На ищцата Е. С. Т. , чрез законния представител М. В. Й., сумата от710,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди поради материална зависимост от майка

М. Й., изразяващи се в страдания, стрес, натоварване на психиката, ограничения и лишения, вследствие от виновно и противоправно поведение на служители на ответника, които на 22.07.2022 г. отказали да изплатят на майка М. Й. несеквестируема сума от трудово възнаграждение, а на 26.07.2022 г. превели такава в размер на 211,00 лв. от сметка на майка към сметка на ЧСИ Ангел П., с която впоследствие бил погасен дълг на Й. по и. д. № 20228490400558.

В исковата молба се твърди, че ищцата М. Й. притежавала банкова сметка при ответника, като на 21.07.2022 г. разбрала, че същата е запорирана за събиране на нейни задължения по изп. дело № 20228490400558 по описа на ЧСИ Ангел П.. Посочва, че на 22.07.2022 г. посетила офис на „Кей Би си Банк“ ЕАД, като поискала да получи сума от трудово възнаграждение, тъй като същата била несеквестируема, но било отказано, поради наложения запор. Сочи, че на 26.07.2022 г. служител при „Кей Би си Банк“ ЕАД 1 превел на съдебния изпълнител несеквестируема сума в размер на 211 лв., с която впоследствие били погасени задължения по изпълнителното дело, като ищцата намира това за претърпяна вреда. Твърди, че вследствие на гореописаното изпитала и редица неудобства, тъй като вечерта на 22.07.2022 г. нямала пари за храна. Поддържа, че имала две деца, като по-голямото живеело при бащата и на посочената дата изявило желание да я види, но тя нямала възможност да го посети, тъй като нямала пари за гориво, за такси или за билет за градския транспорт, поради отказа на банката да изплати несеквестируемата сума. Посочва, че поведението на „Кей Би си Банк“ ЕАД рефлектирало и върху трудовата дейност, тъй като рутерът се повредил, но нямала пари да закупи нов, поради което нейн важен клиент предоставил пари назаем, но това причинило чувство за неудобство и страх, че може да загуби този клиент.

Твърди, че вследствие от гореизложеното е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, стрес, страдания, чувство за безпомощност и малоценност, неувереност и нарушен авторитет, като оценява същите на 710 лв.

Заявява, че втората ищца Е. Т. е по-малката малолетна дъщеря, с която живеели заедно, като в качеството си на законен представител поддържа от нейно име, че вследствие на гореописаните обстоятелства тя също е претърпяла неимуществени вреди, поради материалната зависимост от майка си, изразяващи се в страдания, стрес, натоварване на психиката, ограничения и лишения, като оценява същите на 710 лв.

При постановяване на съдебното решение ищците искат да бъде допуснато предварително изпълнение на същото. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците горепосочените суми и се претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Кей би си банк България“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, който оспорва исковете с твърдения, че не е налице виновно и противоправно поведение на негови служители, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените вреди. Поддържа, че се е действало правомерно, тъй като от основанията на превежданите на ищцата Й. суми не се установявало същите да са за трудово възнаграждение. Посочва, че е бил обвързан от запорното съобщение и е следвало да изпълнява същото, като от съдебния изпълнител не е получавал информация за постъпващ несеквестируем доход по сметка на Й.. Развива аргументи, че не е бил длъжен да изследва произхода на постъпващите средства и дейността, с която се е занимавала ищцовата страна. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а това се установява и от приложеното по делото запорно съобщение (л.4), че по изпълнително дело № 20228490400558 по описа на ЧСИ Ангел П., рег. № 849 на КЧСИ, по което взискател е Столична община, а длъжник ищцата М. В. Й., с изх. № 8323/05.07.2022 г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело и ищец в настоящото производство - М. В. Й., открити в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, до размера на 205 лв.

По делото е представена и покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20228490400558 по описа на ЧСИ Ангел П., рег. № 849 на КЧСИ до ищцата М.

В. Й. с посочен изх. № 8155/04.07.2022 г.

По делото са представени извлечения от банковата сметка на ищцата М. В. Й. с IBAN: BG58RZBB91551004150206 при „Райфайзенбанк България“ АД за периода 2

15.06.2021 до 15.11.2021 г. и за периода от 15.03.2022 г. до 17.07.2022 г., видно от които са налице ежемесечни преводи на различни суми от La Fit Trans OOD и Sofico 2014 EOOD (л. 5 – л.19).

Представени са извлечения и от банковата сметка на ищцата М. В. Й. с IBAN:

BG14UNCR70001598011768 при „УниКредит Булбанк“ АД, видно от които за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.2022 г. същата е получавала периодично преводи от La Fit Trans OOD и Sofico 2014 EOOD (л. 76-79).

По делото е представена имейл кореспонденция от дата 22.07.2022 г., проведена между ищцата М. В. Й. и праводателя на ответника – „Кей Би Си Банк“ ЕАД, с който са изпратени две писма, с които уведомява банката, че по запорираната й банкова сметка получава възнаграждение от трудова дейност, която е несеквестируема и с молба да бъде освободена несеквестируемата сума от запора.

По делото е представен документ от „Райфайзенбанк България“ АД (л.23), видно от който е извършен служебен превод от банковата сметка на ищцата М. В. Й. на дата 26.07.2022 г. по изпълнително дело № 20228490400558 по описа на ЧСИ Ангел П., рег.

№ 849 на КЧСИ, в изпълнение на наложения запор върху вземанията по банковата сметка.

Представена е и имейл кореспонденция, проведена между ищцата М. В. Й. и Sofiko 2014 (л. 24 – 26) с потвърждения за плащане и невъзможност за извършване на превод.

От приложената по делото справка за история на осигуряване, издадено от НАП се установява, че ищцата М. В. Й. многократно е прекъсвала и възстановявала самоосигуряване, като за периода от 28.02.2022 г. до 22.06.2022 г. е имала осигуряване, след това прекъсване до 24.06.2022 г., възобновяване от 24.06.2022 г. до 26.07.2022 г.

Приложени са и фактури за извършвана от ищцата преводаческа дейност, както и удостоверения за актуално състояние на дружествата „Ла Фит Транс“ ООД и „Софико – 2014“ ЕООД, видно от които двете дружества са с основен предмет на дейност превод и легализация.

Видно от справката от Регистър БУЛСТАТ ищцата М. В. Й. е регистрирана като самоосигуряващо се лице, извършващо преводаческа дейност.

Представена е и данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 година.

В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля М.Д. Й. – майка на ищцата М. Й.. От показанията на свидетеля се установява, че ищцата М. Й. работи като „преводач“ от английски и датски език, отглежда малката си дъщеря и живее при свидетелката в кв. „Симеоново“, като сама издържа детето си. Преводаческата дейност извършва като самоосигуряващо се лице, като основно работила с две фирми, но поради неприятни обстоятелства загубила контакт с едната фирма. За случая разбрала на следващия ден, когато свидетелката се прибрала вкъщи и заварила дъщеря си и малката си внучка плачещи, а отсреща на телефона голямата внучка също плака, защото не можели да се видят с майка си. За голямата й дъщеря това било много тежко и неприятно, защото тя се вижда с голямата си дъщеря веднъж на месец/месец и половина и същевременно тя трябвало да заминава на море, поради което нямало да се видят още месец и половина. Нямало да се виждат още месец и половина защото голямата внучка заминавала при другата си баба.

Поради запора ищцата останала без пари в банковата сметка и нямала други средства.

Биела много разстроена. Споделила й, че разговаряла със служители в банката, за да й вдигнат запора, защото средствата са от трудов доход, но не успяла да постигне споразумение. По-голямата дъщеря на ищцата е с глутенова непоносимост и ищцата при всяка среща с нея се приготвяла предварително да достави, каквото е необходимо, да сготви, за да я посрещне. По това време ищцата имала договор за превод, но тъй като се счупил рутера и тя нямала средства да го поправи, се наложило да поиска авансово средства от фирмата, но след това преустановили работа. Парите за преводите получавала по банковата си сметка. Заради случилото се дъщеря й била емоционално нестабилна, в тежко състояние била и малката внучка, която тогава е била на 7,5 години. Двете внучки на свидетелката се обичат много и малката много 3 страдала, че няма да може да се види със сестра си.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: настъпването на посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, техният размер, както и пряката им причинна връзка с противоправни действия на служители при ответника.

Съдът намира за доказано по делото, че към момента на налагане на запора върху вземанията на ищцата М. В. Й. по банковата й сметка в „Райфайзенбанк България“ АД, чийто правоприемник е ответното дружество, същата е упражнявала трудова преводаческа дейност като самоосигуряващо се лице. Горният извод на съда се подкрепя от цялата доказателствена съвкупност – писмени и гласни доказателства, като от същите може да се обоснове извод, че конкретно към момента на налагане на запора същата е получила възнаграждение за извършен превод по договор със „Софико – 2014“ ООД, което е обхванато от наложения запор.

Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, доходите от възнаграждение за труд и от пенсия са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна заплата за страната, а над този размер са частично несеквестируеми. В хипотезата на постъпващи доходи от трудова дейност по банкова сметка приложение намира разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК, според която ако доходите са постъпили по банковата сметка на длъжника, тяхната несеквестируемост (пълна или частична) ще се запази само ако сумата е постъпила по банковата сметка не по-рано от един месец от налагането на запора. Дължимото поведение на банката в случай на запор на вземания по банкова сметка, по които постъпва несеквестируем доход от трудова дейност, е предвидено в нормата на чл. 446а, ал. 3 ГПК, която предвижда задължение за банката да НЕизпълнява запора до размера на минималната работна заплата (освен при задълженията за издръжка). Това задължение обаче възниква при условие, че от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че средствата представляват възнаграждения за работа. В случая, видно от съдържанието на представеното от ищцата М. В. Й. извлечение от сметката й, посоченото основание на двете постъпления от 17.06.2023 г. от фирма „Ла Фит Транс“ ООД и от 24.06.2022 г. от „Софико 2014“ ЕООД е плащане по фактура. Така посоченото основание не установява предпоставката, визирана от същата норма, а именно да е видно, че сумата представлява именно трудово възнаграждение. Плащане с посочено основание „плащане по фактура“ може произтича от всякакъв вид договорни правоотношение, в това число покупко-продажби.