Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 51 от 09.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 411/2021
Вид
Определение № 51
Подписан
09.02.2022
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 09.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000411 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 13 от 04.01.2022г., с която ЗАД „А.Б.“ АД, представляван адв. Б.Н. е поискал съда да измени решение № 191 от 19.11.2021г., постановено по в.т.д. № 411/2021г. в частта за разноските, като присъди още 1283 лв., представляващи разноски за първата инстанция и допълни същото с размера на дължимата държавна такса, съобразно приетия и присъден размер на обезщетението. В молбата е заявено още твърдение за несъобразяване от съда на факта, че дължимия и платен размер на адвокатското възнаграждение е с ДДС, което и при отчитането му налага присъждане на разноски за въззивната инстанция, съразмерно с изхода на спора в размер на 1598.75 лв., а не присъдените 1415.63 лв.. Направено е искане за изменение на решението и в коментираната част и присъждане на разноски за въззивната инстанция при съобразяване на посочения по-горе размер.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално 1 допустимо, тъй като страната, която иска изменение на решението в частта за разноските е представила списък по реда на чл. 80 ГПК.

Разгледано по същество искането е и основателно.

С решение № 191 от 19.11.2021г. по в.т.д. № 411/2021г. по описа на АС Пловдив, съдът е отменил решение № 260031 от 27.01.2021г., постановено по т.д. № 269/2019г. по описа на ОС С.З., в частта, с която предявения иск на ИВ.

Р. Р. е уважен за разликата над 55 000 лв. до 80 000 лв., като иска за сумата над 55 000 лв. до 80 000 лв. е отхвърлен. Оспореното съдебно решение е потвърдено в частта, с която е дружеството застраховател е осъдено да заплати на И.Р. сумата от 55 000 лв..

При този изход на спора съдът е определил разноски за първата инстанция /само в мотивната част на решението/, като е пропуснал да съобрази постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от ОС С.З., с което признатия за дължим размер на разноските на ответника са равностойни на сумата от 1026.40 лв.. Затова и искането на молителя за присъждане на сумата от 1283 лв., представляващи дължими разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска ще бъде удовлетворено като в посочени смисъл ще се допълни постановеното решение.

Следва да бъде допълнено и решението, в частта, касаеща дължимата за производството пред първата инстанция държавна такса, като същата бъде намалена до размера от 2200 лв..

Основателно е и твърдението на молителя, че при преценка възражението за прекомерност, наведено от ответника по жалбата, съдът не е съобразил факта, че адвоката на дружеството жалбоподател е регистриран по ДДС, в който случай приложение следва да намери § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Затова и размера на уговореното и платено възнаграждение на адвоката на жалбоподателя не е прекомерно, тъй като е уговорено в предвидения за това минимум, но е дължимо с ДДС. При съобразяване на изложеното на жалбоподателя се дължат разноски в размер на още 183.12 лв. за въззивната инстнация.

Въз основа на изложеното съдът счита, че следва да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, съобразно заявеното искане за 2 това.

Мотивиран от изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 191 от 19.11.2021г. по в.т.д. № 411/2021г. по описа на АС Пловдив КАТО ДОПЪЛВА СЪЩОТО КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА ИВ. Р. Р. ЕГН ********** с адрес **** да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** сума в размер на 1283 лв., представляващи дължими разноски за първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сума в размер на още 183.12 лв., представляващи дължими разноски по съразмерност за въззивната инстанция.

ОТМЕНЯ решение 260031 от 27.01.2021г., постановено по т.д. № 269/2019г. по описа на ОС С.З., в частта, с която е осъдено ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 3200 лв., представляваща дължима държавна такса

КАТО ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 2200 лв., представляваща дължима държавна такса.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3