Решение № 3328 от 03.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3328 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110203353 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-2400626 от 28.01.2025 г., издадено от Директора на ИТ София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество, което го обжалва в срок. В жалбата се изтъква, че били допуснати процесуални нарушения при издаването на НП, както и че същото било материално незаконосъобразно. Твърди се, че не била изяснена фактическата обстановка и нарушението не било доказано. Отделно се твърди, че не било извършено процесното нарушение. Твърди се, че дружеството е наказано два пъти за едно и също нарушение. Иска се отмяна на НП, а в условията на алтернативност – намаляване на наложеното наказание. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. К.. Тя поддържа изложените в жалбата аргументи, които преповтаря в съдебната си пледоария. Иска от съда да отмени оспореното НП, като сочи, че трудовото правоотношение не възниквало с подписването на договора, а последният бил само форма на доказване.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрк. и.. В пледоарията си по същество изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на делото се е установило безспорно, че дружеството жалбоподател е осъществило нарушението за което е санкционирано, тъй като лицето К. не е имало имало сключен трудов договор с жалбоподателя към момента на подаване на уведомлението. Твърди, че не са налице нарушения на материалния или процесуалния закон, поради което иска процесното НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

В периода 20.11-28.11.2024 г., служители от „Инспекция по труда“ Софийска област – Б. Т. и Ц.К., са извършили проверка на дружеството „***“ ЕООД, за спазване на трудовото законодателство. При проверката било установено, че работодателят е регистрирал в НАП проект на трудов договор, преди той да бъде подписан от страните, а именно „***“ ЕООД в качеството на работодател и К. Х. К. - като работник. При проверката е установено, че лицето К. е започнало работа в дружеството без да има реално подписан трудов договор. Установено е, че трудовият договор, изпратен от работодателя за регистриране в НАП, не е бил подписан. А той не е бил подписан, защото е бил изпратен по друг работник за подпис от К. К.. Независимо от това, този договор е регистриран в НАП на 26.09.2024 г. Договорът бил подписан от работника в неустановен момент, но след изтичането на месец септември.

Така или иначе, до приключване на проверката на място, на служителите на ИТ не бил представен подписан договор между страните.

Констатирайки тези факти, свидетелят Б. Т. съставила АУАН за извършено административно нарушение от „***“ ЕООД на чл. 62, ал. 3 от КТ.

АУАН се съставил в присъствието на управителя М. Н., на когото е връчен за подпис веднага след съставянето му – на 28.11.2024 г.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-2400626 от 28.01.2025 г., издадено от Директора на ИТ София област, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за 2 нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б. Т. и К. К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства –приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на материалния закон. А мотивите за този извод са следните:

Нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ гласи следното: „ В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.“

Безспорно е установено по време на проверката, че лицето К. К. не е имал сключен трудов договор с дружеството жалбоподател, защото макар да е имало съгласувана воля то тя не е обективирана по изискуемия от закона начин – в писмена форма. Тук е моментът да се посочи, че трудовото правоотношение възниква точно с подписване на трудовия договор, 3 защото именно той (включително връчването му на работника, ведно с уведомлението до НАП) е рамката, която законът изисква за да може да се пристъпи към престиране на труда, т.е. към изпълнение на правоотношението. В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението до НАП за регистрация на договора, последният не е бил сключен, т.е. не е бил подписан.

В конкретния случай изобщо не може да се говори за нарушение на чл.

62, ал. 3 от КТ, като съображенията за това са няколко – на първо място защото въобще не е налице сключен трудов договор, т.е. няма как да започне да тече тридневен срок от сключването на договор, който не е подписан; на следващо място - защото „работодателят“ все пак е изпълнил хипотезата на чл.

62, ал. 3 от КТ, тъй като макар да не е бил подписан договорът, то той го е изпратил в предвидения в закона срок за регистриране в НАП. И накрая, защото регистрирането на неподписан договор, т.е. на липсващ договор, не може да се санкционира по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, защото в тази норма на закона не е предвидено това, а и такова деяние не съставлява административно нарушение.

Съвсем друг въпрос е обстоятелството, че по време на проверката е установено друго нарушение – допускане на лицето до работа преди да се подпише договорът, но следва да се има предвид, че за това е издадено друго наказателно постановление - № 23-2400623/28.01.2024 г., с което дружеството е наказано за него.

Поради тези съображения, съдът намира, че при издаването на процесното НП е допуснато нарушение на материалното право и то следва да бъде отменено, защото е незаконосъобразно и работодателят е наказан за деяние, което на практика не съставлява нарушение.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1500 лева, колкото са претендирани, защото не е налице обективирано възражение за прекомерност от въззиваемата страна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-2400626 от 28.01.2025 г., издадено от Директора на ИТ София област, с което на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на

2000 лева, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция инспекция по труда София област да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, сумата от 1500 лева, представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат в производството пред първата инстанция, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5