Решение № 679 от 18.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Велико Търново, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110103209 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 49 от Семейния кодекс.

Делото е образувано по предявен от С. А. Н., чрез адв. М. Н. – ВТАК, срещу Ю.

Д. Д. иск с правно основание чл. 49 от Семейния кодекс. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че с ответника са сключили граждански брак на 24.02.2007 година в град Велико Търново, като няколко седмици след това отношенията им се влошили драстично и ответникът заминал за Република Турция.

Твърди, че от тогава двамата живеят във фактическа раздяла и ищцата няма никаква информация и контакт с ответника. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен бракът между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който назначеният на ответника особен представител не оспорва твърденията, изложени в исковата молба.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на молителите, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото заверени копия на Дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак от 27.10.2020 година, издаден въз основа на акт граждански брак № 0025 от 24.02.2007 година на Община Велико Търново и на Удостоверение за 1 семейно положение, изх. № 67 от 15.12.2022 година на Община Велико Търново /л. 5 и 6 от делото/ се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 24.02.2007 година в град Велико Търново и са съпрузи, както и че нямат родени от брака деца.

В съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 година са събрани гласни доказателства. Свидетелката ** заявява, че с ищцата се познават от повече от 20 година, а ответника е виждала веднъж преди повече от 15 години. Знае, че ответникът е бил България около една седмица след сключване на брака им и от тогава те не живеят заедно, тъй като той живее в Турция.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

След съвкупна преценка на изложените от страните твърдени и събраните по делото доказателства съдът приема, че сключеният между тях брак е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен с развод по реда на чл.

49, ал. 1 СК, като съдът не дължи произнасяне относно вината за настъпилото брачно разстройство, доколкото никоя от страните не е направила искане в тази насока.

Безспорно по делото се установи, че страните взаимно са се отчуждили, доколкото в продължение на повече от 15 години всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия. Това е довело до прекъсване на уважението и разбирателството между съпрузите като се е създала обстановка, при която духовната и физическата им взаимност се е унищожила, а бракът им се е превърнал в една формалност и смущенията в техните отношения са станали непреодолими.

Така установените факти от живота на съпрузите обосновават извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.

14 СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото в продължение на повече от 15 години всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.

Предвид изложеното по-горе, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.

След прекратяването на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име – Н..

При този изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от 2 страните разноски остават в тяхна тежест, както са ги направили. Съдът, определя размер от 50 лв. на дължимата държавната такса по делото, която страните следва да заплатят поравно в полза на Районен съд – Велико Търново.

Водим от горното и на основание чл. 49 СК, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен с акт за граждански брак № 0025 от 24.02.2007 година на Община Велико Търново, между Ю. Д. Д., роден на ***, гражданин на Република Турция и С. А. Н. от ***, с ЕГН ********** по реда на чл.

49, ал. 1 СК, с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.

След прекратяването на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име – Н..

ОСЪЖДА Ю. Д. Д., роден на ***, гражданин на Република Турция ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА С. А. Н. от ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3