Решение № 1 от 04.01.2021, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Административно наказателно дело 1595/2020
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 04.01.2021
- В сила
- 20.02.2021
- Състав
- Емилиян Кирилов Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1 гр. Шумен , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
Секретар:В. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20203630201595 по описа за 2020 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-001728/02.06.2020год. на Началник група към ОДМВР Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.2 т.3 предл.1 от ЗДП на жалбоподателя Т. Б. В. е наложено административно наказание “глоба” в размер от 20/двадесет/ лева . Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, като за датата на съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, както и да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение..
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 20-0869- 001728/02.06.2020год. на Началник група към ОДМВР Шумен, сектор ПП Шумен на основание чл.183 ал.2 т.3 предл.1 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер от 20/двадесет/ лева за това, че „не 1 съобразява поведението си с пътен знак Б2“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДП Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 239059/18.05.2020г., в който е отбелязано, че на 18.05.2020г. в 11.30 часа. жалбоподателя е управлявал т.а. „Мерцедес Спринтер” с рег № Н 0491 ВР, собственост на „Енерджи-ЙО“ ЕООД на път Шумен-Радко Димитриево-Смядово- Веселиново-Лозарево, като на отлив към път I-7, не съобразява поведението си с пътен знак Б-2/стоп/, не спира и продължава движението си в посока гр.Варна. Жалбоподателя е отказал да подпише съставения му АУАН, като това негово действие е удостоверено с подписа на служителя на РУ Шумен А. Р. Впоследствие, не е депозирал писмени възражения в изискуемия в чл.44 от ЗАНН срок.
.
В съдебно заседание, актосъставителят Р. Н. и свид.А. Д., посочиха , че са били позиционирани в близост до овощна градина, при отлива на път II-73 към път I-7 в посока гр.Варна, където са забелязали, че жалбоподателя управлявайки т.а. „Мерцедес Спринтер” не е спрял на пътен знак Б-2 , като е продължил движението си.. Посочените по горе свидетели, категорично изтъкнаха, че са имали пряка видимост към стоп-линията, на която жалбоподателя е трябвало да спре, но тъй като не го е направил, са го спрели за да му съставят акт за установеното нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършила визираното в акта и в НП нарушение, тъй като не е съобразил поведението си с пътен знак Б2, не е спрял и е продължил движението си, несъобразявайки се с пътен знак, задължаващ го да спре. От свидетелските показания на Р. Н. и А. Д. по категоричен начин се установява, че жалбоподателя е нарушил чл.6 т.1 от ЗДП, като споменатите свидетели, изрично заявиха в съдебно заседание, че от мястото, където са били застанали са имали отлична видимост към стоп-линията, където жалбоподателя е следвало да спре, но той не го е направил. В същата насока са и показанията на свид. А. Р./свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише съставения му АУАН/, който заяви, че полицейският автомобил е бил спрял на място, откъдето имало много добра видимост към мястото, където жалбоподателя е следвало да спре, както и че пътен знак Б-2 е бил поставен на съответното място.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.
2
При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е определил размера на наказанието в абсолютния предвиден такъв в чл.183 ал.2 т.3 от ЗДП , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лв, тъй като производството по делото продължи не е с фактическа или правна сложност. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 20-0869-001728/02.06.2020год. на Началник група към ОДМВР Шумен, сектор ПП Шумен
ОСЪЖДА Т. Б. В. ЕГН********** , да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /стот/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4