Решение № 1267 от 23.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501264 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Й. С. Ц.,ЕГН-********** от гр.**** чрез особения му представител адв.Н. Д. против решение № 1131/15.03.2023г.,постановено по гр.д.№ 5717/22г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК,че същият дължи на „Многопрофилна болница за активно лечение-*****“АД,ЕИК*****,със седалище гр.***** сумата от 1672лв.-главница,представляваща цена за оказано медицинско лечение по клинична пътека № 137 в отделение „Ушно-носно-гърлени болести“ за периода 27.06.21г.-29.06.21г.на лице с прекъснати здравноосигурителни права,дължима на основание чл.109 от ЗЗО и съгласно действащ към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,медицински услуги и допълнитено поискани услуги от „МБАЛ-*****“АД,ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда-09.02.22г.до окончателното погасяване,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1092/11.02.22г.по ч.гр.д.№ 1851/22г.по описа на ПдРС,21-ви гр.с.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на така постановеното решение.Твърди се,че първоинстанционният съд не се е съобразил с направените от ответника възражения,че е бил приет по спешност и затова разходите за оказаната му 1 медицинска помощ се поемат от държавата,а не от пациента.Нарушена била разпоредбата на чл.89 от ЗЗ,тъй като не била приложена декларация за съгласие на ответника като пациент за хоспитализация в здравното заведение.Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.

Въззиваемата страна- „МБАЛ-*****“АД оспорва подадената въззивна жалба.Счита постановеното решение за правилно,обосновано и законосъобразно.Излага съображения,че при лечение в болнични условия спешната медицинска помощ преминава в болнична такава и се заплаща и финансира от НЗОК,ако пациентът е здравно осигурен,и от самия пациент,ако не е бил здравноосигурен. Позовава се и на разпоредбата на чл.7 от Наредба №25/04.11.1999г. за ок азване на спешна медицинска помощ,съгласно която от държавата се поемат само разходите за спешна медицинска помощ до хоспитализацията на пациента.В случая поддържа да е оказана болнична медицинска помощ,пациентът да е бил запознат с условията за ползването й, да не е бил здравно осигурен към момента на ползването й, поради което и да дължи заплащането й.Посочва се,че ответникът се е съгласил да бъде приет в отделение „УНГ“ към болницата-ищец,за което е подписал всички документи,касаещи информираното му съгласие.Иска се от съда потвърждаване на решението.Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК,изхожда от легитимирано лице – ответник по делото,останал недоволен от съдебното решение,откъм съдържание е редовна,поради което и се явява допустима.

Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Съгл.нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,сезиран с установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на ищеца на сума за оказана медицинска помощ по клинична пътека по време на болничния му престой поради това,че не е здравно осигурен,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1851/2022 по описа на ПдРС.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира,че същото е постановено от родово и местно компетентен съд,по иск,който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

От фактическа страна по делото е безспорно,а и този факт се установява от представените писмени доказателства (лист за преглед на пациент,направление за 2 хоспитализация,декларация за информирано съгласие,епикриза,оперативен протокол) и изготвените по делото СИЕ и СМЕ,ч е Й. С. Ц. е постъпил по спешност в „МБАЛ*****“АД н а 27.06.21г. в 07,39ч. и е бил изписан на 29.06.21г. в 8,25ч., като е напуснал самоволно болничното заведение.При постъпването му е поставена диагноза „*****“,направени са му необходимите медицински изследвания,както и кръвопреливане,но се е наложила хирургична интервенция-под местна анестезия е направено лигиране на отворения кръвоносен съд,видно от СМЕ.При изписването си Ц. е подписал информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на болничното лечение/диагностициране.Следователно между страните по делото не се спори, че спрямо Ц. са проведени в пълен обем медицинските процедури и изследвания по посочената клинична пътека № 137,което се установява от представената по делото медицинска документация и от изготвената СМЕ.

Към момента на хоспитализацията на ответника в отделение „УНГ“,както и към момента на дехоспитализацията му по клинична пътека № 137 същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права.Това обстоятелство се установява от изготвената и приета като неоспорена СИЕ с в.лице Б. Д. и представения от ТД на НАП-**** отговор от 30.11.22г.От същия отговор е видно,че ответникът е заплатил дължимите здравноосигурителни вноски на 01.07.21г.,т.е. той е възстановил здравноосигурителните си права по чл.109,ал.3 от ЗЗО два дни след напускането на болницата.От представения Ценоразпис на болничното заведение,действащ в периода на хоспитализацията на ответника е видно,че цената на оказаната му медицинска помощ в условията на непрекъснат болничен престой в отделение „УНГ“ по клинична пътека № 137-„оперативно лечение на заболявания в областта на ушите,носа и гърлото с голям обем и сложност“,е в размер на 1672лв.На ответника е била предоставена възможност или да възстанови здравноосигурителните си права,или да заплати цената на оказаната му медицинска помощ,като Ц. не е направил нито едно от двете.По делото е приложена и покана за доброволно плащане,изпратена от болничното заведение до пациента,невръчена поради неоткриване на същия.

Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответника заплащането на оказаната му медицинска помощ.

Съгласно чл.109,ал.1 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ,а лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.Съгласно чл.52,ал.2 от същия закон неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения,с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл.82 от Закона за здравето.

В случая се установява от СИЕ и писмото-отговор от НАП,че в периода на болничния си престой ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.Неоснователно е възражението му,че в случая е налице изключението по чл.82,ал.1,т.1 3 от ЗЗ,според което извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги,които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния.Това е така,тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява,че при прегледа на ответника в отделението по спешна медицина е констатирана необходимост лечението му да се осъществи в болнично заведение, поради което същият е насочен за прием в отделение „УНГ“към „МБАЛ-*****“АД.В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.7 от Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ,която предвижда,че държавата поема разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациента,но до неговото хоспитализиране.

Предвид посочената правна уредба настоящият състав на въззивния съд приема,че безплатна за пациента е единствено спешната медицинска помощ,оказана му до неговата хоспитализация,като след хоспитализирането му в съответното отделение, болничният престой и лечение се заплащат или от НЗОК,(ако пациентът е здравно осигурен),или от самия пациент,(ако последният е с прекъснати здравноосигурителни права поради незаплащане на дължимите вноски),какъвто е настоящия случай.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.89 от ЗЗ,като не му е поискано в писмена форма информирано съгласие.По делото е представена декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, видно от която ответникът е декларирал, че е информиран за диагнозата и характера на заболяването и за курса на лечение.

Предвид горното съдът намира,че ответникът дължи заплащането на стойността на оказаното му лечение по клинична пътека № 137-„оперативно лечение на заболявания в областта на ушите,носа и гърлото с голям обем и сложност“,възлизаща на 1672лв.Тази стойност се установява по безспорен начин от приложения по делото ценоразпис на болницата на платените услуги, предоставяни от „МБАЛ-*****“АД,утвърден със заповед на изпълнителния директор на лечебното заведение.

По така изложените съображения съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна,поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По разноските:

На осн.чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените във въззивното производство разноски в размер на 200лв.заплатени разноски за особен представител.Разноски за адв.възнаграждение на въззиваемото дружество не се дължат,тъй като възнаграждението е уговорено в размер на 500лв,но няма представени доказателства то да е платено по уговорения в ДПЗС начин-по банкова сметка.

Жалбоподателят следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПдОС и сумата от 25лв. дължима ДТ.

Водим от горното,съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1131/15.03.2023г.,постановено по гр.д.№ 5717/22г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.

ОСЪЖДА Й. С. Ц.,ЕГН-**********,гр.**** да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-*****“АД,ЕИК-*****,със седалище гр.***** разноски за възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция в размер на 200(двеста)лв.

ОСЪЖДА Й. С. Ц.,ЕГН-**********,гр.**** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдОС сумата от 25лв.,представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5