Решение № 22 от 03.02.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Б., 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20221810200364 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление /НП/ № *** г., издадено от А.З.И. Началник група към ОДМВР София, РУ-Б., упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което на М. Т. П., ЕГН *** за това, че на 28.06.2022г., около 23.13 часа, в гр. Б., на бул.”***” № 17 с посока към ул. „***“ управлява лек автомобил “Опел Зафира ”, с рег. № ***, собственост на М.М.Т., ЕГН **********, с несъобразена скорост с пътните условия и излиза от пътното платно, и реализира ПТП с материални щети, и не представя контролен талон към СУМС, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.183, ал. 1, пр. 2 и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП са наложени: глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Становище на страните:

В жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на процесуалния 1 закон и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не e извършил нарушение на правилата за движение, не е управлявал автомобила и не е установен като водач на МПС, а е бил само пътник.

Изведен е довод за допуснато от административно-наказаващия орган на съществено процесуално нарушение, с оглед обстоятелството, че актосъставителят не му е дал възможност да направи възражения, с което му е нарушил правото на защита.

Пред РС-Б. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от договорният му пълномощник - адвокат С. С. от САК, които поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Б. адв. С., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР София, РУ-Б., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят М. Т. П. е правоспособен водач. Притежава свидетелство за правоуправление с № ***, за категория „С”, „В“, „АМ“ и „ТКТ“.

Според приложеното и прието по делото заверено копие на АУАН – л.6, на 28.06.2022г., около 23.13 часа, в гр. Б., на бул.”***” № 17 с посока към ул.

„***“ жалбоподателят М. Т. П. управлява лек автомобил “Опел Зафира ”, с рег. № ***, собственост на М.М.Т., ЕГН **********, с несъобразена скорост с пътните условия и излиза от пътното платно, и реализира ПТП с материални щети, и не представя контролен талон към СУМС.

ПТП-то било заснето от охранителните камери на Община Б., затова те се обадили на полицията и ги информирали за случилото се. На място пристигнали свидетелите Х. П. Х. и Н. И. И.. Свидетелят Х. съставил протокол за ПТП по данни на свид. П. М..

АУАН е съставен в присъствие на М. Т. П., като същият го е подписал без възражения.

2

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и подписан от него без възражение.

В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили възражения срещу акта.

Въз основа на съставения акт и при същата фактическа обстановка като описаната в него Началник група към ОДМВР София, РУ-Б., издал обжалваното Наказателно постановление № № ***г, с което на жалбоподателя М. Т. П. е наложено на основание чл.183, ал. 1, пр. 2 за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице срещу подпис на 12.07.2022г. и е обжалвано в законоустановения 7 дневен срок с жалба от 14.07.2022г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите П.П.К. и Т.Д. Д. и от приобщените на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН; Заверено копие на заповед № ***г. на МВР; справка за нарушител, протокол за ПТП и др./, както и от показанията на свидетелите Х. П. Х. и Н.

И. И., както и свидетелите на жалбоподателя – П. Т. П. и П. Д. П..

Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно която се установява наличието на компетентност на лицата, издали конкретните АУАН и НП), които имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

Протоколът за ПТП има доказателствена сила по отношение на местото на удара по автомобила. В тази част, както и досежно датата и местото това писмено доказателство намира опора в свидетелските показания и косвено в АУАН, поради което съдът го кредитира. Протоколът за ПТП няма 3 доказателствена сила обаче за механизма на ПТП, тъй като към момента на реализиране на удара полицаите не са присъствали. При това положение излиза, че за начина на реализиране на описаните в Протокола за ПТП щети това писмено доказателство не е от естество да ги установи, още повече, че в него е записано, че не са изяснени причините за ПТП.

Спорен, както пред наказващият орган, така и по делото, е въпросът относно това качеството на жалбоподателя при въпросната проверка, а именно дали той е имал качеството на "водач на МПС" или не. Събраните доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и свидетелските показания, изслушани в с.з. не установяват по категоричен начин, че при проверката, респ. непосредствено преди нея, жалбоподателят да е управлявал МПС, съответно да е реализирал ПТП. Полицейските служители в съдебно заседание на 18.10.2022г. дават показания, че не са видели жалбоподателя да управлява автомобил, да спира и да извършва ПТП.

От показанията им се установяват обстоятелствата по извършената проверка след пристигането им /в качеството на контролните органи от РУ-Б./. На първо място изяснява се видът на извършената проверка, като свид. Х. е поканил жалбоподателя М. Т. П. да бъде изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му чрез измерването й в издишания въздух, като полицейските служители изясняват, че жалбоподателят е отказал извършването на такава проверка. В тази връзка от показанията на свид. Х. Х. се установява и какво е било разположението на лицата и на превозното средство при пристигането на автопатрула, като жалбоподателят се е намирал извън автомобила, който пък е бил паркиран и празен. Свидетелят Х. Х. пояснява още, че е съставил АУАН против жалбоподателя, защото той първоначално се е посочил като водач на автомобила и че собственикът на заведение „Н.“ го е посочил като водач /свид. П. М.ов/.

В хода на съдебното следствие, съдът, на основание разпоредбата на чл.

107, ал. 3 НПК, задължаваща го да събере и провери както доказателства в подкрепа на обвинителната теза, така и оправдателни такива се е произнесъл по исканията, направени от адв. С. и е допуснал до разпит свидетелите – П. Т.

П. и П. Д. М.. От показанията на П. М. /за който актосъставителят дава сведение, че по негови данни е съставил на жалбоподателя акта/ се 4 установява, че всъщност той няма възприятия за това жалбоподателят М. Т.

П. да е управлявал лекия автомобил, а единствено е предположил, че това е така, тъй като не е видял друго лице покрай превозното средство „Аз като излязох шофьор на волана нямаше и отвън имаше един човек, други хора не съм видял. Аз не мога да кажа дали е управлявал той автомобила, тъй като човекът беше отвънка. Не го познавам този човек. Първо дойде обществен ред, явно са го видели на камерите и са сигнализирали полицията. След това дойде полицията и съставиха протокол за ПТП, даже аз на другия ден си взех протокола за ПТП. Кой е шофирал не мога да кажа. Когато аз излязох имаше човек, който беше извън колата до нея“.

От разпита на свидетеля П. Т. П. се установява важно обстоятелство, а именно - че той е управлявал автомобила „..Аз управлявах автомобила, защото брат ми беше пил. Аз по принцип и реално нито пия, нито пуша. В колата бяхме двама - аз и брат ми…“. Вярно е че този свидетел е брат на жалбоподателя и съдбата му не е безразлична, още повече че жалбоподателят е полицай в СДВР и това обосновава опасност този свидетел да даде показания в услуга на брат си /жалбоподателя/, с оглед дисциплинарните последици за последния, ако се окаже, че е управлявал автомобил след употреба на алкохол и не е съдействал на колегите си за разкриване на обективната истина, а напротив – осуетил е по неправомерен начин извършването и приключването на проверката от колегите си в МВР. Следва да се отбележи, обаче, че цитираното обстоятелствво не прави възпроизведените фактически данни от този свидетел а priori недостоверно, а поставя пред съда изискване да подходи към показанията им с повишено внимание. Макар и поддържаната от свид. П. П. фактическа обстановка да не звучи житейски особено достоверна, то тя е принципно напълно възможна.

Същевременно тя не може да се определи и като абсурдна, противоречаща на правилата на формалната логика, а и не на последно място - АНО не доказа конкретни обстоятелства, които да оборват и опровергават изложената от този свидетел фактическа обстановка.

При съставяне на АУАН не са разпитани свидетели - очевидци, а актът е съставен от неочевидец и свидетел по акта, също е неочевидец, макар да е отразено, че е присъствал при установяване на нарушението. Безспорно е имало лица, които са се намирали пред ресторант Н. /мястото на проверката/, 5 но нито са били установени, респ. не са правени усилия от длъжностните лица да издирят и установят относимите факти към констатираното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и да изискат и приложат към преписката записите от охранителната камера на Обществен ред към Община Б.. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От правна страна:

Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Според т. 1. 3.2. от заповед № ***г. лицата, заемащи длъжност младши „Полицейски инспектор –пътен контрол” са овластени да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Съгласно т. 3. 9. от същата заповед началниците групи в ОП в РУ при ОДМВР са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.

Спазени са всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл.

34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

Наказателното постановление обаче подлежи на цялостна отмяна, тъй 6 като в предсъдебната фаза са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Те са неотстраними в съдебното производство, тъй като са довели до необоснованост в изводите на административните органи и до невъзможност съда да прецени всички факти относими към предмета на делото.