Решение № 1752 от 31.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1752 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110109846 по описа за 2022 година

Х. Т. М. е предявил срещу „,,,,,,,,йл”ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 553.99 лева, недължимо платена, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди, че на 16.08.2018 е сключил договор за потребителски кредит тип кредитна линия с ответника.Поддържа, че съгласно договора кредитният лимит е в размер на 2000 лева, а минималната сума, която следва да бъде усвоена по кредита е 200 лева.Твърди, че в договора е посочено, че за кредита следва да бъде предоставено едно от следните обезпечения:поръчителство от две физически лица и на безсрочен трудов договор с минимално месечно бутно възнаграждение за всеки в размер от по 1500 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция.Твърди, че на същата дата е подал искане за кредитна линия до ответника, с която е помолил да му бъде направено предложение за условията, при които може да свои сумата по кредит тип „Кредитна линия” със следните параметри 1000 лева –сума за усвояване.Твърди, че на същия ден му бил отпуснат заем в размер на 1000 лева.Твърди, че в изпълнение на договора за потребителски кредит тип кредитна линия Х. М. сключил договор за възлагане на поръчителство с „К,,,,,,,ЕООД.Поддържа, че е погасил изцяло и предсрочно сумата по предоставения кредит, а именно: сума в размер на 1553.99 лева, като сумата е заплатена на ответника. Твърди, че договорите са нищожни на 1 основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона.Твърди, че договорите са нищожни и поради неспазване на изискването за форма.Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.7 във вр. с чл.22 о ЗПК, тъй като не е посочен общия размер на кредита.Твърди, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен ГПР, както и общата сума, дължима по договора.Твърди, че слаузата, в която е уговорено обезпечение с поръчителство е неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда на потребителя.Поддържа, че неправилно в ГПР не е включено и възнаграждението за поръчителство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „,,,,,,,,йл”ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че между същите страни е заведено друго дело №20221110109834, 55 състав, с което е оспорен посочения в исковата молба договор за потребителски кредит тип кредитна линия №31-10272-175620 от 16.08.2018г.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски

„Кредитна линия”№3-1-10272-175620 от 16.08.2018. кредит тип

По делото е представен погасителен план към кредит №100097652 към Договор за кредитна линия №3-1-10272-175620, за който страните са се съгласили, че е споразумение за сумата от 1000 лева за срок от 5 месеца по искане за усвояване на сума №100097652..

По делото е представен погасителен план към кредит №100156193 към Договор за кредитна линия №3-1-10272-175620, за който страните са се съгласили, че е споразумение за сумата от 1200 лева за срок от 3 месеца по искане за усвояване на сума №1000156193.

По делото е представено искане №100156193 от Х. Т. М. до „,,,,,,,,йл”ЕАД.

По делото е представено удостоверение от 21.03.2022, че правото на ползване и управление на домейна cashcredit.bg е преквърено на „Кеш Кредит”ЕАД.

2

Съгласно заключението на ССЕ Х. Т. М. е изплатил на „,,,,,,,,йл”ЕАД сума в размер на 1080.83 лева за погасяване на задълженията по договор за кредит №100097652/16.08.2018.Посочените плащания са приемани в брой в офик на „Изи Пей”АД и впоследствие са предавани на кредитния посредник „Кеш Кредит”ЕАД, а впоследствие на „,,,,,,,,йл”ЕАД.Съгласно заключението на ССЕ с внесената сума в размер на 1080.83 лева са погасени задължения по договор за кредит №100097652 от 16.08.2018, както следва :1000 лева – главница и 80.83 лева –лихви.Съгласно заключението на ССЕ при отчитане на главницата, лихвата и срока на кредита ГПР възлиза на 42.26%.При отчитане на главницата по кредита, лихвата и срокът , за който е погасенГПР възлиза на 38.59%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска

Искът, въз основа на който е образувано настоящото дело касае недължимо платени суми по искане за кредитна линия и погасителен план с №100097652 от 16.08.2018 към договор за кредитна линия.По искането с №100097652 е отпуснат кредит в размер от 1000 лева за срок от 5 месеца.

Предмет на гр.дело №9834/2022, СРС, 55 състав са недължимо платени суми по искане за кредитна линия №100156193 от 03.05.2019.Съгласно погасителен план към кредит №100156193 към Договор за кредитна линия №3-1-10272-175620, страните са се съгласили, че е споразумение за сумата от 1200 лева за срок от 3 месеца по искане за усвояване на сума №1000156193.

С оглед на което съдът приема, че не е налице идентичност между предмета на настоящото дело и на гр.дело №9834/2022, СРС, 55 състав.Въпреки, че делата са между същите страни те касаят недължимо платени суми по различни искания за кредитна линия в рамките на сключения договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия”.

Предвид изложеното предявеният иск се явява допустим.С оглед на което не е налице основание за прекратяване на настоящото производство.Предвид изложеното възражението на ответника е неоснователно.

По основателността на иска

3

Съдът приема, че след като ищецът е заплатил суми за погасяване на задължения по Договор за кредит №100097652/16.08.2018 в размер от 1080.83, същият е признал извънсъдебно сключването на процесния договор за заем.Съдът приема и , че след като ответникът е осчетоводил сумите за погасяване като главница от 1000 лева по договор за кредит №100097652 от 16.08.2018, същият е направил извънсъдебно признание за сключването на договора.

С оглед на което съдът приема, че страните са били обвързани по силата на договор за кредит №100097652/16.08.2018 за сумата от 1000 лева.

Видно от погасителния план, представляващ споразумение между страните, договорът за кредит е за 1000 лева за срок от 5 месеца.В договора не е посочена общата дължима сума заедно с лихвите и другите такси.

Съгласно условията по договора лихвеният процент по договора е 36% , а ГПР при максимален срок на кредита е 50%, като договорът се сключва при обезпечение поръчителство или неотменима и безусловна гаранция.

Съгласно чл.1, ал.2 от договора кредитополучателят се съгласява в 5дневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица или безусловна банкова гаранция.

С определение от 23.02.2023 ответникът е задължен от съда да представи в срок до съдебно заседание /включително/ всички документи, свързани с договора за потребителски кредит от 16.08.2018-договор за потребителски кредит №100097652/16.08.2018, договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия”, искане за кредитна линия №100097652, СЕФ, погасителен план, общи условия, договор за възлагане на поръчителство от 16.08.2018, погасителен план към него и Общите условия.

В указания срок ответникът не е представил посочените документи.Част от тях са налични по делото като договор за потребителски кредит от 16.08.2018-договор за потребителски кредит №100097652/16.08.2018, договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия”, искане за кредитна линия №100097652 и погасителен план.Не са налице по делото и не са представени от ответника договора за възлагане на поръчителство от 16.08.2018, погасителен план към него и Общи условия.

4

Съгласно чл.161 от ГПК с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.В случая ответникът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства като договора за поръчителство и погасителния план към него.С оглед на което и на основание чл.161 от ГПК съдът приема, че е сключен договор за поръчителство на 16.08.2018 между ищеца и „К,,,,,,,ЕООД, като ищецът се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя..

Видно от Търговския регистър ответникът и „К,,,,,,,ЕООД са свързани лица.Едноличен собственик на капитала на ответното дружество и на „К,,,,,,,ЕООД е „Кеш Кредит България”ЕООД.

В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство, за да гарантира ответника сам пред себе си задължението по кредита.

С оглед на което съдът приема, че плащането на възнаграждението е също в полза на ответника и следва да бъде включено като разход по договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 16.08.2018, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към 2018 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора не е посочен конкретно ГПР по кредит №100097652.Посоченият ГПР в договора за кредитна линия е 50 % при условия, че е сключен за срок от 1 една година и т.н.Ако се приеме, че това е приложимия ГПР по отпуснатия кредит, той не надвишава петкратния размер на законната лихва.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за поръчителство.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като 5 годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е начислено и за него също е изготвен погасителен план.Като в случая договора за поръчителство е подписан в деня, в който е подписан договора за кредит.Следователно договорът за поръчителство е предпоставка за сключването на договора и възнаграждението по него е известно към момента на сключването на договора за кредит.

Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за поръчителствоще бъде надвишен петкратния размер на законната лихва от 50%.

Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита, още повече, че ответника и „К,,,,,,, ЕООД са свързани лица.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че по конкретния договор за кредит не е посочено ГПР в договора.Дори да се приеме, че е приложимо ГПР по договора за кредитна линия от 50%, невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.Освен това по договора не е посочена общата дължима сума по кредита заедно с лихвите и другите разходи по кредита, което също съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.