Решение № 587 от 28.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Смолян, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101437 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. с чл.187 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от Г. И. К., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *, с предявени осъдителни искове, по които претендира ответникът да му заплати сумата от 2996,14 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него извънреден нощен труд в размер на 249,68 часа за периода от 01.10.2022г. до 30.09.2025 година, получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно с мораторната лихва върху дължимите отчетени на тримесечни периоди суми, която е в общ размер на 277,95 лева, считано от първо число на месеца, следващ отчетния тримесечен период, за който се дължи трудовото възнаграждение до датата на подаване на иска, на основание чл.86 от ЗЗД, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В с.з. по искане на ищеца съдът допусна увеличение на размера на предявените искове по реда на чл.214 ал.1 ГПК, съгласно което искът по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. с чл.187 ЗМВР се счита за предявен за сумата 4047,68лв, а искът по чл.86, ал.1 ЗЗД-за сумата 277,95лв.

Ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение по ЗМВР от 2004г., понастоящем като * в * и съгласно чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител, като осъществява службата си на 12-часови смени. Излага, че полага труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до сега се е 1 изчислявало сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания извънреден труд.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавни служители в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които е предвидено и допълнително възнаграждение за извънреден труд по см. на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Цитира ал.7 на чл.187 ЗМВР, съгласно която: "Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение." Цитира и ал.10 на същия член, в която е предвидено, че: "разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, пи 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи."

Г. К. излага, че в периода от 01.04.2015г. до 29.07.2022г. са действали последователно Наредба №8121з-592/25.05.2015г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016г.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019г. по адм.д. №8601/2019г. на ВАС), Наредба №8121з-36/07.01.2020г. отменена с Наредба №8121з-1174/21.10.2020г. отменена с Наредба №8121з-922/22.07.2022г., като всички посочени наредби са издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл.3, ал.3 в първите две наредби според него са идентични с текстовете на чл.3, ал.2 от следващите три наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Сочи, че преди процесния период е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.69 от 19.08.2014г. Счита, че единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 чл.31, ал.2 от цитираната наредба. В следващите три Наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г.

(обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г.), в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. (обн. в ДВ, бр.З от 10.01.2020г.), липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143, а в Наредба 2

№8121з- 1174/21.10.2020г. - чл.22, ал.З и в Наредба №81213-922/22.07.2022г. в чл.21, ал.3 е визирана норма с идентично текстово съдържание: "При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал.

4 от ЗМВР . "

Липсата на изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.З от 10.01.2020г.) според ищеца представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, в съдебната практика според Г. К. се приема, че субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.). В чл.9 ал.2 от същата Наредба е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посочената в чл.9 от „Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“ методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби според ищеца се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Твърди, че на общо основание приложение имат нормите на чл.9 и следващите от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за определен период.

Г. К. намира, че чл.187 ЗМВР е изменен със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020г., в сила от 10.07.2020г., както и със ЗИДЗМВР, обн. в ДВ бр.85/2020г. в сила от 01.01.2021г., с някои изключения. След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015г. и 2016г., в Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. (действала от 10.01.2020г. до 02.11.2020г.) липсата на правило за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. “. Счита, че издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, 3 аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014г.

Предвид изменението на чл.187 ал.1 и ал.4 от ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г. Г. К. допълва, че съгласно чл.187 ал.1 изречение второ от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Създадената нова ал.4, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1,143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време. Счита, че с тези изменения в ЗМВР се установява законово закрепено неравенство в третирането на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, т.е. те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, като това е в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал. 2 от ЗМВР приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд.

Ищецът сочи, че с решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело №262/2020 г., съдът приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий.", т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел. В това отношение от преюдициалното запитване според К. следва, че липса на механизъм в Наредби №8121з- 776/29.07.2016г., №8121з-36/07.01.2020г., №8121з1174/21.10.2020г. и №922/22.07.2022г. за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. В посоченото решение на СЕС по дело №262/2020г. според него е посочено , че подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства. Твърди, че в решението на СЕС изрично е посочено, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима е правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен е оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид 4 цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната е нея цел.

В исковата молба се излага, че съгласно чл.5 ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Според К. с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители, включително неполагащите труд през нощта. По този начин, както е описано и в т.69 от решението на СЕС, според ищеца националното право видимо изключва държавните служители в МВР, като полицаите и пожарникарите, от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. При това положение разпоредбите на чл.187 ал.4 от ЗМВР и изречение второ на ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на Съюза. Те допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на някакъв обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от закона цел на нашето законодателство и не е съразмерна на тази цел. Така, при положение, че не следва да се прилагат изр.2 на ал.1 от чл.187 от ЗМВР и ал.4 на същия член, заради несъвместимостта им с правото на Съюза, според ищеца следва да се приложат същите правила, които са действали при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020г., т.е. налице е празнота в уредбата, поради което и следва да се прилага чл.9 ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков период, като стане с прилагане на коефициент 1,143. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение, би довело до абсурдния резултат длъжникът да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение.