Определение № 2755 от 28.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2755 гр. София, 28.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502669 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. И. И. срещу разпореждане № 17927 от 23 юли 2024г. по гр. д. № 891/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 22 състав, в частта му, в която, след като е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса и разноски, е върната исковата му молба, на основание чл. 130 ГПК. Частният жалбоподател иска отмяна на разпореждането по чл. 130 ГПК като незаконосъобразно. Поддържа, че искът е предявен от него като правоприемник на „Крит“ ЕООД в несъстоятелност по силата на договор за прехвърляне на вземане и е без значение за допустимостта на иска, че той е едноличен собственик на капитала на дружеството-праводател и негов управител.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима като подадена срещу преграждащ производството акт, подлежащ на съдебен контрол, правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК с редовна жалба, а по същество тя е основателна.

От обстоятелствата в исковата молба, по която е образувано производството и от искането, отправено към съда, се налага извод (независимо дали на този етап исковата молба е редовна), че СГС е сезиран с осъдителни искове, с които се иска солидарно осъждане на двамата ответници за заплащане на сума, представляваща стойност на строително-ремонтни 1 работи, извършени в посочен недвижим имот. Ищецът е посочил, че титулярът на предявеното вземане „Крит“ ЕООД му е продал вземането с договор за цесия от 15.04.2021г., изложил е твърдения и защо счита, че ответниците следва да отговарят солидарно за заплащане на вземането.

За да постанови разпореждането си, с което е счел, че предявеният иск е недопустим, СГС е приел, че ищецът, едноличен собственик на дружеството, посочено за титуляр на вземането, което е обявено в несъстоятелност, вече не го представлява, не е и негов правоприемник.

Обжалваният акт е незаконосъобразен. В исковата молба са изложени обстоятелства, обосноваващи процесуалната легитимация на ищеца, - той твърди, че е цесионер по договор за прехвърляне на претендираното в процеса вземане, т.е. претендира, че е притежател на материалното право, засегнато от правния спор, предмет на процеса. Следователно налице е твърдение за връзка между претендираното право и правото на иск. По процесуалната легитимация действително съдът не се произнася по същество, това е безпредметно, като липсата й означава липса на право на иск, тъй като тя е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването му. Въпросът обаче дали ищецът, претендиращ да е носител на материалното право, е действителен негов носител е въпрос на материална легитимация, т.е. по съществото на спора и по установяване на реалните страни по спорното материално правоотношение. Ето защо, САС намира, че предявеният иск/ове не е недопустим на основанието, прието от първоинстанционния съд при проверка допустимостта на исковата молба по реда на чл. 130 ГПК. Ако ищецът разполага с право на иск, липсата на материалноправна легитимация съдът констатира с решението си като акт по същество и това има за правна последица отричане на претендираното материално право, т.е. касае основателността на иска.

По горните съображения, въззивният съд счете, че обжалваното разпореждане подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на следващи дължими съдопроизводствени действия, на първо място по по-нататъшна проверка на допустимостта на исковата претенция, в т.ч. на обстоятелствата, на които са основани исковете. От тях следва да е несъмнено ясно какви са твърденията за условията, при които са извършвани СМР в имота, чието присъждане ищецът 2 иска, вкл. кога и на какво основание е придобита фактическата власт върху имота, след придобиването, на която са извършвани СМР, дали разноските са извършени в изпълнение на договор, какви са по вид и стойност извършените разноски и кога са извършени (в рамките на какъв период). В исковата молба следва да е посочено, съответно на твърденията, и точно и безпротиворечиво какво и колко искания се отправят към съда, вкл. какъв е размерът на паричната сума, чието присъждане са иска и от кой ответник (в случая като цена на иска е записана сумата 46 666, 02 лв., а по-нататък в ИМ, вкл. и в петитума, което принципно може да се приеме за решаващо, е посочена сума в размер на 58 592, 97 лв.). Ищецът е този, който е длъжен да изложи обстоятелствата (фактите), на които се основава искът и в какво се състои искането му (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК ). В случая в процесната искова молба усилията са били концентрирани в множество предложения за правни изводи, които да направи съдът, въпреки че задължение на съда е даде правна квалификация на спорното право, щом то е достатъчно индивидуализирано, вкл. да определи в какво качество са извършвани разноските, евентуално да прецени в каква поредност, според естеството на предявеното право, да разгледа исковете.

Водим от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 17927 от 23 юли 2024г. по гр. д. № 891/2024г. на Софийски градски съд, ГО, 22 състав, в частта му, в която на основание чл.

130 ГПК е върната исковата молба, по която е образувано делото.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3