Решение № 171 от 17.04.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Габрово, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20244210101382 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД гр. София против Г. Ф. Ю. от гр. Габрово.

Ищецът твърди, че на 10.03.2022 г., между "Креди Йес" ООД гр. Хасково, в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на заемател, е подписан договор за паричен заем №247459, с чиста стойност в размер на 500 лв. Заемателят се е задължил да погаси отпуснатия заем чрез 27 седмични вноски, всяка от които в размер 20,58 лв., като първата падежна дата е била 17.03.2022 г. Последната вноска е била уговорена в размер на 20,48 лв. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в посочения период, е в размер на 555,56 лв. От така отпусната сума ответницата е заплатила сума в общ размер на 631,00 лв., от които 341,00 лв. за погасяване на главница, 51,24 лв. за погасяване на дължимата договорна лиха и 238,76 лв., които са разпределени за погасяване на дължимата неустойка по кредита.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД, в качеството на цедент, и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който първото дружество цедира вземането си по гореописания договор за паричен заем на дружеството-ищец. Придобитото от ищеца вземане възлиза на 275,90 лв., от които: 159 лв. - непогасена главница, 4,32 лв. - възнаградителна лихва и неустойка в размер на 112,58 лв.

Цедентът е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които „Креди Йес" ООД е прехвърлило съгласно сключения договор за цесия. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, ищецът като пълномощник на цедента е изпратил чрез препоръчана поща до ответника уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. В случай, че съдът приеме, че ответницата не е надлежно уведомено за извършеното прехвърляне на вземания, се прави искане да бъде прието, че това е сторено чрез приложеното към исковата молба уведомление.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и 1 изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу длъжника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1115/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово. Заявлението е отхвърлено, като съдът е указал на ищеца, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си.

С оглед на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати дължимите по договор за заем № 247459 от 10.03.2022 г. суми: 159 лв. - дължима главница; 4,32 лв. - дължима договорна лихва; 112,58 лв. дължима неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените в исковото и в заповедното производство разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Пълномощникът му, юрк. Симеон Книжаров, представя писмено становище, в което излага подробни съображения за уважаване на предявените искове.

Ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител, адв.

Н. Д. от АК Габрово. В законоустановения срок от негова страна е представен писмен отговор, в който оспорва предявените искове, по следните съображения:

Процесният договор за паричен заем разкрива типичните характеристики на правоотношение търговец - потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което се явява договор за потребителски кредит, като не са налице ограниченията в приложното поле, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗПК. Счита, че преписът на договора, който е приложен към исковата молба, се различава от преписа, приложен към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В процесните договор и общи условия са налице неравноправни клаузи, които са нищожни спрямо ответницата-потребител съгласно чл. 24 ЗПК вр. чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а именно: клаузите по чл. 6 и чл.

8 от ДПК, както и тези по чл. 10 и чл. 14, ал. 2 от ОУ. В своята съвкупност, те задължават потребителя кумулативно със задълженията да осигури две физически лица като гаранти и да предостави едно от няколко прекомерни и несъответстващи на размера на кредита обезпечения; задължават потребителя да осигури посочените допълнителни обезпечения в тридневен срок, който е крайно недостатъчен за тяхното изпълнение; заблуждават потребителя, доколкото от текста на чл. 6 от ДПК може да се направи заключение, че е възможно осигуряването на само един гарант по кредита, а от текста на чл. 10 ал. 2 от ОУ става ясно, че гарантите са две физически лица; поставят потребителя пред единствената възможност (доколкото няма как да предостави търсените обезпечения в тяхната съвкупност и в срок) да се съобрази със заплащането на допълнителна такса, наречена в ДПК "неустойка", която е в прекомерен размер спрямо сумата по кредита, а именно 335,44 лв., равняващи се на над 67% от размера на сумата по кредита, която е 500,00 лв.; прикриват допълнително оскъпяване на кредита по ДПК, което не фигурира в посочения в чл. 3 ГПР от 49,065% и което, ако беше включено в изчисляването на ГПР, би довело до нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Индиректно доказателство за последното твърдение е включването в погасителния план на т. нар. "неустойка" под формата на допълнение от 12,42 лв. към основното седмично задължение от 20,58 лв. При такава месечна вноска, цялата сума по кредита става 891,00 лвв., т.е. значително по-висока от посочената в чл. 3 от ДПК обща сума за плащане 555,56 лв. Заплащане на посочената сума 891,00 лв. означава оскъпяване на кредита със 78,2% спрямо предоставената сума в размер на 500,00 лв.

Въпреки заявеното в чл. 4, ал. 2 от ДПК и в чл. чл. 5, ал. 1 от ОУ, ищецът не е приложил към ИМ документите "Искане за заем" и "Стандартен европейски формуляр". Такива документи не са приложени и в хода на заповедното производство.

Неприлагането на цитираните документи означава, че ищецът не е доказал 2 изпълнението на вменените му по силата на чл. 5 ЗПК задължения относно предоставяне на преддоговорна информация на потребителя. Шрифтовете, използвани в ДПК (включително в погасителния план) и в ОУ са различни вид, формат и размер, в противоречие с разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК.

Нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността му изцяло. Заплатената от ответницата сума 631,00 лв. е по-голяма по размер от чистата стойност на кредита 500,00 лв., поради което и предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК ответницата не дължи повече плащания към ищцовото дружество. Предвид изложеното особеният представител моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В с.з. адвокат Д. поддържа представения писмен отговор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са следните обективно и субективно съединени осъдителни искове за неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит, вземанията по който са цедирани на ищеца: Иск за вземане за главница, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Иск за вземане за възнаградителна лихва, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Иск за вземане за неустойка, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Исковете са предявени, след като в производството по ч.гр.д. № 1115/2024 г. Районен съд - Габрово е отхвърлил депозираното от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата-длъжник, и едновременно с това е указал на ищеца, че може да предяви осъдителни искове за вземанията си, на осн. чл.

415 ал. 1 т. 3 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен интерес от предявяване на исковете, като същите са предявени в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже сключване на валиден договор за потребителски кредит, по силата на който ответницата дължи връщане на предоставена в заем сума, заплащане на възнаградителна /договорна/ лихва, размера на задълженията и настъпване на падежа за плащането им. По отношение на предявения иск за неустойка следва да се установи валидно съглашение, от което за ответницата да възниква задължение за изпълнение; уговорена по размер неустойка за неизпълнението и виновно неизпълнение на договорното задължение; изправност на страната, претендираща неустойката. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелството, че е титуляр на спорните права, като установи твърдяното правоприемство по силата на договор за цесия и редовното уведомяване на ответницата за същата.

Представен е неоспорен Договор за паричен заем № 247459 от 10.03.2022 г., сключен между "Креди Йес" ООД гр. Хасково и ответницата Г. Ф. Ю.. По силата на договора дружеството-заемодател се задължава да предостави на ответницата-заемател потребителски заем /кредит/ в размер от 500 лева, а заемателят се задължил да го върне чрез 27 седмични вноски, 26 от които в размер от 20,58 лв., а последната – в размер от 20,48 лв.

Ответницата е удостоверила с подписа си получаването на заемната сума.

Договорът е сключен при месечен лихвен процент от 3,340%, с оглед на което дължимата възнаградителна лихва за уговорения срок на погасяване на задължението е в размер от 55,56 лв. и общата сума за плащане възлиза на 555,56 лв. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) по заема от 49,065%, като е отразено, че при изчисляването му не се вземат предвид разходите на заемателя при неизпълнение на 3 задълженията му по договора.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гаранти, отговарящи на условията, посочени в чл. 10, ал. 2 т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, в случай, че от страна на заемодателя не бъде представено договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или то не отговаря на условията, посочени в ОУ, заемодателят дължи на заемателя неустойка в размер от 335,44 лв., чието плащане е разсрочено на 27 вноски в размер от 33 лв. всяка, с падеж – падежа на погасителните вноски по договора за заем.

Съгласно чл. 7 от договора, при забава за плащане на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи законна лихва за забава.

Видно от приложения по ч.гр.д. № 1115/2024 г. на РС – Габрово запис на заповед от 10.03.2022 г., същият е издаден от ответницата за обезпечаване на задълженията по процесния договор за заем. Със записа на заповед Г. Ю. се е задължила да плати при предявяване на записа сумата от 891 лева на „Креди Йес“ ООД.

Представени са договор за цесия от 12.01.2024 г., извлечение от приложение №1 към него от същата дата и потвърждение за извършена цесия, от които се установява, че „Креди Йес" ООД е прехвърлило на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД вземанията си по процесния договор за паричен заем спрямо ответницата. Съгласно представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.01.2024 г. цедентът е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, които са предмет на договора за цесия.

Представено е и уведомление от дружеството-ищец до ответницата за извършеното цедиране на вземанията на първоначалния кредитор, като е посочен и техният размер. От представената разписка, съставена от „МиБМ Експрес“ ООД, се установява, че уведомлението не е получено от ответницата.