Решение № 212 от 30.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Ямбол, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично при закрити врати заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20232330201012 по описа за 2023 година Образувано е по жалба на Р. Д. О. от гр. Сливен срещу наказателно постановление /НП/ № 23-0804-002201/07.04.2023 г., издадено от началник сектор ОД-МВР-Сливен, сектор Пърна полиция, с което й е наложено административно наказание „глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178 Е от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и моли да бъде отменено.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.

Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата, като се претендират направени разноски по делото.

Административнво наказващия орган, редовно призован, не се явява.

Представя писмено становище, с което оспорва жалбата и и иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ямболският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, достигна до следните изводи

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.11.2021 г. в 10.48 ч. в гр. Сливен е бил установен лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № СН 8628 АТ, неправилно паркиран в населено място - в гр. Сливен - върху тротоар на кръстовище ул. Добри Чинтулов и ул.

Михаил Чайковски извън разрешението за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя. Ето защо бил съставен фиш, с 1 който била наложена глоба в размер на 50 лева на собственика на моторното превозно средство-жалбоподателя О.. След като през месец декември 2022 г.

О. получила съобщение за доброволно изпълнение от ТД-НАП-Бургас-офис Сливен, че дължи публични задължения в размер на 50 лв. по изпълнително дело № 221275744/2022 г., същата подала жалба срещу издадения фиш пред СлРС, който с разпореждане № 258/03.02.2023 г. оставил жалбата без разглеждане и разпоредил на ОД-МВР-Сливен да се произнесе по реда на чл.

186, ал.2 от ЗДвП.

След получаване на разпореждането на СлРС бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 170059/12.03.2023 г. от свидетеля С.-мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД-МВР-Сливен. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя и предявен за запознаване на жалбоподателя, който вписал в него, че има възражения. Такива е изложил в законоустановения тридневен срок,които не са били уважени от АНО.

На база на АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 23-0804-002201/07.04.2023 г. от началник сектор в ОДМВР-Сливен, сектор ПП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178 Е от ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява посредством показанията на свидетеля С., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят С. потвърждава, че той е съставил акта и поддържа констатациите по него. Свидетелят по акта-свид. Ж. се позовава на липсата на спомен за случая предвид множеството извършвани от него проверки. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля С., тъй като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. В хода на извършеното процесуално действие свидетелят потвърждава участието си в съставянето и изготвянето на процесния акт за установяване на административно нарушение, както и отразеното в него. Показанията на свидетеля съдът намира за логични и достоверни, доколкото същите кореспондират с писмените доказателства по делото, като в съществена степен допринасят за изграждане на фактическата обстановка, така както е възприета от съда. Съдът дава вяра в цялост на приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Съдът кредитира показанията на свид. О. в частта им, че действително на посочената дата процесния автомобил е бил спрян на мястото, където е бил установен от полицаите. Не кредитира същите в останалата им част, а 2 именно, че съпругата му управлявала и паркирала автомобила на тротоара, тъй като същите не се подкрепят с останалите доказателства по делото от една страна, а от друга същият е баща на жалбоподателя и е заинтересован от изхода на делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество, същата е основателна.

Видно от АУАН и НП, на жалбоподателя е предявено да е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДВП. В хода на административно-наказателното производство на същия е повдигнато административно обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която правна норма за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В настоящото производство районният съд следва да упражни правомощието си да провери законността на обжалваното наказателно постановление:.дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, по аргумент от чл.

314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаването на наказателното постановление.

Съдът намира, че в двата акта не е налице пълно, ясно и точно описание на вмененото на жалбоподателя нарушение от фактическа страна, както и че в тях не се съдържат необходимите елементи от обективната страна на административното нарушение, обуславящи неговата съставомерност. В този смисъл, нарушено се явява правото на жалбоподателя да се запознае с фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. На първо място, законовата разпоредба на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП съдържа две изречения: 1) за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя; 2) допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

3

От така формулираното в процесния акт не става ясно, кое от двете изречения се визира, като това не е прецизирано и цифрово.

Ако административно-наказващият орган /АНО/ е имал предвид изречение второ, то липсва посочване на обстоятелството, каква е масата на автомобила, паркиран от жалбоподателя, дали същият е бил паркиран успоредно на оста на пътя и дали, при това, откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, както и на това място принципно разрешено ли е паркирането на автомобили на тротоара.

Само по себе си посочването, че жалбоподателят е паркирал на тротоар /върху тротоар - и в акта, и в НП/ не може да доведе до извод за извършване на нарушение, при липса на останалите признаци на административното деяние от обективна страна. За пълнота на изложението, с неясно смислово съдържание е натоварен и употребеният в диспозитива на административното обвинение израз: "… - върху тротоар на кръстовище ул. Добри Чинтулов и ул.

Михаил Чайковски , сочещ на място на извършване на твърдяното нарушение по начин, непозволяващ индивидуализирането му, като следва да се посочи, че волята на АНО не може да бъде извличана по пътя на субективната човешка мисъл. Сочените пороци не могат да бъдат преодолени и посредством п риложената санкционна норма /по чл. 178 Е от ЗДвП/, по смисъла на която се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство на тротоари в населените места извън разрешените за това места, доколкото не е налице отразяване на обстоятелството в процесните актове за това, мястото, на което е бил паркиран лекият автомобил на жалбоподателя, попада л и в разрешените за това места, или не попада в тях.

В този ред на мисли, нарушено е правото на защита на санкционираното лице, като съдът е поставен в невъзможност да извърши цялостна преценка касателно реализиране на нарушението от фактическа страна.

Ето защо наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от административно наказващия орган на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът обсъди възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото се явява неоснователно, тъй като размера е в минимално предвидения към момента на сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възражения, а именно - в размер на 400 лв.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се 4 явява ОДМВР-Сливен, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

/НП/

№

23-0804002201/07.04.2023 г., издадено от началник сектор ОД-МВР-Сливен, сектор Пърна полиция, с което на Р. Д. О., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. Б. *** *** е наложено административно наказание „глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178 Е от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен да заплати на Р. Д. О., с посочена по-горе самоличнвост сумата в размер на 400 лв., представляваща направени разноски в производството пред ЯРС.

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5