Акт № 155 от 12.11.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. В., 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:С.Ж.С.

Членове:В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20261300500319 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Й. Е. П. лично и като майка на малолетното си дете Л. П. Д. чрез адв. Д.Б. против Решение №167 от 19.03.2026г. по гр.д. №1855/2025г. на ВРС.

Счита обжалвното решение за неправилно, необосновано, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателствата и при процесуални нарушения. Моли съдът да приемете, че неправилно първоинстанционният съд в нарушение на чл.13, ал.2, т.З от ЗЗДН, не е съобразил обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.З от ЗЗДН и така е достигнал до неправилен и необоснован извод, че поведението на ответниците по молбата, не съставлява акт на домашно насилие. Твърди също така, че е налице неправилна преценка на събраните доказателства като съдът е приел, че битовият инцидент между страните - изгонването на майка с детето и от семейното им жилище не носи белезите на акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Твърди,че не е отчетено от съда, че молителката е била принудена да напусне жилището именно след този "битов инцидент", като е била в стрес от ситуацията и това съставлява психическо насилие над нея.

1

Ответниците по жалба П. П. Д. и П. В. Д.,представлявани от адв. Д. Д. оспорват въззивната жалба и молят съда да я отхвърли като неоснователна,а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е по чл. 4, ал.1, във вр. с чл.2 от ЗЗДН.

Делото пред ВРС е образувано по молба на Й. Е. П. лично и като законен представител на малолетното си дете Л. П. Д. като твърди,че спрямо тях е осъществено домашно насилие от съпруга и П. П. Д. и от баща му П. В. Д..Домашното насилие се изразява в изгонването на ищците от семейното жилище на адрес гр.В., ул.*****, ******* с нотариална покана , изпратена от свекър й П. В. Д. и получена от П. П. Д..

Установено е по делото,че молителката Й. Е. П. и П. П. Д. са съпрузи като имат родена дъщеря Л. П. Д.. Откакто са семейство живеят на посочения адрес в жилище, собственост на свекър и, който с дарение прехвърлил жилището на съпруга й ,а после съпругът й го прехвърлил обратно на баща си. На 14.07.2025г. се прибрала вкъщи и намерила нотариална покана от свекър й , с която кани ищцата да напусне апартамента му в седемдневен срок от получаването.Нотариалната покана е получена от съпруга й на 11.07.2025г., както и втора, отправена до него. Ищцата и детето на съпрузите отишли да пренощуват в дома на родителите на П..

На 17.07.25г. ищцата отишла да си вземе личните вещи от жилището.Преди нея там е отишла майка й С.С. като тя и П. В. Д. са имали пререкания по повод собствеността на изнасяните от жената вещи. П. В. Д. извикал полиция и били предупредени да не влизат в саморазправа.По-късно дошла Й. Е. П., изнесла вещи от апартамента и тя заедно с детето напуснали жилището.

С молбата е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Установено е,че отношенията между съпрузите се влошили още по време на бременността на ищцата като в края на м.май 2025г.молителката се е изнесла с детето на друго място като идвала в процесното жилище единствено в отсъствие на съпруга си.Молителката инициирала гражданско дело № 3051/2024г. на ВРС за отмяна на извършеното 2 дарение от първия ответник, в полза на втория,което предизвикало и връчване на поканите от втория ответник до молителката и първия ответник.

С определение от 03.10.2025г. е указано на молителката да посочи акт на домашно насилие спрямо детето Л. П. Д., които указания не са изпълнени.

Пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.От свидетелските показания се установяват факти и обстоятелства,които не установяват релевантни за спора факти, доколкото се твърди акт на домашно насилие.По отношение фактите и обстоятелствата относно изнасянето на вещи, какви и чия собственост са, същите не са предмет на настоящия спор.

От изготвения пред първата инстанция социален доклад се установява, че след раздялата на съпрузите ,майката и детето живеят в жилище ,собственост на родителите на Й. П. в гр.В., ж.к.******, а бащата – на адреса на своята майка Д. Д. в гр.В., ж.к. *******.Основни грижи за детето полага майката , подпомагана от своите родители, бащата не е възпрепятстван да вижда детето.Удовлетворени са основните потребности на детето, както и индивидуалните такива от грижа,обич, подкрепа и внимание.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са представяни.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

По отношение на дефинирането на акта на насилие, съгласно чл. 2 ЗЗДН,такъв би могъл да бъде всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

От изложеното в молбата на молителката П. и от събраните по делото доказателства е видно,че липсва от страна на ответниците акт, който да може да бъде квалифициран като акт на домашно насилие по смисъла на посочената разпоредба. Изпращането на нотариална покана, както и получаването на такава са действия,регламентирани в нормативни актове ГПК, ЗННД и др., които не представляват акт на домашно насилие, а регламентирано от закона осъществяване на права.

3

Не се спори в производството, че към 17.07.2025г. жилището с административен адрес гр.В., ул.*****, ******* е било собственост на П. В. Д., който има всички права на собственик – да владее, ползва и се разпорежда с вещта –негова собственост. Правата на съпрузите, които ползват жилище собственост на трето лице като семейно, се уреждат при прекратяване на брака с развод от съда, пред който делото е висящо с оглед на установените по делото факти и обстоятелства и за определен срок ,съгласно чл.56, ал.3 СК.

Останалите факти и обстоятелства относно изнесени вещи от жилището и чия собственост са същите, са обект на гражданско правни отношения, които се разглеждат в различно производство.

Основният довод във въззивната жалба се свежда до твърдението, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ЗЗДН, като не е зачел „обвързващата доказателствена сила“ на приложената към молбата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН предвижда специално доказателствено правило, съгласно което съдът издава заповед за защита само въз основа на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН единствено тогава, когато по делото няма други доказателства за конкретните факти и обстоятелства.

В настоящия процес тази хипотеза не е налице. По делото пред ВРС са събрани многобройни писмени и гласни доказателства.

Разпитани са четирима свидетели – майката на молителката С. П., полицейският инспектор М.И. от РУ – В., бащата на молителката Е.П. и свидетелката Д. Д., приети са справка от Районен център 112 – Монтана, справки за съдимост и доклад на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – В..

При наличие на събрани в състезателно производство доказателствени средства по ГПК, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН губи характера си на единствено и достатъчно основание за налагане на мерки и подлежи на преценка по вътрешно убеждение съгласно общите правила на чл.

12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК- във връзка и в съвкупност с целия събран доказателствен материал. Районният съд не само че не е допуснал процесуално нарушение, но стриктно е съобразил доказателствената картина, която опровергава описаните в декларацията обстоятелства.Това е дало 4 основание на първоинстанционния съд да не кредитира твърдения в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , тъй като фактите по делото разкриват различна обективна действителност.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че от страна на ответниците не е осъществено домашно насилие, изразяващо се в психическо насилие над молителките, поради което е отхвърлил молбата по ЗЗДН.

Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд,поради което не следва да ги преповтаря с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК.

Жалбоподателката следва да заплати на ответниците по жалба направените от тях разноски в размер на 300евро-адв. възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение №167 от 19.03.2026г. по гр.д.

№1855/2025г. на РС-В..

ОСЪЖДА Й. Е. П. с ЕГН: ********** с адрес: гр.В., ж.к.******, да заплати по сметка на ВОС държавна такса в размер на 6,39 евро.

ОСЪЖДА Й. Е. П. с ЕГН: ********** с адрес :гр.В., ж.к.******, да заплати на П. В. Д. с ЕГН:********** с адрес: гр.В., ул.*****,*******, сумата 300 евро разноски по делото за адв. възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5