Решение № 142 от 03.02.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1080/2021
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 03.02.2022
- Състав
- Нели Куцкова, Мария Яначкова, Яна Вълдобрева
Цитирани разпоредби
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Граждански процесуален кодекс
- § 2, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 243 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 249, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 72 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал. 1 и ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал. 1 и ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 74 · Закон за собствеността
- чл. 27 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Нели Куцкова
Членове:
Яна Вълдобрева
Мария Яначкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000501080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ПЗРГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Т. К. срещу решение № 261786 от 11 декември 2020г. по гр. д. № 15639/2018г. на СГС, 8 състав. Релевират се доводи за недопустимост на обжалваното решение поради разглеждане на непредявен иск при грешна правна квалификация, а по същество за неправилност на решението поради извода за недоказано извършване на СМР от негова страна – в тази връзка жалбоподателят поддържа, че извършването на разходи, моментът на извършването им и размера на тези разходи е доказано чрез заключенията на изслушани по делото експертизи, а съгласието на извършването им, дадено от ответника, е установено чрез гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Б., а източникът на средства за това е договор за кредит. Въпреки доводите и за недопустимост на решението, иска отмяна на обжалвания акт.
С. Б. Б. е подал възражения срещу въззивната жалба.
С решението № 261786 от 11 декември 2020г. по гр. д. № 15639/2018г. на СГС, 8 състав съдът е отхвърлил предявените от М. Т. К.
1 срещу С. Б. Б. обективно съединени иск с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал.
3 от ЗС – за осъждане на ответника да заплати сумата от 13 950 лева, представляваща част от общата стойност на извършените през периода на 2006 и 2007г. подобрения за 23 100 лева /частичен иск/, в недвижим имот, представляващ апартамент № 6, с местонахождение в гр. София, ж.к. „ ***“, бл. 139А, вх. В, ет. 3, както и искане да бъде признато на ищеца право на задържане на имота (наречено в исковата молба „отговорно пазене“), до заплащане на претендираната сума; осъдил ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./, - сумата от 5 645, 37 лева (пет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и 37 ст.), представляваща съдебни разноски по делото.
До образуването на посоченото първоинстанционно гражданско дело, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение, се е стигнало по следния начин:
По исковата молба на М. Т. К. срещу С. Б. Б. е било образувано гр. д.
№ 14301/2007г. на СРС, 46 състав. С решение, постановено по това дело, съдът е отхвърлил иска, предявен като частичен, за заплащане на основание чл. 72 ЗС на сумата 13 590 лв. при общ твърдян на вземането от 23 100 лв. – подобрения, извършени в апартамент № 6, с местонахождение в гр. София, ж.к. „ ***“, бл. 139А, вх. В, ет. 3, като е присъдил разноски в тежест на ищеца.
С решение № 5417 от 23.07.2012г. по гр. д. № 682/2012г. на СГС, ГО, IV Г състав, след частична отмяна на посоченото решение на СРС, в частта, в която искът е отхвърлен до размера от 11 158, 96 лв., ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 11 158, 96 лв. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД ведно със законната лихва от 18.06.2007г., за подобрения, извършени в периода 2005-2006г. в апартамент № 6, в гр. София, ж.к. „ ***“, бл. 139А, вх.
В, ет. 3, като е присъдил разноски в тежест на ответника и на ищеца. Със същото решение на СГС обжалваното пред него решение на СРС е оставено в сила в останалата му част.
С решение по гр. д. № 1460/2012г. на ВКС, III ГО е отменено изцяло решението № 5417 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 682/2012 г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС е указал, че съдът трябва да изложи мотиви относно основателността и начина на определяне на репарацията, в това число да извърши разбор на правнорелевантните факти като посочи как се формира присъжданата сума и момента, към който тя се определя, въз основа на кои доказателства, дължи ли се ДДС за подобрения в имота, извършени от физическо лице като краен потребител; дължи ли се лихва, ако тя не е поискана. ВКС е посочил още, че не са налице достатъчно доказателства за уважаване на исковата претенция на новото основание в приетия от съда размер, при липса и на указания за събиране на доказателства за подлежащите на доказване факти.
С влязло в сила (като необжалвано) решение по гр. д. № 386/2014г. на СГС, ГО, II В състав, образувано след връщането на делото на въззивния съд от ВКС, постановеното решение по гр. д. № 14301/2007г. от СРС, 46 състав е било обезсилено. С това решение е прието, че цената на иска, след 2 допуснатото увеличение, надхвърля 10 000 лв. и на основание чл. 80, ал. 1, б.“б“ ГПК (отм.), по реда на който подлежи на разглеждане делото, тъй като исковата молба е подадена на 18.06.2007г. и на основание § 2, ал. 1 ПЗРГПК, то следва да се разгледа от СГС като първа инстанция.
С обжалваното в настоящото производство решение, постановено по гр. д. № 15639/2018г. от СГС, съдът е приел, че ищецът не е имал качеството на добросъвестен владелец и, че по делото не е доказано извършването на твърдените СМР.
За да се произнесе, след преценка на доказателства по делото и на доводите на страните по реда на чл. 188 ГПК (отм.), въззивният съд взе предвид следното:
М. Т. К., в исковата си молба от 18.06.2007г., поддържа, че от 16г. добросъвестно владее и живее в апартамент № 6, с местонахождение в гр.
София, ЖК „***“, бл. 139А, вх. В, ет. 3. Имотът „владее и ползва“ по договорка с вуйчо си Б. Б., който приживе заявил, че го оставя в негова собственост, като след смъртта на вуйчо му през 1991г. уговорката била потвърдена и от сина му С.Б., постоянно живущ в Русия, който предложил да оформят документално собствеността върху имота, и никой от братовчедите му не предявил права над него. Иска от съда да осъди ответника С.Б. да му заплати сумата, представляваща направени от него разходи и увеличената стойност на имота в размер на 4 300 лв. Искът е предявен като частичен при твърдян размер на вземането от 23 100 лв. Иска от съда да постанови и да задържи имота до заплащане на подобренията и разходите и вещта да остане на отговорно пазене и съхранение при него. С молба, докладвана в съдебно заседание на 28.10.2014г. при повторното разглеждане на въззивната жалба на ищеца след връщането на делото от ВКС, ищецът е поискал присъждане на законна лихва върху търсената сума (л. 103 от описа на СГС по в. гр. д. № 386/2014г.). С обжалваното в настоящото въззивно производство пред САС решение съдът е приел, че не е валидно сезиран с искане за присъждане на законна лихва.
С молба от 16.07.2007г. ищецът е уточнил по пера - местонахождение и размер на направените от него, квалифицирани като подобрения, разходи, както следва: в коридор, малка стая, баня, балкон хол, балкон стаи, хол, бокс, с общо посочен размер на разходите 22 775 лв. без ДДС.
С молба от 24.06.2019г., по указания на съда по гр. д. № 15639/2018г. относно конкретизиране на СМР и периода, през който са осъществени, 3 ищецът е посочил, че претендираните от него СМР са извършени в периода 2006г. – лятото на 2007г., до момента, в който е бил отстранен от имота. В таблица към тази молба е посочил видове СМР в коридор, малка стая, баня, балкони, голяма стая, хол и бокс, по обем, единична и обща стойност, които в основни линии се припокриват с тези, посочени в молбата от 16.07.2007г., като недопустимо са прибавени и нови пера, напр. направа на осветителни тела, ключове за осветление и контакти, звънец, инсталация, преработена от баня в бокс, които не са част от основанието на иска. В молба от 17.10.2019г., подадена отново по указания на съда, ищецът е уточнил, че извършването на СМР е започнало през м.09.2006г., като до 11.06.2017г. последно е извършвал СМР в коридора; посочил е каква част от разходите претендира с частичния иск с общ размер на търсената сума от 13 950 лв. (при допуснато увеличение пред СРС до размера от 13 590 лв.).
В съдебно заседание на 10.02.2009г. (второ по делото заседание) ищецът е посочил, че „искът е предявен на основание чл. 55 ГПК“, не променя фактическото основание на иска, ответникът бил във владение на имота и е налице „неоснователно обогатяване, което е за сметка на ищеца“. В съдебно заседание на 10.02.2011г. е допуснато увеличение на иска до размер на търсената сума от 13 590 лв. В хода на производството ищецът многократно иска от съда да съобрази, че след подаване на исковата молба правото му на собственост върху имота е отречено и, че той не може да бъде добросъвестен владелец, поради което поддържа, че е извършвал подобрения (СМР) в качеството си на държател.
Ответникът Б. е оспорил иска. Предприел е защита по същество, с която цели отхвърлянето му – възразил е, че ищецът няма качеството на добросъвестен владелец, че не са извършвани подобрения, не е давал съгласие за такива, а евентуално са извършвани работи по поддръжка на имота докато ищецът го е обитавал. Възразил е и, че ищецът му дължи обезщетение за ползването на имота без основание и за пропуснати ползи.
Предявил е с възражение за прихващане, евентуално по своя характер, свое вземане за обезщетение за ползване на апартамента за периода 01.07.1993г. – 31.12.2000г. в размер на 9 900 лв., като за периода до 11.08.2000г. сочи, че обезщетението е съответно на притежаваните от него ½ ид. част от имота, а за периода 12.08.2000г. – 31.12.2000г. за притежаваното от него изключително право на собственост върху имота. В съдебно заседание на 28.10.2014г. по в. гр. д. № 386/2014г. ответникът е направил възражение за погасяване по давност на исковата претенция. В съдебно заседание на 28.04.2015г. ответникът е направил възражение за погасителна давност за вземането за 4 лихви.
С молба на л.396 от описа на в. гр. д. № 386/2014г. ответникът Б. е направил евентуално възражение за прихващане и с присъдени му вземания, за които са издадени 4 изпълнителни листа, по които е предприето изпълнение по изп. дело № 20127900401914, като се е позовал на удостоверение, издадено по изп. дело, съгласно което към 22.02.2016г. общо дължимата сума в полза на С.Б. с длъжници М.К. и С. Я. възлиза на 14 798, 02 лв. При повторното разглеждане на въззивната му жалба от СГС ищецът е направил възражение за давност на вземанията, предявени с възражения за прихващане.
От представените доказателства, относими за решаването на спора по същество, е установено следното:
Б. Б. е придобил собствеността върху процесния имот с нотариален акт за собственост върху жилище, построено от ЖСК, - № 47, XXXIV, дело 1732/88г. (чл. 35, ал. 2 ЗЖСК ). Наследници на Б. Б., починал през 1991г., съгласно удостоверение за наследници, са неговите низходящи - три деца, измежду които ответникът Б., наследник и на майка си А. Б., починала преди съпруга си Б. Б. (с когото са сключили граждански брак през 1976г. – така свидетелство за сключване на брак) също през 1991г.
С договор за продажба, извършен на 11.08.2000г. с нотариален акт № 157, том І, peг. № 2681, дело № 147/2000г., две от децата на Б. Б. са прехвърлили собствената си ½ ид. част от имота (чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 ЗН вр. чл. 27 СК) на С.Б. от 1998г. с българско гражданство (както е удостоверено в НА).
С нотариална покана, за която е удостоверено, че е връчена на ищеца на 19.02.2001г., С.Б. е поканил ищеца и трето за спора лице - М. А. К. да му заплащат обезщетение за ползване на имота в размер на 200 долара месечно, като е посочил, че ще търси обезщетение и за предходен период, освен ако постигнат споразумение за освобождаване на имота. Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза подписът за „адресат“ не е положен от М.К..
В споразумение по чл. 101 СК (отм.), с посочена дата на съставяне 12.05.2005г., утвърдено с решение на съда от 21.11.2005г., сключено между ищеца и съпругата му, е записано по отношение на семейното жилище – процесния имот, - че принадлежи на трети лица.
Съгласно приложената към ИМ фактура № 1591/13.03.2006г. в заверен препис, на името на ищеца са остойностени СМР в процесния апартамент (индивидуализацията на имота е извършена ръкописно) на стойност 23 100 лв. с ДДС. Оригинал на тази фактура, въпреки задължаването на ищеца в съдебно заседание на 10.02.2009г. за представянето му, не е представен за констатация по делото. С оглед непредставянето на оригинал на фактура като тази, представена в заверен от ищеца препис, и при липса на доказване за обективна невъзможност за представянето й, същата се изключва от доказателствата по делото (чл. 101, изр. 2 ГПК отм. ). На л. 413 във в. гр. д. № 5
Разпечатката съдържа 37 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9878688-048e-4b6e-b012-7519945003a7