Решение № 689 от 14.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110208515 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от /фирма/, ЕИК /ЕИК/, представлявано от В. Р. Я. – изпълнителен директор срещу наказателно постановление № Р-10380/19.05.2021 г., издадено от М. А. Ф., в качеството си на заместникпредседател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК; обн. в ДВ бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила 31.01.2000 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 100о1, ал.

1, предл. 1 във вр. с чл. 100т, ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИППП, обн. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване 1 правото на защита на дружеството-въззивник, както и за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.

Кирил Слабов, с пълномощно по делото. Последният пледира за неоснователност на депозираната жалба и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. В допълнение са представени писмени бележки. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № Р-06955/07.12.2020 г., съставен от Д. ИВ. АНГ. – ст. експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН и в присъствието на Т. Н. С. и К. Б. Д. – свидетели при съставянето на акта по чл. 40, ал. 3 ЗАНН е констатирано, че жалбоподателят /фирма/, в качеството си на публично дружество, не е изпълнил задължението си в 2 законоустановения срок до 30.09.2020 г. да представи на КФН публично уведомление за финансовото си състояние за първо тримесечие на 2020 г.

Изрично е отбелязано, че нарушението е извършено на 01.10.2020 г. в гр.

София.

В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 100о 1, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 100т, ал. 3 и ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 ЗМДВИПП, същият е съставен при условията на чл. 40, ал.

2 ЗАНН, като впоследствие е връчен препис на представляващия дружеството-въззивник на 09.02.2020 г.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № Р-10-380/19.05.2021 г. от М. А. Ф., в качеството си на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗППЦК, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 100о1, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 100т, ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 ЗМДВИПП.

Препис от наказателното постановление е връчен на представляващия дружеството-жалбоподател на 25.05.2021 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 28.05.2021 г., видно от приложената деловодна справка.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с детерминираните в акта фактически положения.

Показанията на свидетеля Д.А. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателствени средства, а това обезпредметява отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите материален и процесуален закон.

3

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение, отговорното юридическо лице и обстоятелствата, при които твърдяното нарушение е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, неоснователни са оплакванията в жалбата за накърнено право на защита, изводимо от липсата на съответствие между АУАН и НП относно правната квалификация на 4 възведеното административно „обвинение“. Принципно вярно е, че актосъставителят е направил некоректна привръзка и с ал. 3 на чл. 100т ЗППЦК, но този порок е отстранен от наказващия орган при упражняване на правомощията му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, с което правото на привлеченото към отговорност лице да узнае юридическите измерения на констатираното противоправно бездействие е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника /фирма/ е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 100о 1, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.

100т, ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 ЗМДВИПП, като на основание чл. 221, ал. 8, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗППЦК му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева.

По делото е установено по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят /фирма/, в качеството си на публично дружество, не е изпълнил задължението си в законоустановения срок до 30.09.2020 г. да представи на КФН публично уведомление за финансовото си състояние за първо тримесечие на 2020 г. С демонстрираното противоправното бездействие от публичното дружество, на 01.10.2020 г. в гр. София, закономерно е осъществен съставът на чл. 100о 1, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.

100т, ал. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗППЦК, който срок в случая е бил удължен с § 45, т. 1 ЗМДВИППП именно до 30.09.2020 г., вкл.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 221, ал. 8, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗППЦК, която препраща пряко към визираното в 5 разпоредбата на чл. 100о 1, ал. 1, предл. 1 ЗППЦК правно задължение . Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция при първо нарушение в разпоредбата на чл. 221, ал. 8, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗППЦК е относително определена в границата от 5000,00 лв. до 10 000,00 лв. В конкретния случай административнонаказващият орган добросъвестно е преценил обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил санкция в предвидения от закона минимален размер, отчитайки липсата на отегчаващи факти. Ето защо, определеното наказание не е явно несправедливо, пропорционално е на извършеното нарушение, като същото е от естество да изпълни и легитимните цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/: “Не се допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание глоба (имуществена санкция б.м.)…”, поради което е юридически невъзможно същата да бъде индивидуализирана под фиксирания в закона минимум.

Липсват и основания за третиране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на 6 дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.