Определение № 185 от 16.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. София, 16.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20241100900059 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Сдружение „М.“ срещу „А.С.Е.Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, осъдителни искове с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по сключен договор 979/01.09.2023 г. за предоставяне на право да бъдат изпълнени публично произведения, част от защитен репертоар, управляван от ищеца, и мораторна неустойка.

Спорът за неизплатено авторско възнаграждение, от организацията при упражнени от нея имуществени права на носителя, не е спор за авторство, а такъв по отчетната сделка за предаване на придобитото в изпълнение на поръчката /чл.284,ал.2 ЗЗД /. Авторското право, респ. неговото нарушаване е извън предмета на облигационния спор по чл.79, ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на задълженията по договора. Разпоредбата на чл.96 ЗАПСП има своето систематично място в глава 12, уреждаща специалната „гражданскоправна защита на авторското право и сродните му права”, която се реализира чрез исковете за обезщетение при нарушено авторско право или сродно на него право /чл.94 и чл.94а/ и чрез „други искове” /чл.95/ при използване на обекти по чл.72 или база данни в нарушение разпоредбите на закона. Споровете между организацията за колективно управление на авторски права и носителя, относно изпълнението на договора за поръчка /събиране на възнаграждението по чл.40,ал.1 ЗАПСП/ не са от кръга на тези, защитими чрез специалните искове, предвидени в ЗАПСП, защото не са нито за обезщетение при нарушено авторско право, нито „други искове” по смисъла на чл.95 ЗАСП. Те се основават на съгласно общите правила на ЗЗД, относно на договора за мандат- отчетната сделка по чл.284, ал.2 ЗЗД, поради което изричното правило за родовата подсъдност, без оглед цената на иска – чл.96 ЗАПСП, е неприложимо за тези искове ( в този смисъл решение № 10/03.02.2014 г. по т. д №

1514/2013 г. на ВКС, I т.о. ), поради което са приложими общите правила за определяне на родовата подсъдност.

Съгласно разпоредбата на чл.103 ГПК на районния съд са подсъдни всички 1 граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Според чл.104, т.4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са родово подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. Всеки от предявените искове е с цена под 25 000 лв., поради което в приложение на чл.118, ал.2 ГПК производството пред Софийски градски съд следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

При тези мотиви Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 59/2024 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-23 състав, образувано по искова молба вх.№ 2991/11.01.2024 г.

ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2