Определение № 1118 от 10.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1118 гр. София, 10.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500834 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” 28, бл. Изток Плаза, , представлявано от членовете на управителния съвет (УС) Г.М. и Г.С., чрез юрк. Л. Т., против Определение № 214/03.06.2025г. по гр.д. № 798/2024 г. на РС – Своге, с което на основание чл. 130 ГПК исковата молба е върната и производството по делото е прекратено по исковете за сумите 105 лева - разходи за извършена експертиза на електромер в Българския, обективирани във Фактура № 2547883/15.03.2024 г. и 30 лева - разходи за проверка на електромер, обективирани във Фактура № 2547884/ 15.03.2024 г.

В жалбата са развити съображения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Твърди се, че вземанията по двете фактури за сумите 105 лева - разходи за извършена експертиза на електромер в Българския и 30 лева - разходи за проверка на електромер, са претендирани в заповедното производство, заедно с вземането за сумата от 2047.81 лева – дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 16.05.2023 г. до 12.01.2024 г. Поради техническа грешка при събирането на трите главници сборът неправилно е посочен 2047.81 лева, вместо 2 182,81 лева. При наличието на такава техническа грешка жалбоподателят е следвало да получи указания за отстраняване на нередовността, вместо да се върне исковата молба и производството да се прекрати досежно процесните два иска за главници.

Иска се отмяна на определението.

Софийският окръжен съд, като съобрази материалите по делото и изложените доводи, намира, че жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е основателна.

1

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че общият сбор от начислените суми по Фактура № 3527680/15.03.2024 г. – 2047,81 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за периода от 16.05.2023 г. до 12.01.2024 г., по Фактура № 2547883/15.03.2024 г. – 105 лева, дължима за направени разходи за извършена експертиза на електромер в Българския институт по метрология и по фактура № 2547884/ 15.03.2024 г. – 30 лева, дължима за извършени разходи за проверка на електромер, е в размер на 2182,81 лева, но в заявлението търсената сумата е 2047,81 лева и за толкова е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно за разликата над 2047,81 лева до 2182,81 лева – искът е недопустим.

Изводът е неправилен. Действително искът за съществуване на вземането, предявен по реда на чл. 422 ГПК, предпоставя идентитет между претендираните в заповедното производство вземания и тези, за съществуването на които е предявен установителен иск. Въвеждането на ново вземане, различно от това, за което е издадена заповедта за изпълнение, е възможно чрез предявяване на осъдителен иск по реда на чл. 210, ал. 1 ГПК (т.

11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай обаче не е налице такава хипотеза, като ищецът не е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК за вземания, за които не са претендирани и за които не е издадена заповед за изпълнение. Съответно първоинстанционният съд неправилно е приел, че в заповедното производство е поискано издаване на заповед за изпълнение само за сумата то 2047.81 лева.

Видно от заявлението по ЧГД № 589/2024 г. на РС-Своге заявителят „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД – жалбоподател в настоящото производство е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за три вземания, представляващи главници и едно лихва, като главниците са както следва:

-2047,81 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за периода от 16.05.2023 г. до 12.01.2024 г., обективирано във Фактура № 3527680/15.03.2024 г.,

-105 лева - разходи за извършена експертиза на електромер в Българския, обективирани във Фактура № 2547883/15.03.2024 г. и -30 лева - разходи за проверка на електромер, обективирани във Фактура № 2547884/ 15.03.2024 г.

Трите главници са събрани, като поради грешка сборът им е посочен като равен на 2047.81 лева (т.е. само на стойността на Фактура № 3527680/15.03.2024 г.), вместо на 2182,81 лева.

Тази грешка е пренесена в издадената Заповед № 366 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 г., като заповедният съд е разпоредил длъжникът М. П. М. да заплати на заявителя сумата от 2047.81 лева, представляваща главница, която е посочено, че произтича от дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, като за начислените суми са издадени фактури №№ 3527680/15.03.2024 г., 2547883/15.03.2024 г. и 2547884/ 2

15.03.2024 г. С оглед посочените основание, на които се основават вземанията следва извод, че е налице очевидна фактическа грешка в Заповед № 366 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 г. по ЧГД № 589/2024 г. на РС-Своге. Тя се изразява в това, че заповедният съд е издал заповед за вземанията по фактури №№ 3527680/15.03.2024 г., 2547883/15.03.2024 г. и 2547884/ 15.03.2024 г., но е посочил, че дължимата главница е 2047.81 лева, т.е. стойността само на Фактура № 3527680/15.03.2024 г., вместо на всяка една от фактурите. Като не е констатирал наличието й и не е изпратил делото на заповедния съд за отстраняването й, а вместо това е върнал исковата молба и прекратил производството по делото по двата иска за процесните вземания, исковият съд е допуснал процесуално нарушение.

За пълнота е нужно да се посочи още нещо. Всяка от трите главници (2047,81 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за периода от 16.05.2023 г. до 12.01.2024 г., обективирано във Фактура № 3527680/15.03.2024 г., 105 лева - разходи за извършена експертиза на електромер в Българския, обективирани във Фактура № 2547883/15.03.2024 г. и 30 лева - разходи за проверка на електромер, обективирани във Фактура № 2547884/ 15.03.2024 г.) представлява отделно вземане и се претендира с отделен иск, кумулативно съединен с останалите. Поради това е погрешно трите вземания да се събират и сборуват като едно вземане, тъй като не представляват такова. Подобно събиране на стойността на главниците е допустимо единствено за определяне размера на държавната такса, но не и при издаване на заповед за изпълнение, изготвяне на доклад, респективно постановяване на съдебно решение.

Предвид изложеното жалбата е основателна. Определението, като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на исковия съд, който да го изпрати на заповедния съд за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка. Доколкото заповедният съд е формирал воля по всички вземания, предмет на заявлението (обективирани във фактури №№ 3527680/15.03.2024 г., 2547883/15.03.2024 г. и 2547884/ 15.03.2024 г.), заповедта за изпълнение би следвало да се чете, че длъжникът следва да заплати на заявителя сумата 2047,81 лева, дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за периода от 16.05.2023 г. до 12.01.2024 г., обективирано във Фактура № 3527680/15.03.2024 г., 105 лева - разходи за извършена експертиза на електромер в Българския, обективирани във Фактура № 2547883/15.03.2024 г. и 30 лева - разходи за проверка на електромер, обективирани във Фактура № 2547884/ 15.03.2024 г., вместо посоченото „2047,81 лева, представляваща главница“.

Едва след отстраняване на очевидната фактическа грешка исковият съд следва да се заеме с преценка на редовността и допустимостта на исковата молба в частта по исковете за сумите от 105 лева - разходи за извършена експертиза на електромер в Българския, обективирани във Фактура № 2547883/15.03.2024 г. и 30 лева - разходи за проверка на електромер, обективирани във Фактура № 2547884/ 15.03.2024 г.

Водим от горното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 214/03.06.2025г. по гр.д. № 798/2024 г. на РС – Своге.

ВРЪЩА делото на РС-Своге, за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4