Решение № 92 от 17.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Велико Търново, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500090 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 465/04.12.2023 год., постановено по гр. д. № 592/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ № 2 да заплати на Д. В. К., ЕГН ********** от с. Милковица, Област Плевен, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл.

277а, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е бил оправдан с Присъда № 11/19.12.2022 г., постановената по ВНОХД № 307/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2023 г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като е отхвърлен искът в останалата му част за разликата над 6 000 лв. до 35 000 лв., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша“ № 2 да заплати на Д. В. К., ЕГН ********** от с. Милковица, Област Плевен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1 004.57лв. за направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Д. В. К., ЕГН ********** от с. Милковица, Област Плевен, съд. адрес: гр. Плевен, ********, чрез адв. М. М. от АК – Плевен против Решение 1

№ 465/04.12.2023 год., постановено по гр. д. № 592/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедливостта, като неправилно било прието, че наказателното производство е приключило в „разумен срок“.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в пълно предявения размер на претенциите за неимуществени вреди, ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2.

Постъпила е и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 против Решение № 465/04.12.2023 год., постановено по гр. д. № 592/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Излага се, че от гласните доказателства по делото не се доказват по безспорен и категоричен начин претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт в цялост и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Д. В. К., ЕГН ********** от с. Милковица, Област Плевен, съд. адрес: гр. Плевен, ********.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините, като отчитайки продължителността на наказателното производство, поведението на пострадалия и съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди е определил обезщетение в размер на 6 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

2

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противните страни, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правото на увредения за обезвреждане на имуществени/неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България, вследствие на повдигане на незаконно обвинение предпоставя да бъдат осъществени следните юридически факти: на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; подсъдимият да е претърпял имуществени/неимуществени вреди и причинените имуществени/неимуществени вреди да са в причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причиненият вредоносен резултат, т.е. те да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ.

Не е спорно по делото, че срещу ищеца Д. В. К. на 15.04.2021 г. е било образувано досъдебно производство ЗМ № 37/2021 г. по описа на РУ - Никопол, пр. пр. № 1590/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.

На същата дата е извършен оглед на местопроизшествие, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК, по повод на това, че в землището на с. Драгаш войвода, Област Плевен са търсени археологически обекти, без съответно разрешение - престъпление по чл. 277а, ал. 1 от НК. На същата дата е извършено и претърсване и изземване, при условията на чл. 161, ал.

2 от НПК в дома на ищеца в с. Милковица, на *********, като видно от протокола не са открити вещи и предмети, имащи отношение към разследването.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 08.12.2021 г. на разследващ полицай от РУ - Гулянци, Д. В. К. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 277а, ал. 3, предл. първо във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 15.04.2021 г. в землището на с. Драгаш войвода, обл. Плевен в м.

„Чучурката“ в съучастие като съизвършител със С. Г. П., чрез използване на технически средства – два бр. металдетектори, както и два броя прави лопати, търсили археологически 3 обекти, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет до петдесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, като по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 06.01.2022 г. бил изготвен обвинителен акт за извършени от ищеца и С. Г. П. престъпления по чл. 277а, ал. 3, предл. първо във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като въз основа на същия било образувано НОХД № 10/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, като с Присъда № 31/20.10.2022 г., постановена по горното дело ищецът бил признат за виновен за престъпление по чл. 277а, ал. 3, пр. първо във вр. с ал. 1 във вр. с чл.

20, ал. 2 от НК и бил осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

По делото са проведени девет съдебни заседания.

С Присъда № 11/19.12.2022 г., постановена по ВНОХД № 307/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

С Решение № 131/12.04.2023 г., постановено по КНОХД № 171/2023 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІ н.о., оправдателната присъда е потвърдена.

От показанията на св. С. Г. П. - обвиняем в същото престъпление се установява, че през м. април 2021 г., са били задържани с ищеца в полицията за няколко часа, тъй като са били намерени в землището на с. Драгаш войвода да търсят предмети с металотърсачи. На същия ден са били претърсени и домовете им за антични предмети. Свидетелят твърди, че ищецът К. е преживял тежко започналото срещу тях наказателно производство. Някъде дватри месеца по-късно му признал, че не може да спи нощно време, че плаче защото ще ги съдят без нищо да са направили. Разбрали са от разследващия полицай, че делото им е подсъдно на Окръжен съд – Плевен и че ще ги съдят за тежко престъпление, с наказание от една до шест години лишаване от свобода, глоба от 5 000 до 50 000 лв. и конфискация на половината имущество, по преценка на съда. Всеки път се явявали лично по делата. С притеснение са ходили, защото не са знаели какво ще случи. Били сигурни, че няма да ги осъдят, но въпреки това Плевенския окръжен съд произнесъл осъдителна присъда.

Свидетелят заявява, че с ищеца К. са приятели отдавна, че са ходили заедно за риба; че е гостувал в дома му; че е бил весел и разговорлив. Твърди, че след случилото се, приятелят му се е затворил в себе си и започнал да му отказва да ходят заедно за риба, тъй като не се чувства добре. Свидетелят искал по някакъв начин да се разтоварят, затова настоявал да продължат да ходят за риба. По отношение на поведението на хората от селото им (с.

Милковица), твърди, че те са започнали да се подиграват с тях, казвали на ищеца, че е „тръгнал с полицай да го вкарат в затвора“, тъй като свидетелят бил 29 години полицай.

От показанията на св. В. Г. Н. – приятел на ищеца се установява, че знае за целия случай от ищеца. Знае, че преди две години полицаи са претърсвали къщата му. Твърди, че приятелят му е бил много притеснен, тъй като са го заловили полицаи в някаква нива в 4 полето, с металотърсач. Твърди, че това е хоби на Д., но не знае какво е търсил с него.

Много пъти го е питал намерил ли е нещо, а ищеца му отговарял – не, но въпреки това продължавал да ходи, за да „има някакво движение“. Бил е член на някаква асоциация и имал разрешително да ползва машината. Свидетелят твърди, че след претърсването, са подвели приятеля му под съдебна отговорност и са го викали в гр. Гулянци да дава показания. Бил е много притеснен, даже имало случай, когато се разтреперил и се разплакал пред свидетеля, тъй като узнал, че може да го вкарат в затвора и да му вземат цялото имущество затова, че е търсил в неразрешена местност. Свидетелят твърди, че в селото на ищеца се шушукало и че хората го питали вярно ли е, че ще го осъдят и ще го вкарат в затвора. Дава показание, че с. Милковица е малко село и мълвата е тръгнала, като са му казвали: „Чухме, че Д. са го хванали и ще го вкарат в затвора и ще му вземат всичко“.

Твърди, че след като ищеца е бил осъден от Плевенски окръжен съд, свидетелят не могъл да повярва, че са му наложили наказание лишаване от свобода, условно. Приятелят му се е променил много, чувствал се е много зле, станал е сприхав, а преди е бил кротък човек.