Решение № 1302 от 12.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120106008 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. В. П. с ЕГН **********, с адрес ..........................., чрез адв.П. Х. от БАК срещу К. К. С., с адрес ..........................., с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно: сумата от 1500 лв. – неимуществени вреди изразяващи се в причинен стрес, страх, безпокойство, безсъние, притеснение, затруднено изпълнение на служебните му задължения вследствие от нарушаване целостта на жилището му през тъмната част от денонощието, чрез влизане взлом и разбиване на входната врата и нахлуване в спалнята на ищеца от страна на ответника и сумата от 500 лв., като частичен иск от общо 2000лв. – за отправените обидни думи и закани със саморазправа, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 12.04.2022г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

Излагат се доводи, че на 12.04.2022 г. около 19-19.30 ч. ищецът се прибрал от работа в дома си, пуснал си музика и анализирал партия шах. Около 21 ч. неочаквано за него в стаята нахлул с крясък непознат мъж, приближил се и започнал да го обижда с думите: “ти нормален ли си, мишко такава” и “мишко, спирай музиката, аз ще се разправям с теб”. От това ищецът много се изплашил, намалил музиката, но непознатият продължавал да крещи, блъснал със замах дъската за гладене, която паднала до П. и тръгнал да излиза, обърнал се и със заповеден тон му казал “ела да си оправиш вратата”. След няколко минути ищецът успял да се съвземе от първоначалния шок, отишъл до входната врата на жилището и установил, че езикът на бравата е счупен, а насрещникът – изкъртен на земята. Предположил, че вратата е разбита с крак и позвънил на телефон 112. По подадения сигнал се отзовали от полицията и установили извършителя, който бил съсед. От страна на ищеца е била подадена жалба в полицията и образувана преписка № 431000-3777/2022 г. по описа на I РУ към ОД МВР – Бургас. В исковата молба се твърди още, че в резултат на преживяното ищецът 1 изпитал страх, обида и притеснение, както пряко от поведението на ответника, така и от счупената врата и възможността някой отново да нахлуе в апартамента същата вечер. През следващите седмици продължил да изпитва стрес и трудно изпълнявал служебните си задължения, бил възмутен от случилото се и от казаните обидни думи, притеснявал се да не срещне отново този човек. Във връзка с образуваната преписка установил, че именно ответникът е извършителя и претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Ангажира писмени доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, както и за изискване и прилагане на образуваната полицейска преписка.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва по основание и размер. Излагат се аргументи за упражняван системен тормоз от страна на ищеца по отношение на ответника и всички живущи в сградата, посредством неспазването на нормите за шум и системно слушане на много висока музика. Именно такъв според ответника е бил и поводът за инцидента на 12.04.2022г., поради което се твърди, че е налице съпричиняване. Посочва, че около 30 минути е правил опити и е чукал на вратата на ищеца, за да отвори и намали музиката, но до това така и не се стигнало. Оспорват се причинените вреди и техния размер. Твърди се, че ищецът не е изпитвал изложените силни емоции и стрес, а напротив – на 19.06.2022г. е подал още една жалба в полицията срещу ответника за влизане взлом в жилището му и отнети 700лв. Не са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, както и за изискване и прилагане на образуваната втора полицейска преписка вх.№ 9388/2022 г. на РП-Бургас.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са съседи на адрес ........................... Видно от изисканата и представена прокурорска преписка, на 12.04.2022 г.около 21 часа между П. и С. е възникнал конфликт породен от високата музика, която ищецът Г. П. е пускал. В снетите обяснения ответникът С. е заявил, че е бил силно разстроен от шума от силната музика, която съседът му пускал и тъй като това не се случвало за първи път, импулсивно решил да слезе долу и да му направи забележка.

Няколко минути преди да разбие вратата с крак С. звънял и чукал на входната врата, но никой не му отворил. Затова ударил вратата с крак и нахлул в апартамента на ищеца П. викайки, разправил се със съседа вербално и напуснал сградата. П. сигнализирал контролните органи, които констатирали, че езикът на бравата е счупен, а ответникът С. обяснил, че си е изпуснал нервите.

По делото са разпитани като свидетели Д.Г.П. – ....... на ищеца, М.Н.П. – .......... на ищеца, И.В. В. - ........... и М.А.С. – ............. на ответника, от показанията на които се потвърждава механизма на настъпване на вредите, а именно, че провокиран от силния шум ответникът слязъл долу и след като ищецът не му отворил вратата, той я ударил с крак и влязъл в апартамента, където вербално се разправил със съседа, за да намали музиката.

От показанията на свид. П. се установява, че след инцидента синът й се е обадил и бил много притеснен, разказал й, че са му разбили вратата на апартамента и са навлезли вътре. На следващия ден той си взел отпуск, защото бил под силен стрес. Ищецът й разказал, че си е стоял вкъщи, слушал е музика и тогава ответникът влязъл в дома му.

Свидетелят не си спомня синът й да е споделил конкретни думи, с които да е бил обиден или 2 заплашван, но посочва, че той е бил силно притеснен. Няколко дни след това синът й идвал при нея, защото се страхувал, а негови приятели няколко месеца са оставали да нощуват при него и да му дават кураж. Уточнява, че синът й притежава лично оръжие. Също така посочва, че свидетелят В. е съсед, но не живее в блока от доста време, а само понякога се отбива.

Свидетелят М.П. посочва, че с Г. са приятели от 7-8 години. През месец април 2022г. той му се обадил по телефона и му казал, че вратата на апартамента е била разбита и синът на госпожа С. е влязъл с взлом и му казал: “Мишко, ще те разбия”. Г. е бил под силен стрес, страхувал се, че може да се повтори случилото се. Свидетелят от своя страна го успокоил, казал му да не пуска силна музика, защото от там идва този проблем и че по закон не трябва да пуска музика късно. В същия месец Г. го помолил да остане при него един- два пъти, защото се притеснявал, че отново някой може да влезе в къщата му. Според свидетеля Г. получава нещо като “психоатака” в резултат на този инцидент и все си мисли, че някой нещо ще му направи, ако слуша музика. Уточнява, че е имало и други случаи, в които заедно са пускали музика късно вечерта, но след 9.30часа свидетелят го помолил да намалят.

От показанията на свидетеля С. се установява, че около 21часа вечерта на процесната дата за пореден път е имало много силен шум от музика, който идвал от апартамента, в който живее Г.. Уточнява, че тя живее на горния етаж, а синът й през половината от седмицата е при нея. Шумът обичайно е от много силно пусната музика. Тя слязла до долу и позвънила на вратата, но никой не й отворил и се прибрала вкъщи. Малко след това синът й импулсивно скочил и излязъл видимо ядосан. Тя чула някакви звуци от гласове.

Пресрещнала го на стълбите и К. й споделил, че е ритнал вратата и е влязъл в апартамента и се разкрещял на Г. да намали музиката. От случилото си синът й се разстроил и излязъл.

Свидетелят посочва, че е имало много други случаи на високо пусната музика от съседния апартамент, включително много късно през нощта музиката да се увеличава за 2-3 минути и да се спира. Няколко пъти са били подавани сигнали за силния шум. В продължение на година и половина посочва, че шумът е системен. Когато са се разминавали и го е питала за шума Г. е казал, че е бивш ди джей.

Свидетелят В. посочва, че познава страните и са съседи в блока, като тя е на третия етаж, а Г. на четвъртия. Уточнява, че не живее постоянно на адреса, но често е там. Лятото синът й остава там, а понякога дъщеря й или внуците й. Заявява, че Г. непрекъснато тероризира съседите с много висока музика, което се случва по всяко време на денонощието. Много пъти се е опитвала да разговаря с него по въпроса, но той й отговарял, че може да прави каквото си иска. В един разговор й заявил, че притежава законен пистолети и ще застреля всеки, който посмее да прекрачи прага му. Шумът от апартамента се чувал понякога всеки ден, а понякога след десет дни, може рано сутрин или късно вечер, както и на обяд. Когато е ходила да позвъни на вратата никой не отварял.

Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като ищецът следва да установи фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – виновно противоправно деяние от страна на ответника, претърпени от ищеца вреди, както и причинна връзка между деянието на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, че поведението на причинителя на вредата е виновно, поради което вината на дееца се предполага до доказване на противното.

При така събраните доказателства, съдът кредитира като пълни, последователни и съответни на писмените доказателства показанията на свидетелите, които установяват 3 механизма на настъпване на вредите. От същите може несъмнено да се заключи, че ответникът С. е бил ядосан от системното несъобразяване на ищеца с правилата относно шума и неправомерно е навлязъл в дома му, разбивайки с крак входната врата, след което вербално се разправил с него. По делото не са събрани доказателства, от които да се установи какви думи точно са били разменени между страните, като показанията на двете групи свидетели са противоречиви в тази част, не са присъствали очевидци на инцидента, а единствено от страна на свид. М.П. се възпроизвежда преразказ на случилото се възприет от ищеца. В събраните писмени доказателства и изисканата прокурорска преписка също не се съдържат данни за конкретни обидни или заканителни думи. Ето защо, съдът приема, че в тази част не е доказано при условията на пълно и главно доказване отправянето на обидни думи и закани със саморазправа, от които в пряка причинно-следствена връзка да са произлезли сочените в исковата молба вреди. Това налага отхвърляне на заявената като частична претенция от 500 лв. от общо 2000лв. за заплащане на неимуществени вреди от това конкретно действие.

По отношение на претенцията за заплащане на претърпени неимуществени вреди от ищеца в резултат от стреса свързан с нарушаване на правото му на собственост и неправомерното навлизане в неговия дом, съдът намира иска за доказан по своето основание. Залегналият още в конституцията принцип за закрила на неприкосновеността на жилището се явява гарант за защита на правото на личен живот. Именно затова всеки акт на неправомерно нахлуване, още повече, чрез разрушаване на поставената преграда (входна врата) не може да бъде толерирано, независимо от провокацията и емоционалното състояние на извършителя. Действително създаваният системен шум от ищеца нарушава и правата на всички живущи в блока и в частност на ответника. Те следва обаче да предприемат съответните мерки предвидени в закона, с които да защитят правото си на собственост, на личен и семеен живот, така че да се намери справедливо равновесие между интересите на двете страни. Фактът, че ответникът е бил лишен от възможността спокойно да се ползва от комфорта на дома си, в резултат на създадения шум, би могъл да има своите гражданскоправни последици, но не и да обоснове правомерност на извършеното от С., било то и под силен стрес. Затова искът се явява основателен.