Определение № 618 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. София, 27.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Частно касационно търговско дело № 20268003900234 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

К. Н. А. чрез адвокат Б. Г. обжалва определение № 638 от 28.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 489/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, Втори граждански и търговски състав, с което е потвърдено определение № 956 от 16.10.2025 г. по гр.д. № 490/2025 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по гр.д. № 490/2025 г. на Окръжен съд – Габрово.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства по направеното искане за освобождаване от държавна такса и разноски, а именно: възрастта на молителя, получаваната от него пенсия в размер на 577, 76 евро /1 130 лв./, ежемесечните разходи за лекарства в размер на 51,13 евро /100 лв./, извънредната инфлация в страната, общият месечен доход на молителя и този на съпругата му. Сочи, че спестяванията на семейството му са за събития от нещастен характер, при това се касаело до банков депозит, до който той нямал свободен и навременен достъп. Моли обжалваното определение да бъде изцяло отменено и да бъде освободен от заплащане на дължимите такси и разноски по предявения иск по гр.д. № 490/2025 г. на Окръжен съд – Габрово до окончателното приключване на делото във всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното 1 основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според частния касатор обжалваното определение е очевидно неправилно.

Сочи и следния въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на определението до касационно обжалване: Когато ежемесечната пенсия на ищеца – пенсионер е по-ниска от размера на минималния необходим нетен месечен доход за издръжка на един работещ в страната може ли този факт да се квалифицира като „други конкретни обстоятелства“ по смисъла на чл.83, ал. 2, т. 7 от ГПК, което да даде основание за съда да освободи ищеца от заплащане на такси и разноски?

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната касационна жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът К. Н. А. разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството по предявения от него иск с правно основание чл.432 от КЗ държавна такса в размер на 1840,65 евро /3 600 лв./. Констатирал е, че ищецът притежава парична сума на влог в значителен размер – 20 451,68 евро /40 000 лв./, която сума има спестовен характер – същата не е необходима за нормалната издръжка на ищеца и неговата съпруга. Посочил е, че двамата получават пенсии в рамките на минималната за страната работна заплата в размер на 1089,05 евро /2130 лв./ – месечен доход, който спокойно покрива евентуалните нужди на ищеца от лекарства за сумата от 51,13 евро /100 лв./ ежемесечно. Въззивният състав е приел по отношение на направеното от ищеца искане за освобождаване от заплащане на разноски по делото, че възникването на това евентуално за ищеца задължение е хипотетична възможност предвид обстоятелството, че по делото все още не е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна ЗД „Бул Инс“ АД, не е ясно и кои елементи от фактическия състав на търсената отговорност от ответника са спорни, не е очертан предметът на доказване по делото, и не е разпределена доказателствената тежест между страните.

По отношение на обжалване на определенията, на основание чл. 274, ал.

3, т. 2 от ГПК, допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. В случая, при извършена служебна проверка, не се установява наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

2

По отношение соченото основание по чл.280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение.

Поставеният от касатора правен въпрос, с който се аргументира достъпа до касация касае изцяло правилността на обжалваното определение по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК - изисква съобразяване на конкретни обстоятелства. Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, а извършва дискреция на жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК, които са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Поради това частният касатор не е обосновал общото основание на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 638 от 28.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 489/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, Втори граждански и търговски състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4