Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29381 от 02.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59297/2022
Вид
Определение № 29381
Подписан
02.11.2022
Състав
ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.396, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.397, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29381 гр. София, 02.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско дело № 20221110159297 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.389 ГПК.

Производството по гр.дело №59297/2022 год. по описа на СРС, ГО,170 с-в, е било образувано по искова молба на „ИНОВЕЙШЪН ТЕХНОЛОДЖИ ГРУП” ООД, с която са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва: за сумата 4436,16 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на машина за автоматично окачествяване на детайли, за което е издадена фактура №0000000140/01.06.2021 г.; за сумата 4392,00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на подготвяща група „Г-образ“, за което е издадена фактура №0000000131/10.05.2021 г.; за сумата 1920,00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за обслужване на вибробункер, за което е издадена фактура №0000000141/01.06.2021 г; за сумата 619,83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактура №0000000140/01.06.2021 г. за периода от 16.06.2021 г. до 31.10.2022 г.; за сумата 640,50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактура №0000000131/10.05.2021 г. за периода от 25.05.2021 г. до 31.10.2022 г.; за сумата 268,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактура №0000000141/01.06.2021 г. за периода от 16.06.2021 г. до 31.10.2022 г.

В исковата молба се съдържа искане да бъде допуснато обезпечение на предявените по настоящото дело искове чрез налагане на обезпечителна мярка: ЗАПОР върху вземанията на ответника по всичките му банкови сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ АД до размер на 12276,75 лв.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и съобрази представените по делото писмени доказателства намира следното:

Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да допусне обезпечение, съдът следва да провери дали ищецът има право на обезпечаване на иска, а такова право последният ще има когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен, когато е налице интерес от обезпечаване на иска, т. е. нужда от обезпечаване, и когато посочената от молителя обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда.

1

Съобразно задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.391 ГПК, съдът намира, че предявените срещу ответника осъдителни претенции за парични вземания, са допустими. От друга страна, представените писмени доказателства не са достатъчни за установяване на вероятната основателност на исковете. В разглеждания случай се касае за договорни правоотношения между страните, и с оглед едностранния характер на производството по допускане на обезпечението, едва след евентуално релевирани от ответника в хода на исковото производство възражения и изразени становища по отношение на факта и причините за неизпълнението, ще може със сигурност да се установят действителните права и задължения на страните. Това обстоятелство мотивира съда да допусне обезпечение на исковете при условието на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, че бъде внесена гаранция от ищеца. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.

5 от ТР №6/2013 на ОСГТК на ВКС от 14.03.2014 г., според които законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

Настоящият състав намира, че подходяща по вид гаранция е паричната, а по размер –

1200,00 лв. Посочената от ищеца обезпечителна мярка – запор върху вземания на ответника срещу търговска банка, е допустима и подходяща. Както вече бе посочено, предявените искове имат за предмет парични притезания и изпълнението върху суми по сметки на посочения ответник в банка е в състояние да гарантира изпълнението по евентуално положително за ищеца съдебно решение.

Предвид изложените съображения и на основание чл.389, чл. 391, ал.1, т.2 и чл.397, ал.1, т.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл.389 ГПК на обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата 4436,16 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на машина за автоматично окачествяване на детайли, за което е издадена фактура №0000000140/01.06.2021 г.; за сумата 4392,00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, доставка и монтаж на подготвяща група „Г-образ“, за което е издадена фактура №0000000131/10.05.2021 г.; за сумата 1920,00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за обслужване на вибробункер, за което е издадена фактура №0000000141/01.06.2021 г; за сумата 619,83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактура №0000000140/01.06.2021 г. за периода от 16.06.2021 г. до 31.10.2022 г.; за сумата 640,50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактура №0000000131/10.05.2021 г. за периода от 25.05.2021 г. до 31.10.2022 г.; за сумата 268,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по фактура №0000000141/01.06.2021 г. за периода от 16.06.2021 г. до 31.10.2022 г., по които е образувано гр. дело №59297/2022 год. по описа на СРС, ГО, 170 с-в, предявени от „ИНОВЕЙШЪН ТЕХНОЛОДЖИ ГРУП” ООД, ЕИК 205629084, със седалище и адрес на управление: гр. Перущица, ул.

„Оборище“ № 9, против „ЕХНАТОН БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 203040557, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“, бл. 60, вх. В, ет. 3, ап. 56, чрез 2 налагане на обезпечителна мярка: ЗАПОР върху вземанията на „ЕХНАТОН БЪЛГАРИЯ“ АД до размер на 12276,75 лв. /дванадесет хиляди двеста седемдесет и шест лева и седемдесет и пет ст./ по всичките м у банкови сметки, открити в „УниКредит Булбанк“ АД,

ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена парична гаранция от ищеца по депозитната сметка на Софийски районен съд в размер 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/.

Да се издаде обезпечителна заповед, ако бъдат представени доказателства за внесена от ищеца гаранция в определения от съда размер.

На основание чл.396, ал.1 ГПК определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, който за ищеца тече от деня на връчването му от съда, а за ответника- от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3