Определение № 204 от 27.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Велико Търново, 27.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600153 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по чл. 249 ал.3 НПК.

Въззивното производство е образувано по частен протест на Окръжна прокуратура-гр.Ловеч, срещу протоколно определение рег.№ 274/02.04год., постановено по НОХД № 502/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч, с което на основание чл.249 ал.1 вр. с чл.348 ал.1 т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 502/2025год. по описа на Окръжен съдгр.Ловеч и делото е върнато на Окръжна прокуратура- гр.Ловеч за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

С частния протест е заявено оплакване, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, като се твърди, че не са налице процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство и в частност не е нарушено правото на защита на никой от обвиняемите С. Л. И., П. К. С. и В. Д. З..

На първо място авторът на частния протест счета, че правото на защита на обвиняемия В. З. не е нарушено по какъвто и да било начин и той то е упражнил в пълен обем.

Излагат се съображения, че в т.4 от ДП, на л. 116 се намира призовка за явяване на В. З. в сградата на ОД МВР на 08.12.2022 год. в 9:30 ч. за извършване на следните действия по разследването: привличане в качеството на обвиняем, разпит на обвиняем, предявяване на разследване. Призовката е получена на 29.11.2022 год. от неговия баща – Д. З., т.е. тя е надлежно връчена при условията на чл.180, ал.2 от НПК.

Посочва се, че защитникът на обв. В. З. - адв. Д. З. - в това му качество 1 е бил призован по телефона (видно от протокол, находящ се в т.4, на л.118) да се яви в ОД МВР - Плевен на 08.12.2022 година, за извършване на следните действия по разследването: привличане в качеството на обвиняем, разпит на обвиняем, предявяване на разследване, като единствено е бил променен часа от 9:30 на 10:30 ч. Посочено е, че адв. З. е приел така извършеното призоваване, като е уточнена друга дата за провеждане на следственото действие - 12.12.2022 год. от 10:30 ч.

Прокурорът счита, че може да се приеме, че и обвиняемия е бил редовно призован за извършването на горепосочените действия при условията на чл. 180, ал.З от НПК - чрез неговия адвокат.

Посочва се, че двамата - обвиняем и защитник, са се явили на 12.12.2022 год. в ОД на МВР - Плевен и са извършени действията, за които двамата са били призовани, като нито в протокола за разпит е възразено, че е налице нередовно призоваване, нито в протокола за предявяване е направено възражение за неспазване на срока по чл. 227, ал. 3 от НПК.

Излага се довод, че съгласно практиката на съдилищата (Вж. Решение № 217 от 15.11.2019 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 296/2019 г.) след като обвиняемият и защитникът му не са направили възражение за неспазване на тридневния срок по чл. 227, ал. 3 от НПК и не са поискали отлагане на това процесуално действие, дори в случая този срок да не е бил спазен, нарушението не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на защитника.

На следващо място се твърди, че всички останали аргументи за допуснати отстраними процесуални нарушения, които първоинстанционният съд излага, са на база критиките, отправени от АС - В. Търново към състава на Окръжен съд - Ловеч, постановил първоинстанционната присъда, която с решение № 104/10.07.2025 год. по ВНОХД № 284/2024 год. АС - В. Търново е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от ОС - Ловеч. Посочва се, че в съдебния си акт въззивния съд отправя множество критики, но само към ОС - Ловеч - относно липсата на подробен анализ на събраните доказателства и липсата на отговор на някои от направените от защитата възражения, а критики към съдържанието на обвинителния акт не са изрично посочени.

Прокурорът счита, че въпросът за доказаността на повдигнатите обвинения е въпрос по съществото на спора предстои основната фаза на наказателното производство - съдебния процес, в който могат да се събират всички допустими доказателства и накрая съдът да прецени доказани ли са обвиненията или не. Твърди се, че след като според прокуратурата обвинителният акт като съдържание отговаря на изискванията на закона - чл.

246, ал. 2 и ал. 3 от НПК, то няма основания да се приеме, че са нарушени правата на защита на тримата подсъдими.

Освен това, се излага довод, че съгласно TP № 6/19.02.2018 г. по тълк. д.

№ 6/2017 на ОСНК на ВКС, съображенията на ОСНК на ВКС в TP № 2/2002 г. относно недостатъците на OA, даващи основание за връщане на делото на прокурора, намират приложение и по новия НПК и не са загубили своята актуалност, въпреки законодателните промени, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.).

2

Посочва се, че обвинителният акт е процесуален документ, с който обвиняемият се предава на съд, и който определя предмета на доказване в съдебното производство, съответно обуславя и възможността за ефективно осъществяване на правото на защита. Обвинението следва да бъде формулирано по начин, който ясно и конкретно да очертае предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Затова в обвинителния акт трябва да има информация за фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 102, ал. 1, т. 1 от НПК). Към тях се отнасят и времето, и мястото, и начина на извършване на престъплението, и пълните данни за личността на обвиняемия. Излага се, че непосочването на всички съставомерни факти води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство, като в този смисъл са и постановките на T P № 2/07.10.2002 г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Твърди се, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 502/2025 г. на ОС - Ловеч, отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и в съдържанието му не са налице противоречия или неясноти. Посочва се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени подробни данни относно всички елементи от престъпните състави на извършените деяния, съгласно изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК.

Излага се довод, че съгласно чл.249, ал.4, т.1 НПК под допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила следва да се разбира, когато обвиняемият не може да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, а чл.246 НПК изчерпателно споменава кои са реквизите на обвинителния акт и неговата структура. Излага се, че чл.246, ал.2 НПК въвежда минималните изисквания за съдържанието на обвинителния акт, като негови задължителни реквизити са да се посочи кой, кога, къде и как е извършил процесното деяние. Според автора на частния протест, в конкретния случай по ясен и категоричен начин е посочено кой, кога, къде и по какъв начин е извършил деянията, за които е предаден на съд.

На следващо място се излага довод, че разпоредбата на чл.249, ал.2 от НПК определя връщане на делото на прокурора, когато са допуснати съществени грешки, които са отстраними в хода на ДП, а не такива които са отстраними в хода на съдебното производство. Посочва се, че евентуалните „неясноти“ във връзка с механизма на извършване, могат да се изяснят в хода на съдебното следствие по събиране и оценка на доказателствения материал, с оглед принципа за непосредственост (чл.18 НПК). Настоява се, че в обвинителния акт в достатъчно ясна степен е посочено кой, кога, къде и по какъв начин е извършил деянията, за които е предаден на съд, а ако има съмнения или се установи друго, следва да се използват предвидените в НПК способи за събиране и оценка на доказателства. В този смисъл, според прокурора, сочените от съда неясноти представляват факти, които могат да бъдат събрани и оценени от съда в хода на съдебното следствие, а не чрез поправяне на обвинителния акт.

Излага се довод, че според TP № 2/07.10.2002 г. по тълк.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС - т.4.1 „за конкретизация на престъплението е достатъчно в постановлението да се посочат времето и мястото на извършването му, в обобщен вид всички фактически признаци на престъпния състав и 3 приложимата правна норма от особената част на НК“. Ето защо сочените от съда недостатъци не могат да бъдат приети като пропуск в който води до ограничаване правата на подсъдимите.

По тези съображения ОП-Ловеч счита, че обвиненията са конкретизирани в напълно достатъчна степен, за да стане ясно на подсъдимите кой, кога, къде и по какъв начин е извършил деянията, за които е предаден на съд и не е налице хипотезата на чл.249, ал.4, т.1, пp.1-во, която визира допуснатите в хода на досъдебното производство отстраними процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимите, които налагат връщане на делото на прокурора.

Освен това се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като след като прекратил съдебното производство по НОХД № 502/2025 гжд. по описа на ОС - Ловеч, в нарушение на разпоредбата на чл.249, ал.2 от НПК не е постановил то да бъде върнато на ОП - Плевен, която е компетентната прокуратура, внесла обвинителния акт, а го върнал на ОП - Ловеч за отстраняване на описаните в определението му отстраними процесуални нарушения.

Иска се въззивният съд да отмени протестираното протоколно определение, с което първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Ловеч за отстраняване на описани в същото отстраними процесуални нарушения.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в частния протест, материалите по делото и като извърши служебна проверка за правилността на атакуваното с частния протест определение, приема за установено следното:

Частния протест е подаден в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, насочен е срещу акт подлежащ на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК, по форма и съдържание отговаря на изискванията на закона и е допустим.

Разгледан по същество частния протест е основателен.

НОХД № 502/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч е образувано въз основа на внесен от Окръжна прокуратура-гр.Плевен обвинителен акт, с който са повдигнати обвинения както следва:

На С. Л. И. е повдигнато обвинение за

-престъпление по чл.249 ал. 1 вр. с чл.26 ал.1 от НК;

-престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

На П. К. С. е повдигнато обвинение за

-престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

На В. Д. З. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.

Първоинстанционното производство е второ поред и е образувано след като с решение рег. № 104/10.07.2025год., постановено по ВНОХД № 284/2024год. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, на основание чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК е отменена присъда № 4

7/18.06.2024год. на ОС-Ловеч, постановена по НОХД № 205/2023год. по описа на същия съд и делото е върнато за ново разглеждане на ОС-Ловеч.

Видно от мотивите на атакуваното с частния протест определение, първоинстанционния съд приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до ограничаване правата на подсъдимите.

На първо място е прието, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимия В. З.. В тази връзка се излагат съображения, че както се възразява от защитника на този подсъдим - адвокат Д. З., е нарушена разпоредбата на чл. 227 ал. 3 от НПК, тъй като разследващия на досъдебното производство с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение /т.

Разпечатката съдържа 45 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c983c950-3317-4f2a-829f-815bf66914f0