Решение № 18117 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18117 гр. София, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110102167 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „...“ ЕАД против Й. В. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2187,52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2287241, сключен от ответницата с „К.“ ЕАД, ведно със законната лихва от 04.10.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 0,03 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 31.01.2021 г. - 30.09.2022 г. и сумата от 236,29 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2021 г. - 03.10.2022 г.

Ищецът твърди, че между ответницата и „К.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 2287241/21.09.2020 г., по силата на който на Й. В. Т., в качеството на кредитополучател, бил отпуснат кредит в размер на 2500 лв., който същата се задължила да върне на 24 равни месечни вноски, при първа погасителна вноска на 31.10.2020 г. и последна погасителна вноска на 30.09.2022 г. Между ответницата и „...

ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство, като на същата дата такъв бил сключен и между „... ЕООД и „К.“ ЕАД. По силата на този договор „... ЕООД се задължил да бъде поръчител на ответницата като отговаря солидарно за вземанията по договора за кредит. Излага, че на 08.02.2022 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между „... ЕООД и „...” ЕАД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2287241 от 14.02.2022 г. Въпреки уведомяването ответницата не е изпълнила задължението да заплати процесните суми, дължими по 1 договора за заем, с оглед на което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение за нищожност на сключения между нея и „... ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство и на Договор за поръчителство, сключен между „... ЕООД и „К.“ ЕАД. Посочва, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „... ЕООД, с оглед на което уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което се изисква за заплащане, следва да се разглежда като разход по договора за кредит и следва да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Заявява, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в случая не е включено в ГПР и същото е с оглед свързаността на лицата и с характер на „скрита възнаградителна лихва“. Сочи, че договорът за поръчителство е лишен от предмет и заобикаля изискванията за добросъвестност, нищожен е на основание протИ.речие с добрите нрави. Оспорва договора като неравноправен на основание чл. 143 ЗЗП. Излага твърдения, че счита Договора за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, Договорът за предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предл 2 ЗЗД и Договорът за поръчителство на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Твърди, че на недействителността на Договора за потребителски кредит влече и недействителност на сключените акцесорни съглашение - Договор за предоставяне на поръчителство и Договор за поръчителство.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съдът е обявил за безспорно сключването на Договор за потребителски кредит № 2287241/21.09.2020 г. между ответницата и „К.“ ЕАД и сключването на Договор за поръчителство между „... ЕООД и „К.“ ЕАД.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 2287241/21.09.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на кредитор, и Й. В. Т. , в качеството на кредитополучател. Видно от приложение № 1 към договора дружеството се задължило да предостави на кредитополучателя сумата от 2500 лв., а кредитополучателят – да върне същата заедно с възнаградителна лихва на 24 анюитетни месечни вноски от по 104,17 лв. всяка за периода 31.10.2020 г. – 30.09.2022 г. Общият размер на плащанията възлизал на 2005,06 лв., лихвеният процент по кредита бил фиксиран на 0,00 %, а ГПР – също 0,00 %. С чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство със страни „... ЕООД и Й. В. Т. . По силата на последния „... ЕООД поело задължение да обезпечи пред „К.“ ЕАД задълженията на потребителя по договора за кредит, 2 а потребителят се задължил да му заплати месечно възнаграждение в размер на 76,99 лева за периода на действие на договора. С договор за поръчителство от 21.09.2020 г. „... ЕООД се е задължило да отговаря солидарно за сумите по договор за кредит № 2287241/21.09.2020 г. и последиците от неизпълнението.

В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за поръчителство със страни „К.“ ЕАД и „... ЕООД. По силата на последния „... ЕООД поело задължение да обезпечи пред „К.“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати месечно възнаграждение за периода на действие на договора. С договор за поръчителство от 21.09.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на кредитор, и „... ЕООД, в качеството на поръчител, „... ЕООД се е задължило да отговаря солидарно за сумите по договор за кредит № 2287241/21.09.2020 г. и последиците от неизпълнението.

От справка в Търговски регистър се установява, че принципал на „... ЕООД е „К.“ ЕАД, т.е. двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

С Рамков договор за цесия от 01.02.2022 г. „К.“ ЕАД и „... ЕООД прехвърлят на „...“ ЕАД процесното вземане срещу Й. В. Т. . Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедентите.

Според изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено първоначално усвояване по Договор за потребителски кредит № 2287241/21.09.2020 г. между „К.“ АД, в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на кредитополучател, в размер на 2500 лв. /рефинансиране на стар дълг в размер на 1231,72 лв. и преведена сума от 1268,28 лв./ на 21.09.2020 г. Експертизата е констатирала две вноски в общ размер на 314,83 лв., платени на: 01.11.2020 г. – 104,17 лева и на 25.01.2021 г. – 210,65 лева, с които са погасени дължими суми по първите три погасителни вноски частично главница за 312,48 лв., договорна лихва за 0,03 лв. и лихви за просрочие за 2,32 лева.

Съгласно представените документи експертизата приема, че поръчителят „... ЕООД е заплатил на 07.02.2022 г. сумата от 2256,76 лв., представляваща размер на вземането на „К.“ ЕАД по Договор за паричен заем № 2287241/21.09.2020 г. с кредитополучател ответницата.

Сумата, разпределена по пера, е както следва: 2187,52 лева – остатък главница по договор към 07.02.2022 г., 0,03 лева – остатък лихва по договор към 07.02.2022 г., 69,21 лева – лихва за забава по договор към 07.02.2022 г. Експертизата приема размер на вземането към 03.10.2022 г. вкл. (дата, предхождаща датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) както следва: остатък непогасена главница от 2187,52 лв.; остатък договорна лихва от 0,03 лв.; 186,72 лв. - изчислен размер на законната лихва за забава върху всяка падежирала сума от главницата по процесния договор за кредит за периода от датата на падеж, до 03.10.2022 г. вкл. /датата, предхождаща датата на ЗИЗИ/.

Размерът на ГПР, при включване в него на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, е 76,64% на годишна база.

При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, 3 освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор.

По делото не се установява извършената цесия да е била съобщена на длъжника, тъй като представеното писмо с обратна разписка е било непотърсено. Ищецът релевира искане цесията да се счита съобщена на длъжника с връчване на исковата молба. Няма пречка уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата молба, въпреки че това е документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че последният също има право да уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението, направено от страна на цесионера, следва да има идентични правни последици като това от цедента. За уведомлението, направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично упълномощен от стария кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея има характер на уведомление за цесията и от тогава последната има действие спрямо длъжника. Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „...“ ЕАД цесия на процесното вземане е направено от предишните кредитори – „К.“ ЕАД и „... ЕООД, чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера „...“ ЕАД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не протИ.речи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.

4 ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал. 4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно в конкретния 4 случай уведомлението изхожда от стария кредитор, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника - длъжник с получаване на приложенията към исковата молба и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т.е. легитимиран кредитор на вземането срещу Й. В. Т. , произтичащо от по Договор за потребителски кредит № 2287241, е ищецът „...” ЕАД.