Решение № 1219 от 02.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000500878 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 2627 от 04.10.2022 г., постановено по гр.д. № 6734/2021 г. на Софийски градски съд, е осъдено ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД със седалище и адрес: гр. София, ул. „Света София“ № 7 с ЕИК № 121265177 да заплати на С. Р. С. с ЕГН ********** , със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 9, вх. Б, ет. 6, офис № 19 на основание чл.

405,ал.1 от КЗ сумата от 14 596 лв. обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пълно каско” за автомобил марка „Ауди”, модел „РС 4 Авант” с pe г. № ******** по застрахователна полица с 0020230201900171/11.11.2019 г. за настъпило на 09.10.2020 год. в с. Богданов дол, обл.Перник застрахователно събитие, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2021 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1203 лв., като е отхвърлена исковата претенция за над уважения размер до претендирания такъв от 37 667 лева като неоснователна. ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на С. Р. С. на основание чл. 86, ал.1 от КЗ сумата от 499.43 лв. лихва за забава върху главницата от 14 046.25 лева за времето от 20.01.2021 год. до 27.05.2021 год., като е отхвърлена исковата претенция над този размер до претендирания такъв от 1060 лв.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес за призоваване: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1.

Решението е обжалвано от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД в частта, в която искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа се, че съдът не е установил в мотивите си какъв е модела на процесния лек автомобил. Сочи, че при постановяване на обжалваното решение е следвало да се приложи нормата на чл. 390 от КЗ 1 и обезщетението да бъде определено при наличие на „тотална щета“, като от действителната стойност на автомобила да се приспадне стойността на запазените части. Излага доводи, че съдът неправилно е игнорирал договореност между страните, че обезщетението следва да се определи по експертна оценка на застрахователя, която е в размер на 13 522.70лв., а е приел, че обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че неправилно съдът е присъдил лихва за забава върху главницата от 14 046.25лв. за периода 20.01.2021г до 27.05.2021г., тъй като , ако се приеме, че е настъпила тотална щета, дружеството не е изпаднало в забава. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърлят исковите претенции.

Ответната страна С. Р. С. е оспорил въззивната жалба. Сочи неоснователност на възражението, че съдът не е обсъдил дали процесният автомобил е „Ауди А4“ или л.а.

„Ауди RS4 Avant“, тъй като такъв спор не е бил повдигнат. Поддържа, че застрахованият автомобил е „Ауди RS4 Avant“, за който е издаден регистрационен талон. Вещото лице е потвърдило, че на заснетите от ответника снимки лекият автомобил е „Ауди RS4 Avant“.

Стойността на необходимия ремонт за възстановяване на процесния автомобил по средни пазарни цени е 22 062.08лв., а застрахователят го е оценил на стойност 80 000лв. като застрахователна стойност, поради което щетата от 22 062лв. е много под стойността и критериите за „тотална щета“. Относно начина на определяне на обезщетението излага доводи, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че следва да се използва експертната оценка на застрахователя, тъй като съгласно чл.386, ал.2 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение за действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Решението, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове, като необжалвано, е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона, дадени с ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК - т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът – С. Р. С., е посочил в исковата молба, че е сключил с ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД договор за имуществена застраховка „Пълно каско” за автомобил марка „Ауди”, модел „РС 4 Авант” с pe г. № ********, оформен в застрахователна полица № 0020230201900171, сключена на 11.11.2019 г . Плащането на застрахователната премия било разсрочено на 4 вноски и към датата на тази молба било платено изцяло. Посочил е, че на 09.10.2020г. предоставил автомобила на Б. А., който на път III при разклона за с. Богданов дол, около 21 ч., претърпял ПТП, при което бил ударен от друг автомобил. След уведомление до застрахователя и по повод събитието била заведена при него щета № 0020230-0052/2020. На 15 и 16.10.2020 г. представител на застрахователя извършил огледи, чиито изводи били отразени в Опис по щета № 0020-230-0052/2020 от 16.10.2020 г. На 20.01.2021 г. по сметката на ищец а ответникът превел 8 015, 83 лв. по повод на констатираните щети, която сума била недостатъчна предвид проформа фактура за ремонт от „Порше интер ауто БГ“ ЕООД на стойност 37 667 лв. Ищецът отправил към ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но получил частично обезщетение в размер на 8015.83 лв., с което не е бил съгласен. Пред първоинстанционния съд е претендирал за осъждане на ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение в размер на сума от 37 667 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата 2 молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 1060 лева, дължима за периода от 20.01.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените претенции по основание и по размер. Не е оспорил възникването и правното действие на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение, нито неговия предмет и съдържание, както и застрахователното събитие. Изложил е доводи, че ищецът не е доказал твърденията си относно стойността на автомобила към датата на произшествието, нито действителните цени на ремонтните дейности, имайки предвид, че застрахователното обезщетение е сключено при условието на „експертна оценка на щетите“.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установен факта на настъпило застрахователно събитие – частични повреди на процесното МПС, което е покрит по сключения договор риск. Намерил е предявения иск за обезщетение за основателен, като при определяне размера на дължимото обезщетение е взел предвид разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, както и стойностите по повторната съдебноавтотехническа експертиза, а именно – 22 062,08 лв. Като е взел предвид извънсъдебно заплатената сума от застрахователя, първостепенният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата от 14 596 лева – обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пълно каско“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете до пълния предявен размер.

Спорът пред въззивната инстанция се заключава в това по какъв начин следва да се определи дължимото от застрахователя обезщетение по имуществената застраховка “Каско”.

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, че е сключен договор за имуществена застраховка „Пълно каско” за автомобил марка „Ауди”, модел „РС 4 Авант” с peг. № ********, Застрахователна полица № 0020230201900171/11.11.2019 г., между ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и С. Р. С. за срок от 1 година.

Представена е „Методика за определяне на размера на щетата (застрахователно обезщетение) по застраховка „Каско на МПС“ по експертна оценка“, както и Общи условия по застраховка „Каско“ на сухопътни превозни средства. Съгласно чл. 19 от ОУ при частични щети застрахователят определя размера на застрахователното обезщетение, въз основа на опис на увредените детайли, изготвен при огледа, и го предоставя по един от следните начини: а) по експертна оценка на застрахователя, съгласно действащата методика.

В процесната застрахователна полица при покрит риск „Каско“ избраният начин на обезщетяване е именно по експертна оценка.

Между страните няма спор, че застрахователната премия по застрахователния договор е била платена на застрахователя в пълен размер. От представения по делото Протокол за ПТП № 1530543 от 09.10.2020 г. се установява, че на 09.10.2020 г., около 21.00 часа, в района на с. Богданов дол, на път III-605, е настъпило ПТП, при което лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, ДК № ********, с водач К. Н. И. , се е ударил в процесния лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А4 Avant R4”, ДКМ******** с водач Б. А..

Видно от писмо от ОДМВР гр.Перник /л.92 от делото/ К. Н. И. е признат за виновен за ПТПто с влязло в сила постановление № 20-1158-005181/09.11.2020 год. Страните не спорят, че ищецът е отправил претенция към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, по случая е образувана Щета № 0020-230-0052/2020 год., извършени са два описа на щетитеот 15.10.2020 год. и 16.10.2020 год. и на 20.01.2021 г. Безспорно е установено, че ответното дружество е заплатило обезщетение в размер на 8015.83 лв.

От заключението на изслушаната първоначална съдебн о-автотехническа експертиза пред първоинстаянционния съд се установява, че действителната пазарна стойност на застрахования автомобил, изчислена към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 09.10.2020 г. възлиза на сумата 59 300 лв. Според вещото лице , за 3 да се ремонтира процесния автомвобил, т.е. да се поправят и отстранят описаните щети, ще е необходима сумата 14596 лв. с ДДС. Сумата, посочена от ищеца в т.н. проформа фактура, не е реална с оглед прекомерно завишената почасова трудова ставка от 99 лв./чч и някои от материалите, особено тези за боядисването. Повторната автотехническа експертиза дава заключение, че действителната пазарна стойност на застрахования автомобил, изчислена към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, възлиза на сумата от 63995 лв. и предвид това стойността на необходимия ремонт за възстановяване на процесния автомобил по средно пазарни цени възлиза на 22 062,08 лв., а според методиката на ответното застрахователно дружество -13 522,70 лв. По делото са представени документи към Щета № 0020-230-0052/2020 год., както и снимков материал, като част от документите при сключване на полицата и описа на щетата.

Пред въззивната инстанция е изслушано и прието заключение на вещото лице инж.

М. М. по съдебно-автотехническа експертиза, което е ясно, обосновано и компетентно дадено, поради което следва да се кредитира. От същото се установява, че номерът на рамата на процесния автомобил, посочен в регистрационния талон, е в съответствие с изписания върху процесния автомобил и няма данни и следи от манипулирането му. Вещото лице е разяснило причините за един и същ номер на рама на автомобил да има различни данни, а именно – процесният автомобил първоначално е произведен (30.03.2010г.) с характеристиките на лек автомобил “Audi”, м о д е л “A4 Avant” , а впоследствие при извършено тунинговане – доработване, същият отговаря на характеристиките на лек автомобил “Audi RS4 Avant” (с първоначална регистрация в Р България 26.11.2014 г.). Към датата на сключване на договора за имуществена застраховка автомобилът е притежавал характеристиките на лек автомобил “Audi RS4 Avant” . Установява се, че изчисленото обезщетение, необходимо за възстановяване на автомобила, е в размер на 22 358,80 лева при стойност на труда от 24 лв. с ДДС за нормо час. Пазарната стойност на процесния автомобил е определена по метод на пазарните аналози, като към датата на застрахователното събитие същата възлиза на 63 995,60 лв. Съгласно Кодекса за застраховането за тотална се приема щета в случай, че стойността на необходимия ремонт надвишава 70 % от пазарната му стойност. В случая това отношение е 34,94 %. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че има белези, на които процесният автомобил не отговаря на фабрично произведен модел “Audi RS4 Avant”, например – липсват LED ленти на фаровете, някои от хромираните ленти. Разяснило е също, че стойността на обезщетението, изчислено по методиката на застрахователя, възлиза на 13 094,83 лева.