Решение № 260463 от 14.06.2021, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5959/2020
- Вид
- Решение № 260463
- Подписан
- 14.06.2021
- Състав
- МИЛЕН ПАВЛОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 119, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.120, ал.1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл.120, ал.1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ № 260463 гр.Русе, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр. състав, в публично заседание на 18-ти май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5959 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Предявения иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД- за възстановяване на парична сума платена без основание.
Ищцовото дружество „Трейд Стил“ АД- гр.Русе, представлявано от Е.И.Е., чрез редовно упълномощен процесуален представител е предявило иск против "Електроразпределение Север" АД- гр.Варна. Твърди, че ответника е универсален правоприемник на „Енерго-Про Мрежи“АД, както и че за периода от м.01.2016г. до м.07.2016г. вкл., ответника му представил фактури за доставена ел.енергия за съответните месеци, като е получил пълно плащане на сумите по тях. Съгласно фактурите, ответника начислявал и получавал суми за пренос средно напрежение и достъп /средно/ниско напрежение/ ежемесечно. За процесния период ищеца заплатил на ответника суми за достъп в размер на 13758.30лв. без ДДС, а с ДДС-16509.96лв., а за пренос-19291.80лв. без ДДС, а с ДДС-23150.16лв. Твърди, че получените от ответника през този период суми общо в размер на 39660.12лв. с ДДС са платени без основание, тъй като той е доставял ел.енергията по съоръжения, които не са собственост на ответника, а поддръжката, ремонта и съхранението им са за сметка на ищеца. С така получените суми ответника се е обогатил неоснователно, тъй като ищецът не дължи заплащането им, независимо от обстоятелството, че като позиции те фигурират в определените цени. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 39660.12лв., от които 16509.96лв.-платена сума за цена за достъп и 23150.16лв.-платена сума за цена за пренос, с която се е обогатил неоснователно за периода м.01.2016г. до м.07.2016г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответното дружество "Електроразпределение Север"
АД-гр.Варна, чрез редовно упълномощен процесуален представител е подало отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковете. Не спори, че ищецът е краен клиент с абонатен №1214046 за обект на потребление в гр.Русе, както и че му е заплатил исковата сума. Оспорва останалите твърдения в исковата молба по подробно изложени съображения, като счита, че сумата от 39660.12лв. не е заплатена без основание.
Твърди и че ищеца не е собственик на присъединителните съоръжения. Ответникът оспорва и дължимостта на ДДС по платените фктури. При уважаване на иск по чл. 55 ЗЗД на връщане подлежи онова, с което ответникът реално се е обогатил. Платеният от ищеца данък добавена стойност е платен на републиканския бюджет в посочените в ЗДДС срокове. Сумата, платена от ищеца като данък не е увеличила имуществото на ответното дружество, поради което не е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца с размера на платения
ДДС, което прави иска неоснователен като неотговарящи на действителните факти.
В заключение ответникът твърди, че ищецът дължи заплащане на цена на посочените мрежови услуги само поради факта, че е присъединен към електроразпределителната мрежа и обектът му е електрозахранен и през процесния период е консумирал електрическа енергия. Дължимостта на посочените цени на мрежови услуги не е поставена в зависимост от собствеността на съоръженията, начина и точката на присъединяване. Поради това въпросът за собствеността е ирелевантен за спора. Размерът на дължимите цени за мрежови услуги е правилно определен на база измерените количества потребена от ищеца енергия. Поради това се претендира неоснователност на иска с отхвърлянето му ведно с присъждане на направените по делото разноски.
От фактическа страна:
По делото не се спори, че сумите по процесните фактури, включващи компонентите пренос средно напрежение и достъп (средно/ниско напрежение) са заплатени на ответника.
Установено е също така по делото, а и не се спори, че ищеца е собственик на централна разпределителна станция с клетки за високо и ниско разпределение/вж. НА №42-л.6/.
От приетото по делото, неоспорено от страните заключение на техническа експертиза, което съдът възприема изцяло в техническата му част, досежно констатациите на вещото лице, като компетентно и обосновано, е установено следното: Обектът на ищеца, чрез Централна разпределителна подстанция /ЦРП/ „Напорни тръби“ е присъединен към електроразпределителната мрежа с кабелни електропроводи 20 кV., като основното електрозахранване е от извод 20 кV „Напорни тръби“ в килия №22 на Закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 кV на ТЕЦ Русе-изток, а също и от електропровод 20 кV от подстанция „Ново пристанище“, където ищеца разполага със собствена килия.
Основното захранване е от ТЕЦ Русе изток, а другите връзки са за резервиране. Според вещото лице при преноса на ел.енергия по електропроводната линия на ТЕЦ Русе-изток и по другите електропроводни линии се реализират загуби на ел.енергия.
По делото е приета и неоспорена от страните икономическа експертиза, от заключението на която се установя, че за процесния период/ м.01.2016г. до м.07.2016г./, ищцовото дружество е било регистрирано по ДДС и че цената за достъп средно/ниско напрежение и за пренос по процесните фактури е изчислена правилно съобразно утвърдените от КЕВР цени. Вещото лице посочва, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца и същия е ползвал пълен данъчен кредит по тях.
Начисленият по фактурите ДДС е внесен от ответника в републиканския бюджет.
По делото са представени договори, сключени между страните по делото/л.32 и сл./ за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество. От представените доказателства/л.83-л.88/, от които се установява, че процесните съоръжения не са поддържани от ответника.
Приложено е и т.д.№109/2017г. по описа на РОС.
От правна страна:
С оглед наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум искът е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 39660.12лв., от които 16509.96лв.-платена сума за цена за достъп и 23150.16лв.-платена сума за цена за пренос-заплатена от ищеца без основание за периода м.01.2016г. до м.07.2016г.
От представените Договор за достъп до електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД от 05.07.2013г. и Договор за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД от 05.07.2013г. се установява, че страните са били в договорни отношения, като услугите следва да се извършват чрез съоръжения на ответника, какъвто не е процесния случай, а преноса на ел.енергия се осъществява през съоръжения, които не са собствени на ответника.
От заключението на вещото лице по техническата експертиза е установено, че за процесния период, ищеца-клиент на ответника е бил присъединен към електроразпределителната мрежа с кабелни електропроводи 20 кV., като основното електрозахранване е от извод 20 кV „Напорни тръби“ в килия №22 на Закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 кV на ТЕЦ Русе-изток, а също и от електропровод 20 кV от подстанция „Ново пристанище“, където ищеца разполага със собствена килия.
Основното захранване е от ТЕЦ Русе изток, а другите връзки са за резервиране.От събраните по делото доказателства, безспорно е установено, че тези елементи от разпределителната мрежа не са собственост на ответника. Последният не е собственик на нито един от елементите на разпределителната мрежа, по които се е осъществявало снабдяването на ищеца с ел.енергия през процесния период. Установено е, че в случая, ищеца е присъединен директно към производителя в килия №22 в ЗРУ ТЕЦ-
Русе. ТЕЦ-Русе е собственост на „Топлофикация-Русе“, енергийно дружество с лиценз за производство на електроенергия. Тъй като ищеца е присъединен директно и пряко към производителя, то според съда, услуга достъп и пренос не му се предоставя, а той на практика не използва услугата достъп до и пренос по електоразпределителната мрежа.
Анализът на доказателства и относимата нормативна уредба, според съда води до извод за основателност на иска. За процесния период от време ищеца не може да бъде квалифициран като клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника, поради което и липсва основание той да дължи на ответника цена за пренос и цена за достъп. Преносът на електроенергия се извършва по съоръжения, които не са собственост на ответника, ищеца понася съответните разходите по тяхната поддръжка, ремонт и съхранение. В този смисъл са и представените доказателства. В случая ответника не извършва разходи за тези съоръжения, нито извършва дейност по преноса, трансформацията и разпределението на доставяната на ищеца електроенергия. Би могло да се приеме, че ищеца е захранван при условията на чл. 119, ал.2 ЗЕ, който постановява, че обект на клиент може да бъде снабдяван чрез директен електропровод от производител или от търговец на електрическа енергия.
Ответникът няма правно основание да претендира от ищеца заплащане на цена за достъп и пренос, тъй като достъпът, както бе посочено се осъществява директно при производителя. Заплатената сума по процесните фактури, общо 39660.12лв.-цена на достъп и пренос за исковия период се явява заплатена без основание от ищеца, поради което ответника дължи връщането й.
Дори и да се приеме, че ищеца дължи заплащане на цена на достъп и пренос, иска се явява основателен и поради следното: Както е посочено в техническата експертиза, границата на собственост на ищеца се намира в килия №22 в ЗРУ в ТЕЦ-Русе и в килия подстанция „Ново пристанище“. Средството за търговско измерване, собственост на ответника е поставено от последния не на границата на собственост, а след нея-монтирано е в собствена на ищеца Централна разпределителна подстанция „Напорни тръби“, в електромерно табло. Не е спорно между страните, че и през процесния период СТИ се е намирало на същото място. С оглед даденото разрешение в Решение №227/11.02.2013г. по т.д.№1054/2011г. на ВКС, II т.о., правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на цената за достъп и пренос, като компоненти от цената на ел.енергията. В случая поради безспорността на факта, че присъединяването на ищеца е извършено чрез собствен кабел на ищеца и предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 и 2 ЗЕ определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на ел.съоръженията, тъй като на нея се поставят СТИ. В случая, тя се определя по реда на чл.29, ал.5, вр. ал.4 от Наредба №6 от 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи- до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. В случая измерването се осъществява не на тази граница на собственост, а в намираща се след нея подстанция /ЦРП Напорни тръби/ -собственост на ищеца.
При това положение, извършеното измерване е неправомерно, поради което и ищеца не дължи заплащането на двата компонента от цената на консумираната ел.енергия-цената за достъп и пренос по ел.мрежа.
Възражението на ответникат, че сумата се дължи без
ДДС е неоснователно, доколкото дали ищеца е ползвал данъчен кредит за процесните суми е извън предмета на настоящия спор.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи изцяло, а ответника следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски-
1920.00лв. с ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение и 1586.40лв.-заплатена държавна такса.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА "Електроразпределение Север" АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, представлявано от Р. Г. Л.и А. А. К. да заплати на „Трейд Стил“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан” №41, представлявано от Е.И.Е. сумата от 39660.12лв., от които 16509.96лв.-платена цена за достъп и 23150.16лв.-платена цена за пренос, получена от "Електроразпределение Север" АД, ЕИК:********* без правно основание за периода м.01.2016г. до м.07.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 3506.40 лв.- разноски по делото.
Разпечатката съдържа 39 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c98349f9-4176-4372-aa6f-89e3288e75de