Решение № 2420 от 27.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2420 гр. Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110115286 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване от „К. И.И. Б.” ЕАД, ЕИК * срещу Р. Я. К., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД; чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

700.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 468233/14.12.2022 г., сключен между „К. Й.” ООД и Р. Я. К.;

137.42 лева – договорна лихва за периода от 13.01.2023 г. до 14.10.2023 г.;

522.58 лева – неустойка, дължима на основание чл. 8 от договора за паричен заем;

70.00 лева – неустойка, дължима на основание чл. 14 от ОУ към договора за паричен заем, вземанията, по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2024 г., до окончателното погасяване на вземанията.

Твърди се в исковата молба, че между „К. Й.“ ООД и ответника на 14.12.2022 г. е сключен описаният договор за паричен заем № 468233. Ответникът заявил да му бъде отпусната сумата от 700.00 лева. Заетата сума била усвоена в брой при подписването на договора, който имал характер на разписка. Уговорката била заетата сума да бъде върната на кредитодателя разсрочено. Договорените погасителни вноски били 10 на брой, всяка от които в размер на 136.00 лева. Първата падежна дата е била на 13.01.2023 г., а последната 14.10.2023 г. Страните са уговорили заплащане и на възнаградителна лихва в полза на кредитодателя. Общата дължима сума по кредита била 837.42 лева.

Страните са договорили и неусточини клаузи, съгласно които заемателят заплаща сумата от 522.58 лева, в случай че не представи на кредитодателя обезпечение договореното обезпечение /чл. 8 от договора/ и 10% върху остатъчната главница след изпадане в неизпълнение на договорното си задължение /чл. 14 от ОУ към договора/.

На 12.01.2024 г. бил сключен описаният договор, с който „К. Й.“ ООД прехвърлило 1 вземанията си спрямо ответника на дружеството – ищец, индивидуализирани в приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Упълномощеният цесионер направил неуспешен опит да уведоми ответника за частното правоприемство, поради което към сезиралата съда искова молба е приложено и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, като се поддържа, че с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея ответникът се счита за редовно уведомен.

Моли се за уважаване на предявените граждански притезания по тези съображения и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 23.05.2025 г. поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явяв и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност: 1.) валидно учреденото облигационно правоотношение по силата на договор за кредит; 2.) изпълнение на собствените си задължения – предоставяне на процесната главница на кредитополучателя; 3.) изискуемостта на главното задължение; 4.) размера на претендираните суми, вкл. договорката за възнаградителна лихва и заплащане на неустойки, както и 5.) извършеното частно правоприемство с предмет исковите вземания спрямо длъжника и уведомяването на същия за новия кредитор.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

От ангажирания по делото договор /л. 8/ се установява по несъмнен начин, че между ответника и праводателя на ищеца по договора за цесия от 12.01.2024 г. е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски кредит в размер от 700.00 лева.

От съдържанието на правната сделка се констатира, че същият е сключен между страните при следните условия:

Размер на погасителна вноска 83.75 лева, в която се включват част от дължимата главница и лихва по погасителен план;

Срок на заема 10 месеца;

Дати на плащане - на 14-то число от месеца;

Дата на първо плащане – 14.01.2023 %;

Месечен лихвен процент – 3.400 %;

Общ размер на задълженията по кредита – 837.42 лева;

ГПР 49.397 % по договор

Такса за усвояване няма;

Обезпечение – ДА /посочено в чл. 6/;

Погасяване - на вноски по погасителен план;

В раздел чл. 6 от договора страните са удоговрили задължението за връщане на заетата сума да бъде обезпечено с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ПУ към договора за заем и с още едно от следните обезпечения – ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.

8 от договора е е удоговрена неустойка в размер на 522.58 лева, в случай че заемателят не изпълни задължението по чл. 6 от договора да обезпечи задълженитето за връщане на сумата. Заплащането на неустойката също е разсрочено на погасителни вноски в размер на 2

52.25 лева, които са включени в погасителния план, заедно с месечните погасителни вноски по кредита.

Съгласно ТР № 1/2020 г., постановно от ОСГКТ на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.

148 от ЗЗП/.

Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/. В случая осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Така, поставяйки изискване за последващо осигуряване на гарант, отговарящ на изискванията по чл. 10 от ОУ и с още едно от изброените в чл. 6 от договора обезпечения, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника.

Следва да се посочи също, че по отношение на първата алтернатива за обезпечаване на задължението /гаранти – две физически лица/ поставените изисквания към гарантите по чл.

10 от ОУ към договора са многобройни и несъобразени с размера на предоставения заем, като за част от тях кредитополучателят не би могъл да получи информация в определения тридневен срок, доколкото това е свързано с евентуални запитвания от различни държавни институции /Н., Н., Б. и др./. Следва да се отбележи също, че да се вменява на кредитополучателя да изследва дали евентуалният гарант не е заемател или поръчител по друг кредит с кредитора "К. К." ООД, който сам разполага с тази информация, се намира в противоречие с изискванията на добросъвестността. Тази информация кредитополучателят би могъл да получи много по-трудно от кредитодателя, който с оглед предмета на дейността си, има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на кредитополучателя, съчетано с определянето на изключително кратък срок – тридневен съгласно чл. 8 от договора – за изпълнението им, води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствената й цел е да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката.

На следващо място, главното задължение на заемателя по договора за кредит е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Така изцяло липсва обезпечителният елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при точно и пълно изпълнение на основното задължение на длъжника /съгласно чл. 8 от договора и погасителния план във вариант при непредставяне на обезпечение, неустойката се разсрочва и се включва в размера на дължимата месечна погасителна вноска по кредита/. Ето защо, в случая не е налице обезщетителната функция на неустойката, защото тя не гарантира възстановяване на вредите от евентуално бъдещо неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно. Формално тази неустойка е уговорена като санкционна, но същата не зависи от вредите от неизпълнението на допълнителното задължение за предоставяне на обезпечение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Това е така, защото към момента на изтичане на предвидения тридневен срок за обезпечаване на задължението по кредита, кредиторът не би могъл да търпи вреди от липсата на обезпечение, тъй като дори първата 3 погасителна вноска още не е била дължима. Вярно е, че съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вредите от неизпълнението, за което е предвидена неустойка, не се доказват, но това не означава, че не трябва да са претърпени.

Очевидно е в случая, че неустойката е предвидена за заплащане, без да се намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане /арг. от чл. 8 от договора/, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на кредитодателя, което е единствената цел на начисляването й.

На наследващо място, с предвидената в чл. 14 от ОУ към договора неустойка в размер на 10% от непогасената главница, в случай че заемателят изпадне в забава с повече от 60 дни след съответната падежна дата, се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесните клаузи за неустойка в полза на кредитора всъщност се обезпечават вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.

33, ал. 1 от ЗПК.

Отделно от това, следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения /когато същите са били реално очаквани от кредитора/, съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, а в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на категоричния извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.