Определение № 2954 от 06.03.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2954 гр. Варна, 06.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110103619 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 13785/13.02.2025 г. от ищеца М. Д. Д., чрез адв. А. Д., с искане постановеното по делото Решение № 482 от 12.02.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските.

Молителят счита, че съдът неправилно е отказал присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото в полза на ищеца. В тази връзка намира, че законосъобразно е упражнил процесуалните права, съответно на сключените от страната различни договори за заем с различни кредитни институции. Излага, че основание за завеждане на всяко отделно производство е продължаващото противоправно поведение на финансовите институции, чрез включването на неравноправни клаузи в сключваните с потребителите договори. Съобразно изложеното, моли за присъждане на разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 42,50 лв. и адвокатско възнаграждение от 360 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Н.“ ООД, чрез мл. юрк. Д.Д., е депозирал отговор на молбата, в който се поддържа становище за нейната неоснователност. Намира за правилно съдебното решение, като сочи, че съдът сам определя размера на адвокатското възнаграждение, а и делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това, като по делото е представен списък по чл.

80 ГПК от молителя, в съответствие със задължителните указания, дадени в т.

9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

По делото е постановено решение, с което предявеният от М. Д. Д. срещу „Н.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 30.70 лева, представляваща платена без основание недължима неустойка по чл. 6, уговорена в

Договор за потребителски креди

№

202306010228350102/01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на 1 вземането, е отхвърлен, поради извършено в хода на процеса плащане на претендираната сума.

Съдът не е присъдил разноски в полза на ищеца, макар и при принципна дължимост на такива на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с доводи за установена злоупотреба с процесуални права.

Към настоящия момент съдебният състав не намира причина за ревизиране на постановения от него съдебен акт в частта за разноските, чрез присъждането на такива в полза на ищеца. В решението си съдът е изложил подробни мотиви, обуславящи извода му за недължимостта на разноски, които мотиви няма основание да бъдат приповтаряни в настоящото произнасяне.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение предвид нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 13785/13.02.2025 г. от ищеца М. Д. Д., чрез адв. А. Д., с искане за изменение на Решение № 482 от 12.02.2025 г., постановено по гр.д. № 3619/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2