Решение № 1519 от 31.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. Русе, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20234520103120 по описа за 2023 година

Ц. Р. П. заявява, че е .............................. в Сектор „.........................към ОДМВР – Русе.

На 25.01.2023г. около 11 часа изпълнявал служебните си задължения в гр.Русе на главен път І-5 в района на 2+300 км, посока ГКПП „Дунав мост“, пътен възел „Охлюва“, където поставил техническо средство, установяващо МПС превишили максимално допустимата скорост от 60 км/час, въведена с пътен знак „В-26“.

На същата дата, около 12.25 часа С. Р. Н. – водач на лек автомобил „Пежо 306“ с рег.

№Р .........................АМ забелязал разположеното техническо устройство и полицейският автомобил. Спрял управляваното от него МПС пред техническото средство, като препятствал възможността, ищецът да изпълнява служебните си задължения. Приближил се до полицейския автомобил в който седял Ц. П. и се обърнал към него с думите: „Така ли рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона?“. През това време Д.К.Г – доведен син на ответника, снимал случващото се с мобилния си телефон. Ц. П. потърсил съдействие от колегите си по радиостанцията и на място пристигнали В. П. и С. Г. –................. в Сектор ........................ С. Н. повторил думите си и поискал обяснения от колегите на ищеца за разположението на служебния полицейски автомобил и техническото средство.

Репликите и действията на ответника предизвикали силното възмущение на ищеца, който се почувствал омерзен и обиден не само като човек, който по никакъв начин не е заслужил подобно унизително отношение, но и като полицейски служител, длъжен да следи за реда в обществото. Имал усещането, че се подиграват с него и с полицейската институция като цяло.

Органите на ОДМВР – Русе съставили на С. Н. акт за констатиране проява на дребно 1 хулиганство и с влязло в сила решение, постановено по АНД №949/2023г. по описа на РРС, потвърдено с решение от 05.06.2023г. по ВАНД №465/2023г. по описа на РОС, ответникът бил признат за виновен в това, че на 25.01.2023г. около 12.25 часа в гр.Русе, на главен път І5 в района на 2+300 км, посока ГКПП „Дунав мост“, на пътен възел „Охлюва“ извършил непристойни действия като попречил на Ц. П. – полицейски служител да изпълнява служебните си задължения и целенасочено прекъснал процеса на заснемане на МПС с техническо средство, паркирайки пред него, след което се обърнал към него с думите: „Така ли рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона“, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието не можело да се квалифицира като престъпление по чл.325 НК, а представлявало акт на дребно хулиганство по чл.1, ал.3, пр.1 и 3 УБДХ и му било наложено административно наказание глоба.

Ищецът счита, че с извършените действия и отправените към него обидни думи, ответникът му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта и достойнството му като човек и полицейски служител, неудобство и негативни изживявания , които вреди следва да се поправят.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди С. Р. Н., ЕГН ********** да му заплати сумата 1000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, причинено на 25.01.2023г. в гр.Русе на главен път І-5 в района на 2+300 км, посока ГКПП „Дунав мост“, пътен възел „Охлюва“, изразяващо се в изричане на висок тон думите: „Така ли рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона“, адресирани към ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

В срока по чл.131 от ГПК, С. Р. Н. е депозирал отговор на исковата молба в който излага доводи досежно недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции.

Намира иска за недопустим, тъй като описаните от ищеца действия на практика покривали състава на престъпление по смисъла на чл.146, ал.1 НК, а в случая престъпното деяние не било установено с влязла в сила присъда на наказателния съд.

Счита, че не са налице доказателства относно причинени на ищеца вреди. Поддържа, че репликите, които е изрекъл не са обидни и по никакъв начин не засягат честта и достойнството на полицейския служител. В тази връзка сочи, че всеки свободно би могъл да изразява мнението и отношението си, включително и към представители на властта. Твърди, че думата „мишка“ не може да бъда квалифицирана като тежка и жестока обида, която да причини вреди на един полицай.

Оспорва претенцията по размер.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното към настоящото производство АНД №949/2023г. по описа на РРС, образувано във връзка с твърдяното събитие, е видно, че с Решение от 01.06.2023г. С. Р. Н. е 2 признат за виновен в това, че на 25.01.2023г. около 12.25 часа в гр.Русе, на главен път І-5 в района на 2+300 км, посока ГКПП „Дунав мост“, на пътен възел „Охлюва“ извършил непристойни действия като попречил на Ц. П. – .......................л да изпълнява служебните си задължения и целенасочено прекъснал процеса на заснемане на МПС с техническо средство, паркирайки пред него, след което се обърнал към него с думите: „Така ли рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона“, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието не е квалифицирано като престъпление по чл.325 НК, а на основание чл.6, ал.1, б.“а“, вр.чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, на ответника е наложено административно наказание глоба.

Съдебният акт е потвърден с Решение от 05.06.2023г., постановено по ВАНД №465/2023г. по описа на РОС.

С оглед установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди е допуснат разпита на В. Н. П. и С. Л. Г..

Свидетелите излагат фактическа обстановка идентична с твърдяната от ищеца и установена по АНД №949/2023г. Поддържат, че пред тях, ответникът един или два пъти нарекъл ищеца „мишка“. Потвърдил, че и преди идването им го е нарекъл „мишка“ и изглеждал горд, че го е направил. Въпреки, че служебният автомобил се намирал на видимо място в отбивката, С. Н. обяснил, че ищецът се криел в храстите и незаконно снимал автомобилите с превишена скорост. Бил афектиран, а придружаващото го лице снимало ищеца с мобилния си телефон. Твърдят, че Ц. П. бил зачервен, видимо ядосан, но се сдържал. Чувствал се омерзен, дълбоко обиден от отношението на ответника. Притеснявал се последният да не качи клипа в социалните мрежи, тъй като това би му се отразило негативно в служебен и личен план. Няколко дни след инцидента ходел умислен.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.45 и чл.84 ЗЗД.

По иска с правно основание чл.45 ЗЗД:

Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

За успешно провеждане на претенцията с посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение на ответника, което е в причинна връзка с настъпването на вреди, които следва да бъдат установени от ищеца по основание и размер. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.

В практиката на ВКС е прието, че противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената обща законова забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно 3 страдание) представлява неимуществена вреда по смисъла на чл.52, вр.чл.45 ЗЗД.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, резултат от оскърбителното отношение на ответника, който безпричинно отправил към него обидни квалификации: „Мишка! Така ли рекетирате народа?“.

По образуваното във връзка с инцидента АНД №949/2023г. е постановено решение, с което С. Р. Н. е признат за виновен в това, че на 25.01.2023г. извършил непристойни действия като попречил на Ц. П. – ............................... да изпълнява служебните си задължения и се обърнал към него с думите: „Така ли рекетирате народа? Мишка! Защо нарушавате закона?“.

Предвид характера на административнонаказателното производство по УБДХ, по аргумент от чл.413, ал.2 НПК и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК, съдът приема, че решението на Районен съд – Русе по цитираното АНД е задължително за гражданския съд, изследващ последиците, настъпили от едно общественоопасно деяние и обвързва решаващия съд по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което тези обстоятелства, в конкретния случай, не подлежат на ново доказване от ищеца. В тази насока е налице задължително тълкуване по отношение решенията по чл.78а НК, което е съпоставимо с решението по УБДХ, респективно аргументите на ВКС, дадени в т.15 на ТР №6/06.11.2013г. по ТД №6/2012г. на ОСГТК са приложими по аналогия и във връзка с водените наказателни производства по УБДХ. С решението по УБДХ, както и с решението по чл.78а НК, наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата, поради което има и задължителен характер за гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността и виновността на дееца. В случая противоправността на деянието е установена с влязло в сила решение по АНД №949/2023г.

Отправените от ответника спрямо ищеца изразни средства, във връзка с изпълнение на служебните му задължения, а именно: „Мишка!“, „Така ли рекетирате народа?“ са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на едно лице, като преценката се основава на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение.

Установено бе, че изразите са били възприети от Ц. П. като унизителни за честта и достойнството му. Нещо повече, обидите са повторени и в присъствието на неговите колеги.

Налице е причинена вреда, изразяваща се в пряко и непосредствено накърняване личните интереси на ищеца.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че са доказани елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – претърпени неимуществени вреди от ищеца и причинната връзка между противоправното деяние на ответника и вредите.

Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението: вида и характера на увреждането; негативните 4 преживявания; периода, през който са търпени; отражението върху личния, семейния, обществения и професионален живот на пострадалото лице; жизнения стандарт в страната, като при последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъждането на парично обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително понесените от увредения страдания и неудобства. Обективно по делото е установено, че вследствие безпричинно отправените обидни квалификации, Ц. П. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания по време на инцидента и в следващите няколко дни.

Съобразявайки психическия дискомфорт и неудобствата, които е търпял, съдът счита, че сумата 500 лева е справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди и претенцията, като доказана следва да бъде уважена до посочения размер, а в останалата част – отхвърлена.