Решение № 403 от 22.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Сийка Милева като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200578 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура Бургас, по жалба на частната обвинител и граждански ищец Г. Д. Ж. чрез повереника й адв. А. и жалба на частния обвинител и граждански ищец П. Ж. Ж. чрез повереника му адв. М. срещу решение № 18 от 24.03.2026 г. постановено по внохд № 285/24 г. на Бургаския Апелативен съд.

В касационния протест са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно прилагане на материалния закон, поради оправдаване на подс. С. по обвинението по чл. 123 от НК. В него се сочи, че в изпълнение на указанията, дадени от ВКС в решението № 562/7.11.2024 г., АСБургас е назначил петорна СМЕ, която на свой ред не е дала недвусмислени отговори на поставените въпроси. В съдебно заседание от 15.04.2025 г. експертите са изоставили част от посочените причини за смъртта на плода и са заявили, че причината за асфикцията на бебето е притискането на пътната връв и на главичката в родовите пътища, като към причината се добавя още една – остра кръвозагуба, причинена от големия кръвоизлив. Налице са разминавания относно механизма на счупване на черепните кости на плода, като едно от вещите лица д- р Х. застъпва, теза различна от вещото лице д- р Г., ката твърди, че счупването е станало продължително време, а второто вещо лице приема, че се е случило изведнъж. Според прокурора, заявеното от двете 1 вещи лица води до противоречие в писменото заключение и в позицията им поддържана в съдебно заседание. Според прокурора е налице и второ противоречие като на л. 94 от заключението като причина за ЧМТ е посочено недиагностицирано патологично прилежание на плода или диспропорция между размерите на обиколката на главата и размерите на костния таз на майката, а в съдебното заседание вещите лица изцяло са се отрекли от тях и са се обединили около тезата, че причината за ЧМТ е нарушеното костообразуване, причина за краниотабес, като предишните вещи лица, /според в.л. Г./ не са могли да диагностицират тази аномалия на костите на черепа, тъй като не са извършили собствени микроскопски изследвания.

Според прокурора това не отговаря на действителността, тъй като в СМЕ на проф. Р. е направено такова изследване от патолога Д-р. П., според която данни за патологични промени на костите на черепа не са налице. В тази връзка съдът неоснователно е отказал да уважи искането за назначаване на повторна СМЕ с участието на трети независим патолог. По този начин, съдът е нарушил задължението си за разкриване на обективната истина по делото. В заключение прокурорът сочи, че съдът е можел да кредитира СМЕ, назначени в хода на ДП, обосноваващи доказаност на обвинителната теза по чл. 123 от НК, поради което, като е оправдал подсъдимата, съдът е нарушил материалния закон. За това се настоява за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане.

Касационната жалба на адв. М.- повереник на П. Ж. ангажира вниманието на ВКС с копирано дословно съдържание на предходната касационна жалба, с която ВКС е бил сезиран от него и по която е образувал н. д. № 780/24 г. по описа на 1-во НО, като в нея най- общо се възразява срещу аналитичната дейност на въззивния съд и се настоява за отмяна на решението му.

В жалбата адв. П. А. – повереник на Г. Ж. излага съображения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при новото разглеждане на делото след назначаването на нова повторна СМЕ, която отново не е успяла да формулира ясни и убедителни отговори на основните въпроси по делото каква е първопричината за смъртта на роденото от Ж. бебе и налице ли е причинно следствена връзка между инкриминираното поведение на подсъдимата и настъпилия резултат. При новото разглеждане на делото въззивния съд е пренесъл безкритично пороците на първоинстанционния съдебен акт и не е допуснал направените доказателствени искания от страна на частните обвинители, като по този начин е нарушил техните права и е обрекъл съдебния акт на недостатъци, които дават повод за неговата отмяна.

Основните пороци в дейността на съда са сведени до следното : неизясняване на противоречията в експертните заключения относно причините за смъртта; неназначаването на Допълнителна СМЕ от патолози, които биха могли да внесат яснота по въпроса дали действително причината за смъртта на плода е наличието на краниотабес, имайки предвид, че назначената петорна СМЕ е посочила като причина за фрактурата на черепа именно краниотабес, като счупването е предшествано от използвания от подсъдимата метод за по бързото изгонване на плода Кристелер; непровеждането на обективно изследване на черепната кост от неутрален експерт при наличието 2 на пряко противоречие между двама патоанатоми, което е нарушение на принципа за пълно изясняване на обстоятелствата по делото ; съдът не е спазил разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК и е отказал да кредитира основната и допълнителната комисийни СМЕ, без да изложи съображения за това свое решение и защо приема, че те са по „малко достоверни“; съдебният акт не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и за това, защото съдържа преразказ на петорната СМЕ, както и избирателен преразказ на всички приети по делото експертизи, без правни мотиви, при наличието на вътрешни противоречия в експертизите и без съображения касаещи налице ли са нарушения на медицинските стандарти и грешки на медицинския екип; съдът е приел устното разяснение на вещите лица без да обясни защо то преодолява писменото становище и без да изиска то да бъде допълнено или изменено, като по този начин е нарушено изискването на чл. 282, ал. 1 от НПК, когато устните разяснения доведат до промяна на позицията възниква основание за допълнителна СМЕ; съдът не е изпълнил в цялост указанията дадени в отменителното решение на ВКС № 562/24 г. по н. д. 780/24 г. на 1-во НО, тъй като независимо, че е назначил повторна петорна СМЕ, е допуснал същия порок – необяснимо е отхвърлил опровергаващите я СМЕ назначени в хода на досъдебното производство; въззивният съд е постановил решението си при игнориране показанията на св. Ж., която заявила, че Кристелерът е бил приложен четири пъти, а документацията сочи - два пъти. Мотивировката на съда, че състоянието на родилката е било особено граничещо с невменяемост е процесуално недопустимо, тъй като на това основание показанията не биха могли да се отхвърлят. Апелативният съд е нарушил материалния закон, тъй като е разгледал неправилно действащата нормативна уредба към 11.12.2018 г., като е приел, че от една страна Наредба № 12 е приложима, а от друга страна, че т. 1 и 1.6 от глава 15 са само дефинитивни норми и не предписват дължимо поведение. Допуснал е вътрешно противоречие, като е бил длъжен да посочи коя точно норма запълва бланкета на чл. 123 от НК. Според касатора изложените в мотивите на съда съображения относно липсата на лекарска грешка са в противоречие с направените от него констатации за „недиагностицирано патологично предлежание на плода или грешно диагностицираното такова, което означава, че лекарят не е прегледал правилно пациента или го е прегледал, но не е разпознал проблема, или го е разпознал, но не го е вписал в медицинската документация, като е прикрил истинските размери, като всичко това обуславя съставомерно поведение на подс. С.. В тази връзка е неслучайно, че фрактурата на черепа е в дясната периетална кост, където е бил концентриран максималния натиск.

Правят се възражения срещу извода за наличието на патология в костите на черепа на плода, на което се дължала черепната травма, като не е съобразен ниския ръст на родилката и не е направено изследване на витамин Д, нито изследвания на КТД. Препаратът оксилоцин е бил назначен неправилно и не са взети своевременни мерки за преминаване от естествено раждане към Секцио. Подсъдимата е допуснала верига от грешки, които са в причинно следствена връзка с настъпилия резултат, поради което неправилно е била оправдана.

3

Постъпило е писмено възражение от адв. М. срещу протеста и жалбите на частните обвинители, в което се излагат подробни съображения срещу съдържащите се в тях оплаквания касаещи аналитичната дейност на въззивния съд и съдържанието на атакувания съдебен акт. Изразява се съгласие с изводите на втората инстанция и използвания от нея подход да се довери на заключението на назначената повторна СМЕ, която е била съпоставена внимателно със заключенията на останалите четири експертизи по делото.

Неоснователно е оплакването, че съдът не е успял да изясни обективната истина, тъй като е отказал да назначи още една СМЕ, която да отрече или потвърди наличието на краниотабес, като за това съдът е изложил ясно своите съображения, както в определението си в съдебното заседание по приемане на СМЕ, така и в мотивите към решението си. Защитникът не съзира основания за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като според него контролираната съдебна инстанция е изпълнила в цялост указанията дадени от ВКС в неговото отменително решение и не е допуснал нов касационен повод, нито в процесуалната си дейност, нито в оценката на дължимия обем от медицински грижи, поради което решението следва да остане в сила.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с развитите в него съображения и настоява за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при съда.

Адв. А. и адв. М. също поддържат касационните жалби и исканията направени в тях като настояват за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Частните обвинители П. Ж. и Г. Ж. изразяват съгласие с позицията на поверениците си.

Адв. М. и адв. С. - защитници на подс. С. молят въззивното решение да остане в сила, защото е правилно и добре обосновано, почиващо на всички доказателства по делото. Изводите на съда за липсата на виновно поведение според тях почиват на становището на вещите лица, от които става ясно, че черепната травма е предхождала прилагането на метода Кристелер и че плодът е имал несъвършено костообразуване, което е единствената причина за травмата на черепа. Характера на самото счупване, което е линейно също така сочи на това, че травмата не е причинена от приложения Кристелер, тъй като тогава то щеше да бъде многофрагментно.

Защитникът Д. С., конституиран на основание чл. 91, ал. 2 от НПК, застъпва становището на адв. М. и адв. С. и настоява въззивното решение да остане в сила, защото е правилно.

ВКС, трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните в съдебно заседание и след като се запозна със съдържанието на депозираните документи, с които е инициирано производството пред него, намери следното :

Касационният протест и касационни жалби на адв. А. и адв. М. – повереници на частните обвинители Ж. са процесуално допустими, тъй като 4 са подадени в срок от легитимни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.

С присъда № 260001 от 28.11.2023 г. постановена по нохд № 321/20 г.

Ямболският Окръжен съд е признал подсъдимата Т. Д. С. за невиновна в това, че на 11.12.2018 г. в /населено място/ в отделение по „Акушерство и гинекология“ при /болница/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност- лекарска професия- лекар със специалност акушерГинеколог, представляваща източник на повишена опасност да е нарушила чл.

6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като не е спазила медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ утвърдени с Наредба № 12 от 21.07.2014 г. за медицински стандарт „акушерство и гинекология“ издадена от МЗ /обн. ДВ бр. 66/14 г./ - параграф 1.19, б. А и б. В от Наредбата, т. 1 и т. 6 от глава 15 от Наредбата – в случай на акушерска спешност представляваща непосредствена заплаха за живота на майката или плода, причинена от анте и интрапартална асфикция на плода да не е спазила всички правила при мониториране на раждането, неправилно и несвоевременно да е диагностицирала родилката, като приложила метода Кристелер по травматичен начин, довел до черепно мозъчна травма на плода, с което да е причинила смъртта на плода на Г. Д. Ж., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по чл. 123, ал. 1 от НК.