Определение № 2948 от 19.08.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2948 гр. Варна , 19.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Елина Пл. Карагьозова

Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20213100502040 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано e по частна жалба вх. № 17990/06.07.2021 г. на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД срещу Определение № 2327 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 3292/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на ответника „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд – гр. София.

Жалбоподателят счита че определението е постановено при противоречие в мотивите, необоснованост и неправилно приложение на процесуалните норми. Сочи, че не е налице първата предпоставка, необходима за прилагането на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК, а именно възникването на преки отношения между ищеца и клон на ответното дружество.

Съдът единствено установил и констатирал, че дружеството ответник има регистриран клон във Варна, без да изследва дали между ищеца и клона на ответното дружество са възникнали „преки отношения" по смисъла на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК. Изтъква, че ищецът нито твърди, нито е представил каквито и да било доказателства, които да доказват наличието на фактически или правни отношения, възникнали между него и клона на ответното дружество в гр. Варна. Поддържа, че всички отношения между страните, които са и предмет на делото, са между ищеца и принципала, като клонът на дружеството в гр. Варна няма качеството на страна по тях. Съдът неправилно е приел обстоятелството, че ответното дружество има регистриран клон в гр. Варна, за достатъчно с оглед приложението на нормата за специална местна подсъдност. Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, да 1 бъде уважено възражението за местна подсъдност и делото да бъде изпратено на компетентния по седалището на ответника съд – Софийски районен съд.

Ответникът по частната жалба е подал отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна. Позовава се на безспорните обстоятелства, че процесният договор за лизинг е сключен на 30.08.2006 г. в гр. Варна и че към момента на подписването му ответното дружество има регистриран клон във Варна. Моли за отхвърляне на жалбата.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице при спазване на изискванията на процесуалния закон за редовност. Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 3292/2021 г., по описа на Районен съд – Варна е образувано по искова молба от Г. СТ. СТ. срещу „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД във връзка изпълнителни листи и заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – запис на заповед от 30.08.2006 г., издаден от „Ауто фейс“ ООД за обезпечаване вземанията на ответника по договор за финансов лизинг № 2834-10306-1517, сключен между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД със седалище в гр.София и „Ауто фейс“ ООД със седалище в гр.Варна и авалиран от ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД е направил възражение за местна неподсъдност на делото на Варненски районен съд, тъй като седалището на ответника е в гр. София.

За да отхвърли възражението, ВРС е приел, че ищецът не притежава качеството "потребител" – едно от твърдяните в исковата молба основания за отнасяне на спора към ВРС, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.108, ал. 1 изр. 2 от ГПК, предвиждаща местна подсъдност за предявяване на искове, възникнали от преки отношения с клонове на юридически лица, по тяхното местонахождение. С оглед на обстоятелствата, че договорът за финансов лизинг е сключен в гр.Варна и „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД има регистриран клон в гр.Варна по смисъла на чл. 17 от ТЗ съдът е приел, че спорът следва да се разгледа от съда по местонахождението на клона, а именно ВРС.

Варненският окръжен съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, а и от представените по делото извлечения от търговския регистър се установява, че „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД е дружество със седалище в гр. София и че същото към момента на сключване на договора за лизинг и към настоящия момент има регистриран клон в гр.Варна.

2

Видно от представения от ищеца договор за финансов лизинг № 2834-10306-1517, същият е сключен в гр. Варна между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД със седалище в гр.София и „Ауто фейс“ ООД със седалище в гр.Варна, представлявано от ищеца Г. СТ. СТ..

В т. 7 от договора е предвидено „Ауто фейс“ ООД да издаде в полза на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД запис на заповед за обезпечаване на задълженията му като лизингополучател и записът на заповед да бъде авалиран от Г. СТ. СТ..

Договорът е подписан за лизингодателя от Димитър Михайлов и Камен Колев, които са се легитимирали с нотариално заверени пълномощни. Същите нямат качеството управители на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД – клон Варна към момента на сключване на договора.

Договорът е подпечатан с печат на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД – гр. София.

Като адрес за кореспонденция е посочен адрес на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД в гр. София.

Като доставчик по договора за лизинг е посочено „Мавро – МВ“ ЕООД, гр. варна.

Видно от изложеното, от една страна, по делото липсват каквито и да било доказателства, че договорът за лизинг е сключен чрез клона на ответното дружество в гр.

Варна. От друга страна, правният спор е за недължимост на суми по издадени от ищеца записи на заповед и е основан на факти, възникнали след приключване на производството по издаване на процесните изпълнителните основания, в частност изтекли давностни срокове и извършен деликт. Така заявените като основание на исковата претенция факти не са свързани със самите търговски сделки и обективно нямат връзка с „преки отношения“ с клон на дружеството по смисъла на чл. 108, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като образуваното производство пред ВРС се прекрати и делото се изпрати по подсъдност на СРС, на основание чл. 119 във вр. чл. 108, ал. 1, изр.1 ГПК.

Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2327 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 3292/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение възражението на ответника по делото за местна неподсъдност на делото, на осн. чл.119, ал. 4 вр. чл.108, ал. 1 3

ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3292/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, поради неподсъдност на спора, образуван по искова молба вх. № 1366/05.03.2021 г., и

ИЗПРАЩА делото на местно компетентния Софийски районен съд, на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 от ГПК).

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4