Определение № 36495 от 06.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36495 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110115050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. П. С., подадена чрез адвокат А. С. /с пълномощно, приложено на л. 12 от делото/, срещу „Т.Б“ АД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Т.Б“ АД, чрез юрисконсулт К. С. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.

При извършена повторна проверка за редовност на исковата молба, съдът констатира, че тя не отговаря изцяло на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК в частта по предявените в условията на евентуалност искове. На първо място, ищецът заявява, че предявява при условията на евентуалност отрицателни установителни искове за прогласяване на нищожността на отделни клаузи от Договор за потребителски кредит № ***************** г., а именно „клаузите на процесния договор, чрез които застрахователната премия в размер на 5 139,80 лева е включена в общия размер на кредита, олихвява се и не е третирана като разход при формирането на ГПР“, без да сочи конкретните договорни клаузи и без да представи препис от сключения договор. Касае се за неяснота на исковата претенция по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, която рефлектира върху неясен петитум на исковата претенция в тази й част, което налага даване на указания по реда на чл.

129, ал. 2 ГПК. На второ място, ищецът заявява, че предявява при условията на кумулативност с исковете за нищожност на отделни договорни клаузи и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като отправя искане към съда да осъди ответника „да върне на ищеца всички суми, платени без основание въз основа на тези клаузи, чийто размер да бъде определен след събиране на доказателствата“. Съдът намира, че тази претенция също е неясна, като ищецът не навежда конкретни твърдения и правни съображения относно нищожност на отделни договорни клаузи и не сочи размер на осъдителната претенция.

Невъзможността на страната да посочи точен размер на тази претенция не я освобождава от задължението да посочи съответен размер, а при събиране на доказателства по делото да промени същия по реда на чл. 214 ГПК. Ето защо, съдът намира и тази претенция за нередовна, което налага даване на указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, съпроводени с предупреждение за неблагоприятните последици при тяхното неизпълнение изцяло и в срок.

За процесуална икономия съдът намира, че указания на ищеца следва да бъдат дадени на ищеца с настоящото определение и на основание чл. 140 ГПК да насрочи делото в открито съдебно заседание.

Воден от горното, Софийски районен съд

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Г. П. С. срещу „Т.Б“ АД в ЧАСТТА по предявените в условията на евентуалност отрицателни установителни искове по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на отделни договорни клаузи и иск по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на дадено при начална липса на основание по твърдените недействителни договорни клаузи, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда, с писмена молба с препис за насрещната страна:

Да наведе конкретни и ясни фактически твърдения кои договорни клаузи от договор за потребителски кредит № ***************** г. счита за недействителни, чрез цифрово посочване на съответните клаузи и словесно посочване на тяхното съдържание, съответно излагане на ясни твърдения в какво се състои неравноправността им;

Да формулира надлежен петитум на претенцията за недействителност на отделни договорни клаузи, чрез цифрово посочване на съответните клаузи и словесно посочване на тяхното съдържание;

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания за отстраняване на нередовностите по евентуалния иск по чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съдът ще върне исковата молба в тази й част.

Да формулира надлежен петитум на осъдителната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на дадено при начална липса на основание по твърдените недействителни договорни клаузи, като точно и конкретно посочи въз основа на кои договорни клаузи счита, че е извършил лишени от правно основание плащания, съответно да посочи размер на предявения иск. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок на дадените указания за отстраняване на нередовностите по евентуалния иск по чл. 55 ЗЗД, съдът ще върне исковата молба в тази й част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 13:35 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***************** г., е нищожен, като противоречащ на закона, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8 592,56 евро, представляваща платена без основание сума над чистата стойност на кредита по недействителния договор за потребителски кредит № ***************** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.05.2026 г., до окончателното изплащане;

В исковата молба се твърди, че на 18.10.2021 г. между „Т.Б“ АД – като кредитор, и Г.

П. С. – като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***************** г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца паричен заем в размер на сумата от 13 300,00 лева, срещу насрещно задължение на ищеца му върне дадената в заем сума на 48 броя месечни вноски. Наред със заемната сума, ищецът следвало да заплати на кредитора и застрахователна премия от 5 139,80 лева – разпределена, както следва: 4 660,27 лева за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)“ и 479,53 лева за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“, която застрахователна премия се прибавяла към заемната сума, при което кредиторът формирал общ размер на кредита от 18 439,80 лева. Съгласно чл. 7.2.2 от договора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка премия, се превежда директно от 2 кредитора по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник.

Посоченото обстоятелство се потвърждава и от Сертификат № ***************** за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, в който изрично е посочена обща еднократна дължима сума в размер на 5 139,80 лева. Сертификатът е издаден на същата дата като договора за кредит – 18.10.2021 г., и е подписан от ищеца, като последният поддържа, че той е неразривно свързан с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 9.1 от договора годишният лихвен процент е 26,53 %. В чл. 10 е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 29,61 %, както и обща сума, дължима от потребителя, в размер на 30 105,58 лева. Погасителният план по чл. 11.2 предвижда 48 месечни вноски, от които 47 вноски по 627,20 лева и последна вноска от 627,18 лева, със срок на договора до 25.10.2025 г. В самия план е посочено, че общо се погасяват 18 439,80 лева главница и 11 665,78 лева лихва, или общо 30 105,58 лева. Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не се съдържа ясна методика на изчисляване на ГПР, а последният бил посочен само процент, с което съществено била засегната защитата на потребителя и това водело до недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Поддържа, че застрахователната премия в размер на 5 139,80 лева е част от общия разход по кредита за потребителя и е следвало да бъде включена в ГПР, което в случая обаче не е било сторено. При включването на последната в ГПР се нарушава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обосновава соченото основание за нищожност на договора. В тази насока излага, че кумулирането на сключената застраховка води до скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на заемодателя, въвеждайки допълнителен източник на доход за икономически по-силата страна по договорната връзка. При тези фактически твърдения и наведени правни доводи, ищецът отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит. Твърди, че процесният кредит е погасен изцяло и по него са заплатени всички дължими вноски. При това положение общо платената сума възлиза на 30 105,58 лева, а чистата стойност на реално получените кредитни средства е 13 300,00 лева.

Разликата от 16 805,58 лева, равностойна на 8 592,56 евро по официалния фиксиран курс, представлява платена без основание сума при недействителност на договора, поради което моли да му бъде възстановена по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Т.Б“ АД, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания. Излага, че в сключения договор е описано ясно кои компоненти са включени при формиране на ГПР, вкл. че ясно са описани всички дължими суми по кредита, като застрахователната премия не е разход по кредита, за да бъде включвана в ГПР, защото не е условие за отпускането му. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащането на застрахователна премия, както и че договорът е нищожен на заявените с исковата молба основания.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че оспорената клауза за застрахователна премия е в съответствие със законовите разпоредби и е индивидуално уговорена.

3

По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 8 892,56 евро, надхвърляща чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № ***************** г., без да е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на договора или на отделни клаузи от него/.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. ПРЕДОСТАВЯ на страните при условията на състезателност възможност в срока до насроченото открито съдебно заседание да изразят становище и да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от процесния договор за кредит.

ОТДЕЛЯ, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на 18.10.2021 г. между „Т.Б“ АД – като кредитор, и Г. П. С. – като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***************** г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца паричен заем в размер на сумата от 13 300,00 лева,, при годишен лихвен процент /ГЛП/ 26,53 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 29,61 %; 2./ че към договора за кредит била сключена застраховка при обща застрахователна премия от 5 139,80 лева, която кредиторът не е включил при изчисляване на ГПР.