Решение № 15083 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15083 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110125337 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

28.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На дванадесети март година две хиляди двадесет и шеста в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 25337 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Х. С., с ЕГН **********, от гр. ...

4, против „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от управителя ...., за установяване по отношение на ответника, че Договор за паричен заем № .... от 09.01.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане от Договор за паричен заем № .... от 09.01.2024 г., е нищожна поради заобикаляне на закона и поради противоречие със закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 576 лв., претендирана частично от сума в общ размер от 638 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 05.05.2025 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 09.01.2024 г. сключил с ответника договор за заем в размер на 1 200 лв., която сума следвало да бъде върната до 08.02.2024 г. Съгласно договора годишният процент на разходите бил в размер на 49,7 %, при лихвен процент от 40,99 % и размер на лихвата за срока на договора от 40,43 лв. В договора било записано, че кредитополучателят дължи и сума в размер на 247,57 лв., представляваща такса за бързо разглеждане. Излага твърдения, че на 08.02.2024 г. платил на ответника сума в размер на 288 лв., представляваща такса за удължаване с един месец, като срокът за погасяване на кредита бил 09.03.2024 г. Твърди, че платил няколко такси за продължаване срока по договора, като до 10.05.2024 г. платил всички дължими суми на кредитора. Излага съображения за нищожност на договора, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание – годишен процент на разходите /ГПР/, като посоченият в договора ГПР не отговаря на действителният, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита като нищожна.

Позовава се на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, като твърди, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита заобикаля закона. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

2

131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че на 09.01.2024 г. между страните бил сключен Договор за кредит № ...., по силата на който на ищеца бил предоставен кредит в размер на 1 200 лв. за 30 дни, с падеж 08.02.2024 г. По договора била начислена лихва в размер на 40,43 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 247,57 лв., като общият размер на кредита възлизал на 1 488 лв. Сумата била предоставена на ищеца по сметка на каса на „Изипей“ АД, а преди сключване на договора на ищеца бил предоставен стандартен европейски формуляр. Сочи, че допълнителната услуга за бързо разглеждане не била задължително условие за получаване на заявената сума. Също така твърди, че договорът бил сключен при общи условия, като по силата на сключения между страните договор ищецът е разполагал с възможност да заяви и изтегли допълнителни суми, като при заявяването на допълнителни суми се извършвала установената процедура за отпускане на кредит. Също така твърди, че ищецът се възползвал от правото си да заяви допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока, като между страните бил сключен анекс на 08.02.2024 г., по силата на който бил променен падежът за погасяване на задължението по кредита на 09.03.2024 г., и за сключване на допълнителното споразумение ищецът заплатил допълнителна такса в размера на 288 лв. Не спори, че задължението било изцяло погасено и в срок, като на 29.02.2024 г. постъпила сумата от 1 488 лв. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на договора, като се позовава на предоставена предварителна информация. Твърди, че в ГПР не се включват заявяването на допълнителни и незадължителни услуги, което било в съответствие със закона. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.

21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за кредит № .... от 09.01.2024 г. се установява, че същият е сключен между „....“ ЕООД и Г. Х. С., по силата на който „....“ ЕООД предоставило на ищеца кредит в размер на 1 200 лв. за срок от 30 дни, при договорен фиксиран лихвен процент от 40,99 % и годишен процент на разходите от 49,7 %, като договорът е сключен при общи условия. Преди сключване на договора на ищеца е била предоставена преддоговорна информация. Видно от .02.представения препис от Анекс от 08.02.2024 г. към Договор за кредит № .... от 09.01.2024 г. се установява, че срокът на договора е продължен с 30 дни, като датата на връщане на общо дължимата сума е 09.03.2024 г.

3

От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на ищеца е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, съдържащ и информация за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Като доказателство по делото са приети и представените от ответника общи условия към договора за кредит.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че изчисленият годишен процент на разходите по процесния кредит с включена такса бързо разглеждане с удължен срок /60 дни/ е приблизително 270,10 %, а без удължен срок /30 дни/ е приблизително 1 269,72 %. Вещото лице също така установява, че изплатената сума от ищеца по договора и анекса към него е в общ размер на 1 776 лв., като сумата е разпределена, както следва: погасена такса за допълнителна незадължителна услуга за такса за удължаване на срока на кредита в размер на 288 лв., погасена главница в размер на 1 200 лв., погасена договорна лихва в размер на 40,43 лв., погасена такса за допълнителна незадължителна услуга за такса за бърза разглеждане на кредит в размер на 247,57 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „....“ ЕООД е бил сключен Договор за кредит № .... от 09.01.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата от 1 776 лв.

Спори се относно действителността на договора, както и относно валидността на клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане, а също и за извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна клауза.

По делото се претендира нищожност на сключения между страните договор поради противоречие със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен при договорен в чл. 9.1 от процесния договор годишен лихвен процент от 31,84 % и договорен в чл. 10 от процесния договор ГПР от 46,89 % при обща сума, дължима от потребителя, от 10 526,03 лв. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца, както и че договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по кредита от 40,994 % и ГПР в размер на 49,7 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите.

Спори се относно действителния размер на ГПР.

По отношение на предявеното основание за нищожност на договора, като противоречащ на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

4

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 09.01.2024 г. до 09.03.2024 г. основният лихвен процент на БНБ е както следва: от 01.01.2024 г. – 3,79 на сто, от 01.02.2024 г. – 3,79 на сто и от 01.03.2024 г. – 3,80 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 49,7 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. В договора е посочена и общата сума по договора от 1 488 лв. От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че изплатената сума от ищеца по договора и анекса към него е в общ размер на 1 776 лв., като сумата е разпределена, както следва: погасена такса за допълнителна незадължителна услуга за такса за удължаване на срока на кредита в размер на 288 лв., погасена главница в размер на 1 200 лв., погасена договорна лихва в размер на 40,43 лв., погасена такса за допълнителна незадължителна услуга за такса за бърза разглеждане на кредит в размер на 247,57 лв. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 40,43 лв. Съдът намира за неоснователен предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Неоснователността на предявения главен иск налага произнасяне по предявените евентуални искови претенции.

По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане, от Договор за кредит № .... от 09.01.2024 г., поради противоречие със закона и заобикаляща закона, съдът намира следното:

По делото се претендира нищожност на клауза от договора, предвиждаща такса за бързо разглеждане, на различни правни основания, както следва: претендира се нищожност на две самостоятелни основания: поради противоречие със закона и заобикаляща закона. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, а след това по противоречие със закона, за което са предвидените специални основания в чл. 22 от ЗПК.