Определение № 3916 от 13.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3916 гр. Варна, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501711 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 62011/ 31.07.2024г. на “Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов, Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, срещу Определение № 8014/ 17.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 5070/ 2024г. на Районен съд- Варна, в частта, с която НЕ Е ПРИЕТО, депозирано от „Енерго – Про Продажби“ АД, възражение с вх.№ 47168/12.06.2024г. по чл.414а ГПК относно недължимост на сумата, от които 400.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на заявителя, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, както и сума в размер на 25.00 лв., представляваща заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че на 15.05.2024г. на „Енерго Про Продажби" АД е била връчена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена с разпореждане от закрито заседание по ч.гр.д. № 5070 от 2024г. по описа на Районен съд гр. Варна, 43-ти състав. На 16.05.2024 г. (в срока по чл.412, ал. 8 от ГПК) „Енерго Про Продажби" АД доброволно заплатило на заявителя – Н. Х. Н. главницата ведно със законната лихва към 1 дата на плащането в размер на 57.48 лв. съгласно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. На 11.06.2024 г.

„Енерго Про Продажби" АД депозирало възражение по чл.414а от ГПК.

Твърди, че не дължи разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за предявяване на вземането. Позовава се на тълкувателно решение и практика, като обобщава, че доколкото се претендирало връщане на дадено при начална липса на основание, то се касаело за вземане без срок за изпълнение. В този случай, отправянето на покана до длъжника е обстоятелство, което имало значение както за поставянето в забава, така и за преценката дали ответникът е дал повод за образуване на делото и дали дължи разноски, като защитата му по чл.414а от ГПК била аналогична с тази по чл.78, ал.2 от ГПК. Сочи, че процесуалния представител на заявителя е упражнил правото си на присъждане на разноски в производството в нарушение на принципа изведен в чл.3 ГПК, тъй като водения спор е с минимален материален интерес. В тази насока счита, че е било възможно заявителя и неговия процесуален представител да ползват алтернативни възможности, предполагащи по-бързо и по-евтино уреждане на отношенията между страните, като в този смисъл навежда съждения и за наличие на злоупотреба с правото на разноски.

Отправя искане за отмяна на определението, в частта, с която възражението не е прието за разглеждане и за присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока за отговор е постъпил такъв от адв. Р. Т., пълномощник на заявителя Н. Н., който оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а наведените твърдения несъстоятелни. Твърди се, че оказаната адвокатска помощ е безвъзмездна, а отговорността за разноски е функция на решаването на спора по същество. Отделно, сочи, че длъжникът е наясно, че събира неправомерно наказателната такса от потребителите, но въпреки това не спира с порочната си практика. Излагат се твърдения, че повод за завеждане на делото следва да бъде дирен и в причината за плащането от заявителя, тъй като снабдителното дружество е прекъснало електроенергията до обект на потребителя, който от своя страна е бил задължен да заплати наказателна такса за да бъде възстановена доставката на ток. Прави се извод в насока, че недобросъвестността на „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД била очевидна, поради което и счита, че длъжникът бил дал повод за завеждане на 2 производството. Поддържа, че „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД дължи връщане на полученото без основание и без да е нужно да бъде канено, поради това, че изискуемостта настъпва от момента, в който паричните средства са платени на потребителя. В тази насока се излагат и доводи, за това, че от момента на получаване на сумите по фактурите е липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на потребителя в това на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, поради което фактическия състав на чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД е налице. Акцентира се върху мотиви изложени в ТР 5/2017 по ТД 5/2017г. на ОСГТК на ВКС, като се изяснява, че е налице повод за съдебно предявяване на вземане, когато е настъпила неговата изискуемост.

На следващо място се сочи, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е парично, поради което е носимо. т.е. в случая длъжникът „ЕНЕРГО - ПРО Продажби" АД е трябвало да потърси кредитора с цел да изпълни, а не обратното - по аргумент на чл. 68. буква „а" от ЗЗД.

Твърди се, че след като в един твърде продължителен период от време длъжникът е бездействал и не е изпълнил, знаейки, че е получил нещо без основание, то с поведението си е дал повод на потребителя да предяви претенцията си по съдебен ред. Цитира се обилна практика на окръжните съдилища в тази насока. Възразява се и относно това, че разноски не се дължат за страните в настоящото производство по депозираната частна жалба, тъй като не се решава въпрос по същество. В допълнение прави и възражение за прекомерност. Моли за потвърждаване на обжалваното определение, а частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Производството по ч.гр.д. № 5070/2024г. на Районен съд- Варна, е образувано по заявление с вх. № 34686/26.04.2024г., подадено от Н. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.Владислав Варненчик № 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов, Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, за сумата от 57 лв. (петдесет и 3 седем лева), представляваща сбор от платена без основание такса за възстановяване преноса на електрическа енергия по издадена фактура № ТП **********/04.08.2022 г. на стойност 19 лв., платена без основание такса за възстановяване преноса на електрическа енергия по издадена фактура № ТП 3301782748/11.10.2022 г. на стойност 19 лв. и платена без основание такса за възстановяване преноса на електрическа енергия по издадена фактура № ТП 3301797659/12.12.2022 г. на стойност 19 лв., за обект с абонатен № *******, находящ се в *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Със заявлението се претендират и разноските по делото.

Въз основа на подаденото заявление е издадена и Заповед № 2313/ 02.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението суми, както и за 25 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р. Т..

Процесната заповед е връчена на длъжника на 14.05.2024г., който на 12.06.2024г. е депозирал възражение по чл. 414а ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение. В заявлението е посочено, че е изпълнил задължението в едномесечния срок и е представил доказателства – платежно нареждане от 16.05.2024г. Сочи, че не е дал повод за завеждане на претенцията и не дължи разноски за производството.

В срок от заявителя е постъпило становище, с което не оспорва, че му е заплатена сумата от 57 лв. в едномесечния срок. Твърди, че разноските не са платени и се дължат, като са неоснователни твърденията в тази насока, поддържани от длъжника с възражението.

С обжалваното определение заповедния съд частично е приел възражението, като по отношение на разноските е възприел тезата, че се дължат, заради поведението на длъжника, след като многобройни са произнасянията на съда, че таксата за възстановяване на ел. захранването не се дължи.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество съображения: частната жалба е неоснователна, поради следните

4

Съгласно член 414а, алинея 3 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази и че не дължи разноски за производството. За да се ползва длъжникът от посочената привилегия на закона, той следва да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е изпълнил задължението си. В конкретния случай длъжникът е изпълнил задължението, като обаче, според настоящия състав, е дал повод за завеждане на производството, поради което и дължи сторените от заявителя разноски.

„Падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта.

Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо…….. В обобщение, при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.“ / мотиви от Тълкувателно решение No 5 / 2017г. на ВКС, ОСГТК/.

С оглед на изложеното и когато предмет на вземане е даденото при начална липса на основание, както в случая се признава и от длъжника, изискуемостта за вземането настъпва от момента на неоснователното разместване на благата, поради което за заявителя не е било налице задължение допълнително да кани „Енерго - Про Продажби“ АД да му върне неоснователно събраните суми, доколкото последното е било наясно, че същите са недължими изначално. Паричните вземания са носими на осн. чл.

68, б. "а" ЗЗД, поради което и длъжникът знаейки, че дължи връщане на неоснователно събраната сума е могъл да изпълни доброволно преди 5 кредиторът да подаде заявление по чл. 410 ГПК без да чака да бъде поканен, за да изпадне в забава. Както се сочи и в цитираното от жалбоподателя ТР, поканата има отношение единствено към момента от който се дължи обезщетение за изпадане в забава, а не засяга изискуемостта на самото вземане за главницата.

В този смисъл и неоснователно е възражението, че длъжникът не е дал повод за подаване на заявлението до съда.

По отношение на евентуалното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав споделя виждането, че относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката, следва да се приложат посочените в решение по дело С-57/15 на СЕС критерии за разумност и пропорционалност. В случая следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, броя на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми, както и всички останали обективни обстоятелства, които биха могли да имат отношение. Размерите на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. могат да служат само като примерен ориентир, относно преценка на съда за определяне на адекватното дължимо възнаграждение.