Решение № 13 от 06.02.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. гр.Мадан, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100266 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от С. З. Б., чрез пълномощника адв. М. О. против „*****“ АД, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 374,18 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения по Договор за потребителски кредит № ****** от ******г., ведно със законната лихва върху главницата от *******г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата на ******* година сключила Договор за потребителски кредит № ******* с ответното дружество, по силата на който „********" АД й предоставило заем в размер на 1200,00 лева, при следните параметри: лихвен процент по кредита - 36%; ГПР: 42,58%; срок за погасяване: 18 месеца. В погасителния план като общо дължима сума с включена главница, лихва и неустойка била посочена сумата от 3321,48 лева. Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора било посочено в чл. 45, ал.1 от Общите условия, която разпоредба предвиждала, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. От погасителния план към договора било видно, че общият размер на начислената неустойка възлиза на 1663,61 лева.

Ищецът възразява, че неустойката по договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 46 от общите условия е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Посочва, че формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Твърди, че за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора, с оглед на което била нищожна. Излага съображения, че основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.

1

С клаузата на чл. 46 от общите условия била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи обезпечение за кредитора. Позовава се на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК. Посочва, че клаузата на чл.45 от ОУ е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Освен това твърди, че в договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, следователно годишният лихвен процент нямало да е 36%, както е записано, а следвало да бъде по-голяма число, ако в него участва и вземането от 1663.61 лева, формално уговорено като неустойка. Възразява, че е нарушен чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Счита, че доколкото лихвата е част от ГПР, следвало да се посочи друг размер на ГПР, различен от този в договора, като бъде включена и сумата от 1663.61 лева, изразена като процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Счита, че договора за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. Позовава се на чл. 23 от ЗПК като съобщава, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ищецът твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит № ******** от ********г. е заплатил по сметка на ответника сумата от 1574,18 лева. Поради недействителността на договора за заем за ищеца било възникнало задължение да върне само чистата стойност на кредита, а именно 1200 лева, но не и на лихви и други разходи. Разликата между заплатена сума и общо дължимата по кредита, която разлика възлизала на 374,18 лева била платена при начална липса на основание и подлежала на връщане. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „******“ АД, чрез пълномощника адв. Х. Н., с който взема становище за неоснователност на предявения иск. В отговора на исковата молба се посочва, че на 10.11.2021 година между ответника като кредитор и ищеца като потребител по смисъла ЗПК сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № ******, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1 200 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ.

Сумата изплатена на кредитополучателя на каса на „Изипей“. Съгласно чл. 26 и следващите от договора била предвидена хипотеза, при която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани в чл. 17 от договора може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение, съдът счита, че клаузата отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Посочва, че неустойката представлява самостоятелен договор съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Счита, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, като по отношение на нейната действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. Неустойката била винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се начислила. С оглед което било нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не изпълнено, размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това била присъщата за нея функция. Посочва, че при извършване на преценка дали неустойката противоречи на добрите нрави, следва да се вземе в предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по договора. Видно от Договора неустойката се дължала дължи единствено за периода, в който заемателят реално не бил предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спирала да се начислява. Позовава се на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД като посочва, че дори неустойката да се 2 приеме за прекомерна, въпреки това тя била действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. Позовава се на ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на ОСТК, като посочва, че прекомерността на неустойката не я прави , a priori, нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само aко единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че задължението за неустойка в процесния договор отговаря на присъщите и функции и клаузата, предвиждаща заплащането му не следва да бъде прогласявана за нищожна. Доколкото договорената неустойка в договора била предвидена да се заплаща само в случай, че кредитополучателя не изпълни поетото задължение да предостави обезпечение, то тя няма как да бъде включена в договорения между страните лихвен процент, нито в ГПР. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД от „*******“ АД, чрез пълномощника адв. Х. Н. за осъждането на С. З. Б. да му заплати сумата от 1049,05лв. оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***** от ******* година, ведно с законната лихва от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск до датата на окончателното и изплащане, както сумата от 251,46 лв. договорна лихва върху главницата съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ***** от ****** година. В насрещната искова молба се твърди, че съгласно сключения между страните договор кредитополучателят се задължил да заплати възнаградителна лихва на кредитора в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 % изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по договора се договорили също, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %. При сключването на Договора за потребителски кредит на ответника по насрещния иск била предоставена необходимата пред договорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителният план. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****/**** година бил сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. До настоящият момент ответника не изпълнявал своите задължения по договора и не заплащал на определените падежни дати дължимите от него погасителни вноски, в период от повече от два месеца.

Ищецът по насрещния иск счита, че съгласно постигнатата договорка между страните отразена в чл. 24 ал. 1 от Договора са настъпили предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора считано от ***** година като дължимите към този момент суми по договора от ответника били следните: Остатък от непогасена главница в размер на 1049,05 лева и договорна (възнаградителна лихва) върху главницата в размер на 251,46 лева. Моли насрещния иск да бъде приет като изпратено до страната писмено уведомление за настъпване на условията за предсрочната изискуемост на задължението по договора, както и за волята и желанието на кредитодателя за обявяване на тази предсрочна изискуемост на целият размер на задължението по договора. По изложените съображения моли за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от първоначалния ищец, с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Не оспорва, че на ****** година сключил Договор за потребителски кредит № ******* с ищеца по насрещния иск, по силата на който Кредиторът „*******" АД му предоставил заем в размер на 1200,00 лева. Посочва, че основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора е чл. 45, ал.1 от общите условия, която предвижда, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Неустойката по договора била нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 46 от общите условия е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.