Решение № 22 от 20.02.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500528 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294, вр. чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Община Варна, чрез процесуалния й представител ю.к.Г.П., против решение №1615/01.11.2021г., постановено по гр.д.№1486/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Община Варна е осъдена да заплати на М. И. Г. сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на подхлъзване на непочистен от сняг и лед тротоар и падане на 06.01.2017г. при придвижване по тротоара на бул.„Осми приморски полк“ в посока кв.„Виница“ от долната страна на паркинга на бл.13 на ул.„Студентска“, при което ищцата получава комплексно счупване на костите в областта на лакътя на дясната ръка, изразяващо се в счупване на крайната част на раменната кост на дясна ръка с разместване на фрагментите и счупване на лакътната кост в областта на лакетния израстък/олекранон/, както и счупване на лъчевата кост на дясна ръка в областта на гривнената става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 06.01.2017г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД; 2/ Община Варна е осъдена да заплати на М. И. Г. сумата от 1 236, 20лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ Община Варна е осъдена да заплати на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 160лв., на осн. чл.77 от ГПК; 4/ 1

Община Варна е осъдена да заплати на адв.С. З. Й. сумата от 1 379, 76лв., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, като решението е постановено при участието на „Хидрострой“АД в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника Община Варна.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на евентуалност се претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, като и се приеме, че законна лихва върху същото се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба.Претендират се разноски.

Въззиваемата М. И. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.С.Й., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.

Третото лице помагач „Хидрострой“АД, гр.София, не е изразило становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 21.06.2021г., както и в уточненията, извършени в първото проведено по делото о.с.з. пред първоинстанционния съд на 14.10.2021г., ищцата М. И. Г. излага, че на 06.01.2017г., около 11, 00ч., е слязла от каменните стълбички под паркинга на бл.13, ул.“Студентска“, гр.Варна и започнала движение по пешеходната зона на бул.“8-ми Приморски полк“, в посока кв.“Виница“-Център, отправяйки се към магазин „Била“, за да закупи пюре за * месечното си дете.Движейки се по непочистения от снежни навявания и заледявания тротоар на бул.“8-ми Приморски полк“ се подхлъзнала и паднала на дясната си страна.В следствие падането получила силни, прерязващи болки в областта на лакътя и китката на дясната ръка.С помощта на притекъл се на помощ съсед успяла да позвъни на съпруга си, който излязъл от работа и пристигнал на местопроизшествието.Заварил я седяща и плачеща на тротоара, била в шок и едва успяла да обясни какво се е случило.Съпругът й я откарал в спешното отделение на МБАЛ„Св. А.-В.“АД.Лекарите установили наличие на тежка травма и била приета за оперативно лечение.Счупванията на долния край на раменната кост и на долната част на лъчевата кост били толкова сериозни от медицинска гледна точка, че това наложило 5 дни лекарите да обсъждат метода на необходимата оперативна интервенция и кой специалист да я осъществи.Този период прекарала на легло в болницата с шина на ръката и й били давани силни обезболяващи.Отделно от физическите болки, страдала и 2 от откъсването й от невръстното й дете.На 11.01.2017г. претърпяла оперативна интервенция под пълна упойка, при която била направена вътрешна фиксация-с плака, остеосинтеза, пирони и игла.Ръката й била обездвижена с гипс за 45 дни.Болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневие, била потисната не само от физическите страдания, а и от невъзможността да бъде пълноценна майка-поради контузията не можела да храни, къпе, сменя пелени и дори прегърне, и подържи детето си.Плачела по цял ден, станала изнервена и затворена, не можела да спи, а когато заспяла сънувала кошмари, спряла да се храни.След свалянето на гипса ръката била отекла, със силно ограничени движения и източник на непрестанна болка.Наложило се извършването на нова операция под пълна упойка на 16.03.2017г., когато била премахната остеосинтезата и лакътят бил фиксиран със заключващи плаки, престоят й в болницата продължил 5 дни.На 13.04.2018г. претърпяла трета операция - за премахване на двете плаки в ръката й, като в хода на интервенцията било преценено, че едната плака трябва да остане в лакътя, т.к. е калцирана и премахването може да има потежки последици.След всички претърпени операции и с диагноза, че ръката й никога няма да бъде възстановена напълно, въпреки провежданите рехабилитации и ЛФК, постепенно изпаднала в дълбока депресия.Гнетяла е мисълта, че не може да полага елементарни грижи за детето си.Понастоящем не се е възстановила от увреждането, обемът на движение на дясната й ръка е ограничен, ръката е слаба и несигурна, захватът отслабен, а при студено и влажно време изпитва силни болки.В областта на лакътя, върху видимата челна част на ръката, има ясно отчетлив загрозяващ белег с дължина около 25 см., който я потиска и ограничава избора й на дрехи, за да го прикрие.Освен горепосочените неимуществени вреди, претърпяла и имуществени такива в размер на 3 141, 82лв. за закупуване на медицински изделия и медикаменти.

Поддържа, че съгласно чл.2, ал.1, т.2, вр. чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, вр. §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА улиците в населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост.Ответникът община Варна е длъжен да управлява предоставената му собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин.Дължимата грижа включва както изграждането и поддържането на улиците, така и полагането на грижи за чистота им, в т.ч. снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на пешеходци и превозни средства.В резултат от бездействието на община Варна по повод почистването на тротоара на бул.“8-ми Приморски полк“, претърпяла посочените неимуществени и имуществени вреди.Предвид изложеното, претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди 3 физически и психични болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 141, 82лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2017г./датата на най-късно направения разход/ до окончателното изплащане.

Ответникът Община Варна в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Твърди, че като собственик на пътища към процесния период е положил грижата на добър стопанин и като възложител е сключил, след проведена обществена поръчка, с „Хидростой”АД като изпълнител договор от 29.11.2016г. с предмет „Зимно поддържане на пътища, улици и булеварди на територията на район „Приморски“/където е и процесният тротоар/ при община Варна”.Сочи, че пешеходната дейност на физическите лица, попадащи във възрастта на ищцата, не е рискова дейност, ако е съобразена с условията, при които се движи пешеходецът.Не са навеждани твърдения за сетивни дисфункции, обуславящи невъзможност у ищцата да възприеме, и то от достатъчно разстояние, състоянието на процесния тротоар, конкретно, че е бил заледен, доколкото инцидентът е настъпил в светлата част от денонощието, и да премине през него при минимален риск с повишено внимание и така да предотврати вредоносния резултат.Съзнателно решавайки да премине през опасния участък, без да полага дължимата грижа, ищцата е предприела необоснован риск и е спомогнала за настъпване на резултата.Твърди, че претендираното обезщетение е в изключително завишен размер, несъобразен с действително търпените вреди.Поддържа и, че при основателност на исковете, законна лихва би била дължима от датата на исковата молба.

По искане на ответника, направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, е конституирано като трето лице помагач на негова страна дружеството „Хидростой”АД, гр.София.В изразеното становище по исковете третото лице помагач поддържа, че твърденията на ищцата съдържат неяснота относно това къде точно е настъпил инцидентът.Твърди, че като изпълнител по посочения от ответника договор е положил всички грижи и необходимото, за изпълнение на задълженията по него.В договора обаче не се съдържа думата „тротоар“.Поел е задължението да извършва услуги по зимно почистване на пътища, улици и булеварди, а по см. на §1, т.1 от ЗДвП път е единствено ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, но не включва тротоар.

С протоколно определение от 14.10.2021г. от първоинстанционния съд е 4 допуснато изменение в размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съответно от 26 000лв. на 30 000лв.

Производството по предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и за законна лихва от 04.04.2017г. за главницата по него, е приключило с влязло в сила на 07.03.2022г./като необжалваемо/ въззивно решение, с което претенциите са отхвърлени, с което решение първоинстанционното решение е отменено и в частта му за съответните им разноски /разликата над 1 236, 20лв. до 1 365, 67лв. и разликата над 1 379, 76лв. до 1 524, 26лв./.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно заключението на СМЕ от 01.09.2021г., обясненията на в.л. в о.с.з. на 14.10.2021г. и представената по делото медицинска документация, на 06.01.2017г. в 12, 30ч. ищцата е прегледана в Спешно отделение при МБАЛ“Св. А.-В.”АД и на същата дата в 14, 03ч. приета за лечение в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ“Св. А.-В.”АД, от където е изписана на 14.01.2017г.При престоя си, на 11.01.2017г. е претърпяла оперативна интервенция под обща анестезия - открито наместване с вътрешна фиксация на олекранона и на радиус на типичното място, поставена е гипсова имобилизация за срок от 45 дни.На 15.03.2017г. е приета в същото отделение и на 16.03.2017г. е претърпяла оперативна интервенция за премахване на остесинтеза по Вебер и фиксиране на олекранона със заключващи плаки, изписана на 20.03.2017г.След постъпване в болнично заведение на 12.04.2018г., на 13.04.2018г. е претърпяла трета оперативна интервенция за отстраняване на имплант, изписана на 16.04.2018г.Съгласно цитираното заключение и обяснения на в.л., на 06.01.2017г. ищцата е получила комплексно счупване на костите в областта на лакътя на дясната ръка, изразяващо се в счупване на крайната част на раменната кост на дясната ръка с разместване на фрагментите и счупване на лакътната кост в областта на лакътния израстък /олекранон/, както и счупване на лъчевата кост на дясната ръка на типично място/в областта на гривнената става/.Установените счупвания са получени по механизма на падане от собствен ръст върху земна повърхност с изпъната ръка и отговарят да са получени по описания в исковата молба начин.Счупванията в областта на лакътя и на гривнената става на дясната ръка са довели до невъзможност за движение на ръката за период от 5-6 месеца.Последващо възможността за движение на ръката е била възстановена, но не в пълен обем - възстановени са основните функции на 5 ръката-двигателна и хватателна, но с известно ограничение във възможността за разгъване на лакътя/непълно разгъване около 10-15 градуса, което няма да се промени/.При прегледа от в.л. е установен следоперативен видим белег в областта на долния край на раменната кост и предмишницата на дясната ръка с дължина около 20 см., който може да избледнее, но няма да изчезне напълно.