Решение № 12193 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12193 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110169095 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД против В. П.К.

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответника, като собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за стопански нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се ***, с абонатен номер ******. Твърди, че за периода от 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил дължимата за това цена в общ размер от 1037,56 лева, Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 248,22 лв. за периода от 31.01.2021г. – 01.08.2023г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от №ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР, според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна в срок до 20то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки.

Предвид изложеното, моли съда да призна за установено, че ответницата му 1 дължи горепосочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Т.С" АД на потребители в гр. София е посочено, че продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на Общите условия.

В чл. 3, ал. 1, т. 1 – 3 от Общите условия е посочено кой може да бъде купувач – физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който: извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване; е на издръжка на държавния или общински бюджет; използва топлинната енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си.

На следващо място, от представения като доказателство по делото и неоспорен от страните договор № **********/30.10.2020 г., сключен при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Т.С" ЕАД на потребителите в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, между "Т.С" ЕАД, като продавач, и В.П.К, като купувач, се установява, че продавачът се е задължил да продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода на купувача на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, *** а купувачът да я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред, със срок на договора 5 години.

2 ано наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата е възложено от етажните собственици на "Нелбо Инженеринг" ООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г. са в общ размер на 1007,25 лева (с равностойност от 515 евро).

Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от повисока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно 3 мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебнотехническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи суми за потребена топлинна енергия е основателен до размера от 1007,25 лева (с равностойност 515 евро), като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1037,33 лева (с равностойност от 530,38 евро) искът следва да бъде отхвърлен.

Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал.

1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ на ищеца купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. По отношение на процесното задължение за доплащане ответникът изпада в забава след покана, каквато по делото не се доказва да е получена от него.

Следователно, предявената акцесорна претенция за сумата от 248,23 лева (с равностойност от 126,92 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2021 г. – 01.08.2023 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в исковото производство в размер 50 евро – заплатена дължима държавна такса по исковото и заповедното производства, 200 евро – депозит за СТЕ, 204,52 евро – депозит за особен представител, 100 евро –юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство (в което е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро). С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 424,17 евро разноски в исковото производство и сумата от 30,33 евро – разноски в заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу В. П. М., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

4

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 515 евро (1007,25 лева) – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се ***, с аб. №******, ведно със законна лихва за период от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за разликата над 515 евро (1007,25 лева) до пълния претендиран размер от 530,38 евро (1037,33 лева) – главница за топлинна енергия, както и иска с правно основание 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 248,23 лева (с равностойност от 126,92 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2021 г. – 01.08.2023 г.