Решение № 65 от 14.02.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниела Атанасова

Невена Грозева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Галина Стоянова като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200805 по описа за 2022 година Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.Е.

В., защитник на подсъдимия П. Г. П. и от С. Г. Й. лично и като наследник на починалата частен обвинител и граждански ищец К. В. Г., чрез повереника адв.М., срещу решение №40/16.05.2022 г., постановено по внохд №216/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд.

В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец се релевира единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК.

Твърди се, че апелативният съд е проявил снизходителност като е потвърдил наложеното от първата инстанция наказание двадесет години лишаване от свобода на подсъдимия П., несъобразявайки, че деянието по настоящото дело се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, относима и към личността на дееца. За да аргументира горното твърдение, повереникът акцентира на следните обстоятелства 1. налице са четири квалифициращи престъплението признака; 2. начинът и причините за извършването му ; 3. подсъдимият е лице с обременено съдебно минало, с осъждане за опит за убийство и нанесени телесни повреди на други лица; 4. налице е негативна личностна характеристика. Същевременно повереникът посочва, че отчетените от съда смекчаващи фактори- младата възраст на П. и завършеното средно образование, нямат такова съществено значение, каквото им е било придадено. Моли се решението на въззивната инстанция да бъде отменено в частта относно наложеното наказание като явно несправедливо и 1 делото да бъде върнато за ново разглеждане в предходен процесуален стадии, тъй като подходящото наказание за подсъдимия П. е доживотен затвор.

В жалбата, подадена от защитника на подсъдимия, на първо място се твърди, че той не е извършил инкриминираното му престъпление, или поне не с приетата от съдилищата правна квалификация. Поставя се акцент на това, че ако проверяващият съд беше обсъдил внимателно и кредитирал показанията на св. Г. Д., Г. В. и А. В. би достигнал до извод, че П. не е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря. На следващо място се изразява недоволство от доказателствената дейност на въззивната инстанция, тъй като според защитника същата си е послужила с предположения, без обсъждане на противоречията в данните, съдържащи се в отделните доказателствени източници, при игнориране на оправдателните доказателства. По-нататък в жалбата се навежда оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия П. наказание в посока неговото необосновано завишаване, предвид изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до настоящия момент, младата възраст на подсъдимото лице, мотивите за стореното и процесуалното му поведение. Моли се в условията на алтернативност- да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан или извършеното от него да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление по чл.119 или чл.128 от НК, или наказанието му да бъде намалено около минимума, предвиден в чл.116 от НК.

В съдебното заседание пред Върховният касационен съд повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направеното искане. Фокусът, който поставя е, че при индивидуализацията на наказанието въззивната инстанция не е оценила действителната значимост и тежест на установените по делото отегчаващи отговорността обстоятелства и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години е поставила в невъзможност изпълнението на целите по чл.36 от НК. Що се отнася до касационната жалба на подсъдимия, повереникът взема становище за нейната неоснователност и моли да не бъде уважавана.

Защитникът на подсъдимия П. П.- адв.В. поддържа релевираните в жалбата оплаквания за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита за незаконосъобразни изводите на решаващите съдилища относно авторството на деянието и правната квалификация на престъплението, за което П. П. е осъден. Намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено авторството в лицето на подсъдимия, което обосновава искането им за неговото оправдаване. На следващо място пледира, че правната квалификация на престъплението, за което П. е бил осъден е незаконосъобразна, поради което тя следва да бъде променена. По молба на подсъдимия заявява, че липсва умисъл за убийство. Излага съображения и за явна несправедливост на наложеното му наказание. Моли да бъде уважена касационната им жалба, а тази на повереника на частния обвинител- отхвърлена.

2

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, тъй като липсва допуснато от контролирания съд нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Приема, че жалбата на частното обвинение не е лишена от основателност, тъй като определеното наказание от 20 години лишаване от свобода не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Счита, че въззивният съд не е обсъдил детайлно личността на извършителя .

Подсъдимият П. Г. П. не се явява в съдебното заседание пред ВКС по лично желание, отразено изрично в писмен вид в изпратената му призовка, поради което не взема становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №303 от 03.12.2020 г., постановена по нохд №287/2019 г., Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия П. Г. П. за виновен в това, че вечерта на 18 срещу 19.06.2016 г., в /населено място/ при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди умишлено умъртвил Н. Г. Г., чиято смърт настъпила на 03.07.2016 г., като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3, т.11 пр.1 и т.12 пр.1 във вр.с чл.115 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и б. „б“ и чл.54 от НК го е осъдил на двадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане под стража, включително и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият П. П. е бил осъден да заплати на К. В. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лв., както и за неимуществени в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.07.2016 г. за първата сума и от 03.07.2016 г., за втората до окончателното им изплащане, като гражданският иск за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния му предявен размер от 200 000 лв..

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият П. П. е бил осъден да заплати на С. Г. Й. сумата от 80 000 лв., обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2016 г. до окончателното изплащане, като иска е бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 130 000 лв.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски.

По въззивен протест на прокурор от ОП-Бургас, жалба от частния обвинител К. Г. и от защитника на подсъдимия П.-адв.В., пред Бургаски 3 апелативен съд е било образувано внохд №216/2021 г., приключило с решение №40 от 16.05.2022 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Касационният протест и касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Преди да разгледа наведените от страните касационни основания, ВКС намира за необходимо да отбележи следното: един от сезиращите въззивното производство процесуални документи е жалба, подадена от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. Г.. След нейната смърт, настъпила в хода на въззивното производство, с определение от 18.11.2021 г. Бургаски апелативен съд е конституирал в правата й нейният единствен наследник- С.

Й., встъпила в процеса до този момент като частен обвинител и граждански ищец на лично основание. Чрез повереника си последната е подала касационна жалба срещу въззивното решение от свое име и в качеството й на наследник на К. Г.. Доколкото първоинстанционната присъда не е била обжалвана от частният обвинител и граждански ищец С. Й., същата не разполага с правомощие да обжалва въззивното решение от свое име, тъй като с него не са били накърнени нейни права и законни интереси. Прескачащото обжалване е недопустимо и след като една страна не е обжалвала първоинстанционният съдебен акт, тя не може да обжалва и въззивният, когато с него не е настъпила промяна в присъдата във нейна вреда. Ето защо, въззивното решение следва да бъде предмет на контрол по жалбата на С. Й., в качеството и на наследник, встъпил в правата на починалата й майка- частен обвинител и граждански ищец, но не и в лично качество.

На следващо място, запознавайки се със съдържанието на касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия и наведените в хода на пледоарията възражения, ВКС констатира, че част от тях касаят необоснованост на атакувания съдебен акт. Оспорването на фактическите обстоятелства, приети за установени от решаващия съд и твърдението, че те не се подкрепят от доказателствата, събрани по делото представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, която необоснованост не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, поради което ВКС не дължи произнасяне по нея.

Все пак, доколкото се твърди, че контролираният съд не е обърнал нужното внимание на показанията на св.Г. Д., св.Г. В. и св.А. В., че въззивното решение почива на предположения, че не са били обсъдени противоречията в гласните доказателствени средства и че са били игнорирани оправдателните доказателства за сметка на подкрепящите обвинителната теза, настоящият състав счита, че тези оплаквания следва да бъдат обсъдени в контекста на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, независимо, че същото като такова, не е комуникирано в жалбата и пледоарията на защитника.

Посочените по-горе твърдения са лишени от основание. Въззивната инстанция е изготвила изключително прецизни мотиви, в който е обсъдила детайлно и задълбочено цялостния доказателствен материал, събран по 4 делото. Не само, че не са били подминати показанията на свидетелите Г.Д., Г.В. и А.В., но съдържащите се в тях доказателствени факти са били изключително подробно анализирани и съпоставени и с данните от други доказателствени източници. Така на л.141 /лице и гръб/ от въззивното дело, съдът се е занимал с показанията на св.Г.Д., дадени в съдебната фаза на процеса, на досъдебното производство и в хода на проведената очна ставка с тогава обв.П., обсъдил е наличните противоречия между тях и ги е съпоставил с показанията на св.Т. Д. и С. Г. /М./. По същият начин въззивната инстанция е отдала нужното внимание и на показанията на свидетелите Г.В. и А. В. /л.

142-143 от въззивното дело/. В конкретния случай не обема на мотивите, а тяхното качество е това, което позволява на настоящият съд да направи извод, че не само не са били игнорирани коментираните свидетелски показания, точно обратното- съдът е бил изключително акуратен и обективен при тяхното обсъждане. Тук е мястото да се посочи, че изключителна дискреция на решаващите съдилища е да кредитират с доверие или да отхвърлят конкретни свидетелски показания, стига тяхната интерпретация да е съобразно действителното им съдържание и смисъл и да бъдат изложени достатъчно убедителни мотиви за взетото решение, така както е сторил Бургаски апелативен съд. Не се констатира преиначаване на показанията на тримата свидетели в съдържателно отношение, а мотивите за отхвърляне на част от заявените от тях обстоятелства, не търпят критика. Съдът подробно е изследвал отношенията между Г. Д. и подсъдимия, правилно е съобразил противоречията и непоследователността в отделните му разпити относно поведението на подсъдимия П. спрямо пострадалия. Извършил е съпоставка и с други доказателствени източници, като тази му дейност е позволила да направи верен извод, че по отношение фактите за наличие на нож у пострадалия, с който той да е посегнал към подсъдимия, както и за нанасянето на побой на Н. Г. от св.Т. Д., показанията на Г. Д. са необективни и целящи да подпомогнат наказателно правното положение на подсъдимото лице. Апелативният съд убедително е защитил и изводите си за некредитиране с доверие на част от показанията на другите двама свидетелибратята Г. В. и А. В.. Страхът, който вторият свидетел е признал, че е изпитвал от подсъдимия още преди извършване на деянието по настоящото дело и опасенията, че П. П. може да му посегне, изразени и пред св.Д., както и опроверганите от СТЕ-за твърдения за това, че е направил снимки на побоя над пострадалия, са сериозен аргумент, послужил на решаващия съд да не приеме за истинни твърденията, направени в разпита му в хода на съдебното производство за това, че пострадалият ползвал ножове и винаги носел в себе си голям нож в специална чанта, а да даде вяра на заявеното от него на досъдебното производство- че Н. Г. бил много добър и кротък човек, не агресивен и не носел в себе си нож или друго оръжие. Що се касае до показанията на св.Г. В. съдът е изложил пространни мотиви за това, че твърденията му за наличие на видеокамери на стопанисваното от него заведение и запис от тях, на който се виждал инцидента, са неверни, не само поради променящите се във времето негови показания досежно съдържанието на този запис, но и поради опровергаването им от други доказателствени 5 източници.