Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1036 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9932/2025
Вид
Решение № 1036
Подписан
18.03.2026
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62, ал. 10 · Закон за устройство на територията
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 19, ал. 1, т. 3 · Наредба № 1 от 10 март 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110109932 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД от Р. Н. Н., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, ет.**, ап.** срещу Община В., адрес: град В., бул.

„О. п. п.” № **, представлявана от кмета на Общината с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 342,94 евро /670,74 лева/, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „В.“ С**с рег.

№ В **** ВА, настъпило в резултат на паднало на 30.09.2024 г. дърво на паркинг пространството, находящо се на адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**, където автомобилът е бил паркиран, с оглед неизпълнението на задълженията на служители на Община В. по премахване на дървесната растителност ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на увреждането – 30.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендираната сума е посочена, в действащата за страната официална валута, съгласно чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Живее на адрес - град В., ж.к. Ч., бл.** като има пространство за паркиране на л.а. – паркинг, около който има засадени дървета, които са общинска собственост. На 30.09.2024 г., около 7,41 часа пада дърво върху паркиралите автомобили като автомобилът му е сред пострадалите като уврежданията са на заден капак на багажник – вдлъбнат и одран на множество места. Сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 640,74 1 лева като същата е формирана от сумата за ремонт, възлизаща на 472 лева, за закупуване на резервни части в размер на 174,37 лева и за доставка на резервни части – 24,37 лева. Твърди, че ответникът имат задължение като собственик на декоративна растителност да следи за болни и изсъхнали дървета и такива, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите като следва да ги премахва своевременно. Заявява, че управителят на етажната собственост Г. Г. е подала множество сигнали до район „П.“ като първият датира от 2022 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него същият оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства относно механизма на настъпване на увреждането като посочва, че всички дървета към датата на увреждането са били в добро фитосанитарно състояние. Оспорва претендирания размер за възстановяване на щетите като твърди, че същият е завишен и не отговаря на действителната стойност на разходите, необходима за възстановяване на щетите. Заявява, че описаните щети не могат да настъпят по описания начин.

Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните доказателства възприема следното от фактическа страна:

От свидетелство за регистрация част II, издадено от Министерство на вътрешните работи, е видно, че за л.а. „В.“ с рег. № В **** ВА като собственик на моторното превозно средство е вписан Р. Н. Н.. Фактът, че ищецът е собственик на л.а. „В.“ с рег. № В **** ВА се установява и от свидетелство за регистрация част 1, издадено от МВР.

Като писмено доказателство е приета фактура № ***/ 09.05.2025 г., издадена от „С.– 1“ ЕООД в полза на Р. Н., от която се установява, че за ремонт на заден капак на л.а. с рег. № В **** ВА е заплатена сумата от 472 лева.

Посоченият писмен документ е двустранно подписан от страните, посочени като издател и получател. От разписка, издадена от 23.04.2025 г., от куриерска служба „Еконт“ е видно, че Р. Н. е заплатил сумата от 174,37 лева за покупка и доставка на аерофолио, както и сумата от 24,37 лева за покупко и доставка на резервни части. Горецитираните писмени доказателства не са оспорени от ответника.

Прието като писмено доказателство е искане от управителя на Етажната собственост на бл. **, Г. Г., от което се установява, че същото е адресирано до кмета на Община П. на 10.02.2023 г. като с него се отправя повторна молба за резитба на сливови дървета пред бл. ** в кв. Ч., които се намират над паркоместата и повреждат долупаркираните коли.

Като писмено доказателство е приет отговор от 14.09.2022 г. от страна на кмета на Район П., от което се установява, че е извършен оглед на дърветата 2 в близост до паркинга на бл. **, кв. Ч. като е констатирана необходимост от резитба на короните им. Отразено е, че ще бъдат включени в графика за резитба на район „П.“.

От писмо, изходящо от Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, от 03.10.2024 г. е видно, че на 30.09.2024 г. е получено съобщение за паднало дърво на л.а. В. с рег. № В **** ВА на адрес: град В., ж.к. Ч., бл.** като са налице нанесени щети по лекия автомобил.

Приета като писмено доказателство по делото е преписка, изготвена от Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна относно инцидент на 30.09.2024 г. От телефонограма № 1144 от 07.41 часа на 30.09.2024 г. е видно, че е подаден сигнал за паднало дърво на адрес: град В., ж.к. Ч., бл.**. Отразено е, че падналото дърво е нанесло щети на два л.а. автомобила – л.а. П. ** с рег. № В **** ННА и л.а. В., с рег. № В **** ВА – багажник, таван, задно стъкло.

От приобщената справка от Община Варна, изготвена от Дирекция “Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ се установява, че на 30.09.2024 г. е регистрирано паднало дърво на паркинга зад бл. **, ж.к. Ч..

Приет като писмено доказателство е констативен протокол от 30.09.2024 г., изготвен във връзка със сигнал от 30.09.2024 г. в 8,30 часа, от който се установява, че са налице две дървета, от вида слива, до бл. **, кв. Ч., които представляват опасност за преминаващите и следва да бъдат премахнати по спешност от фирма „Н. к. с.“ ЕООД за сметка на Община Варна.

Събрани по делото са гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М. Г. М., от които се установява, че с Р. са съседи и живеят в ж.к. Ч., в бл.**.

От показанията му се установява, че в края на 2024 г. при излизане за работа е установил, че е налице паднало дърво върху няколко коли – едната е била неговата, а другата на Р. Н.. Установява се, че автомобилът на Н. е „В.“, като дървото е паднало в задната му част, имало е щети по багажника. Твърди, че дървото е било голямо и че се е обадил на тел. 112 и на сигнала са се отзовали служители на пожарната. Автомобилите са били паркирани на паркинг, зад блока. Знае, че е имало подавано сигнали за тези дървета, от домоуправителя Г.. Уточнява, че падналото дърво е джанка.

С оглед установената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни норми съдът възприема следното от правна страна:

Отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Същият носи отговорност заради виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложил извършването на определена работа. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между противоправното деяние и вредата, и вина.

3

В настоящия случай се твърди, че вредата е причинена от бездействие.

За да е същото противоправно, на делинквента трябва да е предписано нормативно задължение за действие, т.е. следва да е налице правна норма, която да задължава служителите на Община Варна да извършват дейност по поддържане на дървесната растителност на територията на общината, по надзор и идентифициране на опасните дървета, както и в действия по обезопасяване на градската среда в тази насока, в т. ч. и като извършват действия по премахване на такива дървета, които застрашават безопасността на гражданите и тяхното имущество.

От съвкупния анализ на доказателствата по делото безспорно се установява, че настъпилият инцидент се дължи на паднало дърво, находящо се в град В., ж.к. „Ч.“ на паркинга на бл. **. Паркингът, обособен в бл. ** представлява общинска собственост, аргумент от §7, т.4 ПЗР на ЗМСМА.

Задължение на ответника, като собственик на дърветата на територията на общината, е периодично да поддържа общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади.

С чл. 63, ал. 2 на ЗУТ е уредено, че дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Според чл. 19, ал.

1, т. 3 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от Министъра на териториалното развитие и строителството, обн. ДВ. бр. 26 от 30.03.1993 г., преместването, отсичането или изкореняването на изсъхнали дървета и храсти, както и на такива, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове, става въз основа на писмено разрешение от кмета на общината.

Нормативната уредба относно изграждането и опазването на зелената система конкретно на територията на община Варна се съдържа в Наредба на Общински съвет Варна, за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна, приета с Решение № 12278(14)701 от 2.04.2009 г. на Общинския съвет Варна, въз основа на законовата делегация на чл. 62, ал. 10 ЗУТ. Според чл. 34 и сл. от Наредбата на ОбС Варна, поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи от ландшафтен архитект или инженер по озеленяване и се извършва от специализирани фирми по озеленяване. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен, строително-ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система (чл.

34, ал. 1). Общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове, като прегледът и преценката се извършват от специализираната общинска служба по озеленяване и специализираните служби към районните администрации (чл. 34, ал. 2). Поддържането на зелените площи се извършва 4 въз основа на технологични нормативи, съгласно вида и категорията на зелената площ, повторяемостта и обема на работите на съответните структурни елементи, а контролът върху качеството на работата по поддръжката се извършва от специализираната общинска служба по озеленяване (чл. 35, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1). Според чл. 47, ал. 1 от цитираната наредба, на територията на община Варна се забранява унищожаване на декоративни дървета и храсти, независимо от собствеността им, като ал. 2 на същия член урежда, че по изключение растителността на територията на община Варна се премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. Редът за премахване на дървесна и храстова растителност е уреден в чл. 48 и следващите от Наредбата и изисква писмено разрешение, издадено от кмета на община Варна, съответно кмета на района, на чиято територия се намира растителността.

С оглед действащата нормативна уредба и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и в частност констативния протокол, изготвен в деня на падането на дървото, от служители на Община В., се доказва по реда на пълно и главно доказване, че ответникът не е изпълнил нормативното си задължение по поддържането на зелените площи.