Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 642 от 23.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4266/2025
Вид
Решение № 642
Подписан
23.02.2026
В сила
14.03.2026
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §5, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.31, ал.7, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110204266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332002335 от 17.02.2025г., издадено от *** – Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при С.

(ОПП – С.), с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП на Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата се заявява, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като описаното в НП не отговаряло на истината. Д. отрича да е управлявала моторното превозно средство (МПС) през следобеда на 21.01.2025г. и да е предизвикала ПТП, тъй като автомобилът бил в сервиза на «***» от около 11.00 часа на 21.01.2025г. Жалбоподателят отрича да е минавала на червен сигнал на светофарната уредба.

Д. твърди, че спазва правилата за движение по пътищата, вкл. и че на 21.01.2025г. около 07:06 часа сутринта е навлязла в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“. Иска съдът да отмени Наказателното постановление.

От името на жалбоподателя А. е депозирала по делото писмена защита с вх. № 364465 от 06.11.2025г. С нея се иска да се отмени НП като неправилно, недоказано, незаконосъобразно и издадено въз основа на неправилен Акт за установяване на административно нарушение. Пътно – транспортното произшествие (ПТП), в което е участвала жалбоподателката, било настъпило в сутрешните часове на 21.01.2025г., а не около 15:06 часа, както било отразено в АУАН и НП. Не било безспорно доказано, че Д. е причинила процесното ПТП. С несъхраняването на записите от камерите наказващият орган 1 лишил Д. от възможостта да докаже твърденията си, че автомобил „*** **“ с рег. № *** е преминал на разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул.

„***“ и бул. „***“ в посока УМБАЛСМ „Пирогов“. В писмената защита адвокатът посочва, че свидетелите Г. и С. не били очевидци на случилото се. Те единствено констатирали настъпилото ПТП и тъй като не са възприели непосредствено случилото се, не били свидетели относно това кай е причинил ПТП-то. Констатациите се базирали на информация, дадена им от водачите и от трето лице – „дежурната част“, което лице също не било пряк очевидец на случилото се, а евентуално е прегледало видеозаписите. За свидетеля Х. Р. се казва, че има субективно възприятие за събитията и че се явява заинтересована страна, която не би уличила себе си за настъпилото ПТП. Поради това А. иска съдът да не взема предвид показанията на св. Р.. Относно св. *** се заявява, че той е очевидец, без връзка със страните в процеса, поради което е незаинтересована страна и има обективно възприятие за случилото се. Твърденията на св. Р., че е спрял на червен сигнал на светофара и е потеглил при включване на зелена светлина не кореспондирали с показанията на св. ***. Поради това се претендира за основателност на жалбата и за недоказаност на административно – наказателното обвинение. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление и да присъди сторените от Д. разноски по делото. Възражението на процесуалните представители на въззиваемата страна за прекомерност на разноските, поискани от жалбоподателката, било преждевременно, поради което не следвало да се взема предвид.

Обяснява се, че адвокатското възнаграждение било съобразено със сложността на казуса – анализирани били писмени доказателства, изслушана била съдебно – техническа експертиза, разпитани били четирима свидетели и били проведени общо три открити съдебни заседания.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят В. И. Д. не се явява лично, но се представлява от А., която в съдебно заседание на 17.06.2025г. заявява, че поддържа жалбата.

По време на съдебните прения пред СРС на 05.11.2025г. А. пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на Наказателното постановление като неправилно, недоказано и незаконосъобразно. Според адвоката нарушението не е било доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира се за присъждане на сторените по делото разноски, за които защитата представя списък.

Въззиваемата страна Началник Група в ОПП – С. не изпраща представител пред СРС в съдебните заседания на 17.06.2025г., 10.09.2025г. и 05.11.2025г.

По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 208576/13.06.2025г. от юрк. *** и с вх. № 357871/31.10.2025г. от Ю.. В тях се посочва, че жалбата е неоснователна и необоснована, а Наказателното постановление е законосъобразно и правилно. Твърди се, че в хода на административно – наказателната процедура не са били нарушени законовите изисквания относно сроковете за съставяне на АУАН и НП. Същите били съставени от овластени за това лица и при спазване на реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.

Според процесуалните представители на въззиваемата страна в АУАН и НП нарушението било описано с необходимата пълнота и отразявало признаците на състава на същото. Имало съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Правилно била 2 приложена санкционната норма. Нарушителят е могъл да разбере за какво нарушение му е ангажирана административната отговорност, както и да организира пълноценно защитата си. Твърди се, че издаденият АУАН е редовен, поради което се иска СРС да приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според процесуалните представители на въззиваемата страна нарушението е доказано по безспорен начин, като наложеното наказание е съобразено с целта за налагането му, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитаващо върху нарушителя и останалите граждани. Иска се СРС да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на С.. Наред с това в писмени бележки с вх. № 208576/13.06.2025г. и с вх. № 357871/31.10.2025г. се прави и възражение за прекомерност на поискано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Н а 21.01.2025г. сутринта в гр. София жалбоподателят В. И. Д. управлявала лек автомобил „*** **” с рег. № *** по бул. „***”, с посока на движение от ул. „***” към бул.

„***”. По същото време св. Х. А. Р. управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № *** по бул.

„***” с посока на движение към ул. „***“. Той спрял на кръстовището на бул. „***” и бул.

„***”, тъй като за него светел червен сигнал на светофарната уредба. Около 07:06 часа на кръстовището на бул. „***” и бул. „***” за движещите се по бул. „***” направо към бул.

„***” автомобили светел жълт сигнал на светофарната уредба, а за секцията, в която се намирал автомобила, управляван от св. Р., сигналът на светофарната уредба на кръстовището на бул. „***” и бул. „***” преминал от червено към зелено. Поради това св. Р. навлязъл в кръстовището и с периферното си зрение видял от дясната му страна, че бързо се приближава автомобилът, управляван от Д., която се опитала на преминаващ от жълт към червен сигнал на светофарната уредба да премине през кръстовището. Р. навил волана на автомобила, който управлявал, на ляво, за да освободи място за приближаващия го лек автомобил „*** **” с рег. № ***, но в средата на кръстовището настъпил удар между двете превозни средства, тъй като за автомобила на Д. вече светнало червено на светофара.

Щетите от удара по товарен автомобил „***“ с рег. № *** били в областта на предната дясна част, а по лек автомобил „*** **” с рег. № *** - в областта на предната лява част.

За настъпилото ПТП на 21.01.2025г. в 07:09 часа свидетелят Х. Р. подал сигнал на телефон 112, който бил препредаден на ОПП – С.. В сигнала Р. посочил мястото на ПТП-то, участниците в него и това, че между тях има спор, тъй като Д. минала на «късно жълто», а Р.

– на зелено и се сблъскали в кръстовището.

Към 09:11 часа местопроизшествието било посетено от полицейските служители М. С. и Д. Г.. Те провели разговор с двамата водачи – участници в ПТП, като всеки от тях твърдял, че е минал на разрешен сигнал на светофарната уредба, работеща на автоматичен режим.

Поради това св. Г. се свързал с дежурната част на ОПП – С. да проверят на камерите кой автомобил на какъв сигнал на светофарната уредба е навлязъл в кръстовището. От там св. Г. получил информация, че лек автомобил „*** **” с рег. № *** директно е навлязъл в кръстовището на бул. „***” и бул. „***” на забранен сигнал на светофарната уредба, а товарен автомобил „***“ с рег. № *** е чакал да светне разрешен сигнал и е потеглил от място, посока направо по бул. „***”, след което е настъпило ПТП-то.

След като установили поведението на двамата водачи – участници в ПТП, св. Г. съставил скица на ПТП-то, а св. С. издал Протокол за ПТП № 2025-1022-1087-1 от 21.01.2025г., като и двата документа били подписани от Д. и Р.. Освен това свидетелят Д. Г.

(в присъствието на св. М. С.) съставил срещу В. И. Д. и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3605161 от 21.01.2025г. - за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Срещу подпис В. И. Д. получилa препис от Акта на 21.01.2025г.

3

На 21.01.2025г. лек автомобил „*** **” с рег. № *** бил репатриран до сервиза на „***“, където МПС-то било прието в 11:10 часа.

Въз основа на АУАН Серия GA № 3605161 от 21.01.2025г. *** – Началник Група в ОПП – С. издала Наказателно постановление № 25-4332-002335 от 17.02.2025г., с което за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП е наложила на В. И. Д. „глоба” в размер на 200 лева.

На 28.02.2025г. Наказателното постановление е връчено на Д. срещу подпис и на 06.03.2025г. срещу него е депозирана жалба чрез ОПП – С. до СРС, по повод на която жалба на 24.03.2025г. е образувано настоящото дело.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : АУАН Серия GA № 3605161 от 21.01.2025г.; сервизна поръчка (договор) от 21.01.2025г.; скица на ПТП; Протокол за ПТП № 2025-1022-1087-1 от 21.01.2025г.; справка - картон на водача; Заповед № 513з-9623 от 13.09.2024г. на Директора на С.; Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; писмо от Дирекция „Национална система 112“ с вх. № 232311/02.07.2025г.; аудио-техническа експертиза; извадки от информационната система на Дирекция „Национална система 112“ /от диска/ и показанията на разпитаните от СРС свидетели Д. Г., М. С., ** *** и Х. Р..

За пълнота на изложението и във връзка с доводите на защитата следва изрично да се посочи, че от писмата на лист 64 и лист 65 от делото се установява, че няма запазени записи от времето и мястото, където е реализирано ПТП-то. Това, макар да е укоримо, не представлява обстоятелство, заради което не може чрез други допустими и събрани по делото доказателства да се установи дали е доказано или не конкретното административно – наказателно обвинение. Поради това липсата на съхранен запис от местопроизшествието не е основание да се дискредитират които и да било от останалите доказателства по делото.

Показанията на свидетелите Г., С. и Р. са относими, информативни, еднопосочни и житейски достоверни. Освен това те намират опора в скицата и Протокола за ПТП, както и в аудио-техническата експертиза. Поради това СРС ги кредитира. Това, че Д. Г. и М. С. не са били очевидци на ПТП-то не означава, че показанията им са предубедени, заинтересовани или недостоверни. Двамата полицейски служители разказват какво са получили като информация от двамата участника в ПТП-то и как са проверили кой от тях на какъв сигнал на светофарната уредба е навлязъл в кръстовището. В тази част показанията им, макар и косвени, намират изцяло потвърждение в казаното пред СРС от свидетеля Р., извадките от информационната система на Дирекция „Национална система 112“ /от диска/ и аудиотехническата експертиза. Доколкото веднага след случката св. Р. се е обадил на телефон 112 и е заявил, че сблъсъкът в кръстовището е станал защото другият автомобил е минал на «късно жълто», а той – на зелено, СРС приема показанията на св. Х. Р., дадени пред СРС, за достоверни, тъй като разказът му намира опора от една страна в извадките от информационната система на Дирекция „Национална система 112“ /от диска/ и аудиотехническата експертиза, а от друга страна се потвърждава и от показанията на свидетелите Г. и С. относно информацията, която двамата полицаи са получили от дежурната част касателно това кой на какъв сигнал е навлязъл в кръстовището. Именно поради това СРС прие да даде вяра на показанията на св. Р.. За разлика от защитата, съдът не счита, че показанията на Х. Р. следва автоматично да не бъдат кредитирани само защото той е един от 4 участниците в ПТП-то. В случая разказът на св. Р. е последователен, звучи житейски логично и достоверно, а наред с това се потвърждава от показанията на свидетелите Г. и С., както и от извадките от информационната система на Дирекция „Национална система 112“ /от диска/ и аудио-техническата експертиза. Поради това съдът не счита, че Х. Р. е дал предубедени и недостоверни показания, респ. направените в тази насока искания в писмената защита на А. се явяват неоснователни.