Решение № 9 от 08.01.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 9

08.01.2020 г. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa десети декември две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА

МАВРОДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

БОРЯНА ХРИСТОВА

Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело № 1552 по описа за 2019 година.

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България гр.София, чрез прокурор А.Енева-Спасова от РП - Казанлък, против решение № 585/29.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 1622/2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати, на осн. чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 ЗОДОВ на П.Д.М. сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК, което е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1т.1 от НК, като се отхвърля иска за присъждане на сумата за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски и държавна такса.

Въззивникът

Прокуратурата на Република България - гр.София обжалва решението на първоинстанционния съд, като счита същото за неправилно. Сочи, че в постановеното решение, съдът не съобразил реално претърпените вреди, които не надвишавали обичайните при упражнена наказателна репресия, не приложил обществения критерий за справедливост, предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането, както и съдебната практика по аналогични казуси. Твърди, че решението е неправилно и в частта, относно началният момент, от който е присъдена законната лихва върху обезщетението, поради противоречие със задължителното тълкуване, възприето в т.4 на ТР№3 на ОСГК на ВКС.Моли съдът да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска на въззиваемия, като неоснователен и недоказан. Алтернативно, ако съдът счете решението за законосъобразно, моли да се измени решението, като се намали размера на присъдените неимуществени вреди.

В законният срок не е постъпил писмен отговор от другата страна П.Д.М.. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. С.П. взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли да се остави без уважение, като счита, че присъденото обезщетение не е завишено.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът П.Д.М. твърди в исковата си молба, че

РП-Казанлък образувала ДП № 619/2017 г. С Постановление от 09.06.2017г. срещу него било повдигнато и предявено обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр.1 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка“. След приключване на разследването, РП-Казанлък с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.10.2017 г. прекратила производството срещу него и отменила наложената мярка за неотклонение.

Сочи, че за времето, когато му била наложена мярка за неотклонение от 09.06.2017 г. до 11.10.2017 г. претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание от това, че не можел да реализира трудови доходи и да помага на семейството си.

Твърди, че по това време имал сериозна връзка, предложил брак на приятелката си, но когато тя научила за предявеното обвинение, отношенията им се влошили. В населеното място, където живеел, този факт за образувано наказателно производство се разгласил и това уронило достойнството и престижа му. Твърди, че клиентите му също го отбягвали.

Моли съда да осъди Прокуратурата на Република

България, да му заплати обезщетение за претърпените нематериални вреди, болки, страдания, чувства на безсилие и неоправданост; злепоставяне пред обществото, колеги, близки и приятели; стрес, притеснение, тревожност, и загуба на самочувствие; изгубване на доверие в националните институции; отражение върху емоционалното и психическото му състояние; безсъние; загуба на многобройни часове от живота му по задължения за участия в наказателното производство в резултат на образуваното досъдебно производство № 619/2017 г. по описа на РУП-Казанлък от 09.06.2017 г. до прекратяване на производството - 11.10.2017 г. в размер на 15 000 лева, законната лихва от датата на прекратяване на производството - 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Претендира за съдебни разноски. Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез представителя си прокурор А. Енева-Спасова от РП-Казанлък оспорва иска като неоснователен. Оспорва изцяло по основание и размер исковите претенции по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Оспорва и претенцията за законна лихва върху сумите - обезщетения за неимуществени вреди. Сочи, че молбата е нередовна, тъй като не съдържала пълно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основавал иска. Спрямо ищеца било повдигнато обвинение по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Мярката за процесуална принуда била най-леката - „подписка“. Обвиняем по делото било още едно лице, чието поведение също било от значение за продължителността на наказателното производство и въпреки това, то приключило в законоустановения срок за разследване. Ищецът не ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за многобройни часове за извършвани процесуални действия с негово участие. Липсвали такива и за твърдените претърпени негативни последици.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди - 15 000 лева, като завишен и в несъответствие с чл. 52 ЗЗД. Претенцията на ищеца била изключително завишена и не съответствала на претендираните вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Размерът на обезщетението за репариране на неимуществените вреди в съответствие със залегналия в чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не бил съобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, а и с продължителността на периода, в който ищецът имал процесуалното качество - обвиняем - 4 месеца, считано от повдигането на обвинението до издаването на постановлението за прекратяване на НП, през който период ищецът бил с най - леката мярка за процесуална принуда и по отношение на него не били налагани други принудителни мерки и ограничения. Оспорва, като неоснователна претенцията относно дължима законна лихва, от 11.10.2017 г. В процесния случай, лихвата била дължима от датата, на която постановлението от 11.10.2017 г. придобило стабилност, за която дата не се съдържали твърдения в исковата молба и не били ангажирани и доказателства. Сочи, че видно от приложената към отговора на исковата молба справка за съдимост към дата 18.07.2019г., ищецът бил с обременено съдебно минало, осъждан многократно, което обстоятелство навеждало на извода, че ищецът бил лице с трайно изразени престъпни наклонности и утвърдена системност при извършването на престъпления, което го правило лице с изграден престъпен маниер и с изключително висока степен на обществена опасност, проявяващо упоритост при преследване на престъпната цел, незачитащо установения в страната правов ред и с действията си целящо облагодетелстване по неправомерен начин. Многократните му осъждания не постигнали целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Счита исковите претенции за недоказани по основание и размер. Тежестта на доказване лежала върху ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение. Оспорва претендирания размер на обезщетението, тъй като увреждането било от най-ниска степен, поради краткия период на увреждане.

Районният съд е приел от фактическа страна, че срещу ищеца П.Д.М. на 29.05.2017 г. е образувано ДП, затова, че на същата дата в с. Я., община М.в дома си, находящ се на ***, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества: амфетамин 35,9% с нетно тегло 0,2655 гр. на стойност 7,97 лева; марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 4,6595 гр. и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,8 % на стойност 27,96 лева; марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 14,37000 гр. и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,3 % на стойност 86,22 лева, всички на стойност 122,15 лева – престъпление по чл.

354а, ал. 3, т. 1 пр. I от НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“. На 11.10.2017г. е прекратено досъдебно производство № 284 ЗМ – 619/2017 г. по описа на РУ МВР – Казанлък срещу П.Д.М. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.

1, предл. първо от НК. Отменена е взетата спрямо П.Д.М. мярка за неотклонение „подписка“. Наказателното производство е продължило срещу обв. В.Ж.А. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. първо от НК и е приключило със споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл.

381, ал. 1 НК, при което подсъдимата В.Ж.А. е призната за виновна за това, че на 29.05.2017 г. в с. Я., община М.в дом, находящ се на ***, без надлежно разрешително е държала високорискови наркотични вещества- престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл. 1-во от НК. Наложено й е наказание от десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на осн. чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от три години.

Установено е по делото, че П.Д.М. е многократно осъждан, по няколко наказателни общ характер дела.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че е налице фактическият състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл.

1-во от НК. Образуваното наказателно производство е било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК. С оглед на това следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на причинените на ответника вреди.

Съдът е счел, че са мо по себе си предприемането на процесуални действия срещу ищеца е свързано със стрес. В случая, психичното състояние на ищеца, описано в исковата молба, представляват факти, които дори не подлежат на доказване, според нормата на чл. 155 от ГПК, тъй като са "общоизвестни факти". Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция съдът е приел, че са нравствените страдания на лицето, които са посочени в исковата молба. Повдигнатото незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Приел е, че размерът на обезщетението следва да се определи от съда "по справедливост".

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищеца е прекратено още в досъдебната му фаза, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“- най-леката такава. Обвиняем по същото дело е било още едно лице, чието поведение е било от значение за продължителността на наказателното производство. Взел е предвид и че лицето е осъждано многократно, като е изтърпяло наказание „лишаване от свобода“ ефективно. Като е отчел душевните страдания, които незаконното обвинение е причинило на ищеца, като закономерно и обективно следствие на проведената срещу него наказателна репресия, както и установените и доказани в съдебното производство конкретни проявления на неимуществените вреди съдът е приел, че исковата претенция е основателна и доказана до размера на 2 000 лв., който размер е справедлив и достатъчен за възмездяване на личните страдания на ищеца. В останатата част е приел иска за недоказан. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетението, заедно със законната лихва, считано от 11.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.