Решение № 405 от 21.11.2022, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 776/2022
- Вид
- Решение № 405
- Подписан
- 21.11.2022
- В сила
- 06.12.2022
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 405 гр. гр.Несебър, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150100776 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХV от ГПК “Бързо производство”.
Образувано е по искова молба вх. № 6226/19.07.2022 г. от Л. И. Т., ЕГН **********, роден на 03.05.2018 г. - малолетен - действащ чрез своята майка и законен представител В. Е. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.Б., общ.Н., гр. Н. ****, ул.Р.№**, със съдебен адрес: гр.Н., ул. И.В.№*, ет.*, адв. С. Ч. от БАК, срещу И. Ц. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к. Л.*, бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, с правно основание чл. 150 от СК, за увеличение на присъдената с одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 906/2018 г. по описа на РС – гр. Несебър месечна издръжка на малолетното дете Л. от 200 лева на 340 лева на месец, считано от подаване на исковата молба – 18.07.2022 г. до настъпване на основания за изменение и прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като се осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето Л. в увеличения размер. Претендират се съдебни разноски.
Излагат се подробни съображения за нарасналите нужди на малолетното дете понастоящем, спрямо 2019 г., вкл. образователните такива, като се твърди, че същото се занимава с приложни изкуства, във връзка с което са необходими допълнителни средства за осигуряване на материали и за обезпечаване разходите му за посещения на конкурси и състезания извън гр. К., където живее. Посочва се още, че детето боледува сравнително често, което е свързано с разходи за посещения на лекари и закупуване на изписани лекарства. Ищцовата страна се позовава допълнително на интензивните инфлационни процеси, започнали в края на 2021 г., глобалното повишение на цените на хранителните продукти, горивата, електроенергията и др., както и на факта, че понастоящем минималната работна заплата е със 150 лева по-висока от размерът през 2019 г. С твърдения, че даваната от ответника издръжка в размер на 200 лева е недостатъчна за посрещане нуждите на детето и с обосноваване на възможност за същия да заплаща претендирания увеличен размер, се моли за уважаване на иска.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. Ц. Т., с който искът се оспорва, както по основание, така и по размер.
Заявява се готовност за заплащане на още 50 лева над определения от 2019 г. размер на издръжката за детето Л., но при промяна в режима на лични отношения между детето и бащата и неговото разширяване. Оспорват се фактическите твърдения за изменение на обстоятелствата, изложени от ищеца, като се заявява, че определеният от законодателя минимален размер на издръжката се отнася за лица от 0 до 18 години, а детето Л. е едва на 4 години и размера на даваната от бащата издръжка надхвърля законовия минимум.
Заявява се, че детето посещава детска градина, където храната е безплатна, пътува безплатно с градски и междуградски транспорт, а бащата финансира всяко негово пътуване К. – София и обратно, включително престоя му в гр. София и всички активности по време на престоя при бащата. Оспорват се твърденията, детето да е пътувало за конкурси и състезания. Моли се за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, чрез законния и упълномощения си процесуален представител, ищецът поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът се явява лично и с процесуален представител в проведено по делото открито съдебно заседание, като поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска. Претендира съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. К. и Дирекция “Социално подпомагане” – гр. София не изпращат представители в съдебно заседание. Представени са социални доклади на ДСП – К. и на ДСП – София-Люлин.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0233/04.05.2018 г. родители на малолетното дете – ищец Л.
И. Т. са В. Е. М. и И. Ц. Т..
С окончателно протоколно определение от 26.02.2019 г. по гр.д. № 906/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър, съдът е одобрил съдебна спогодба между родителите В. Е. М. и И. Ц. Т., по силата на която ответникът Т. се е задължил да заплаща на детето Л., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на сумата от 200 лева.
Безспорно между страните е, че ищецът към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело живее при своята майка, в апартамент в гр. К., както и че посещава редовно детска градина в гр. К. – ДГ №** „З.“, видно и от служебна бележка № 218/07.07.2022 г. на директора на ДГ „З.“ /л. 14 от делото/.
Между страните не се спори, че ответникът редовно заплаща дължимата месечна издръжка, както и че поема разходите на детето Л. по транспорт и престой в гр. София за осъществяване на режима на лични отношения между баща и син.
Съгласно представени трудов договор и допълнителни споразумения към него /л.
15-18 от делото/ се установява, че майката на малолетното дете – В. М. работи като учител при НГПИД „Акад. Д.У.“ – гр. К. от 01.09.2016 г., като съгласно споразумение от 04.02.2021 г. основното трудово възнаграждение възлиза на 1350 лева с фиксирано допълнително възнаграждение от 90 лева. Съдът намира за нужно да посочи, че безспорни по делото са и обстоятелствата, че майката на ищеца притежава собственост в гр. Несебър и земеделска земя, която е арендувана, въпреки че същите нямат 2 отношение към спора. В подкрепа на тези факти са и представени от ответника нотариален акт и справка за лице на Агенция по вписванията /л. 78-81 от делото/.
От представено удостоверение на НГПИД „Акад. Д.У.“ – гр. К. /л. 114 от делото/ за доходите на майката – законен представител на ищеца за една година назад се установява, че В. М. реализира брутен месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 2142,60 лева или нето – 1662,61 лева.
Ищцовата страна ангажира доказателства за закупуването на жилище в гр. К. с ипотечен кредит от законния представител на ищеца – нотариален акт за продажба от 11.06.2021 г., договорна ипотека от 11.06.2021 г. и договор за жилищен кредит от 10.06.2021 г. /л. 19-37 от делото/, които съдът намира за неотносими към предмета на спора, предвид което не обсъжда по същество. Придобитите по посочените сделки права и поетите задължения по никакъв начин не спомагат установяване нуждите на детето, още повече касаят изцяло и единствено майката-законен представител и почиват на нейни лични решения, взети с ясното съзнание за наличието на алиментно задължение спрямо детето – ищец.
Неотносими са и ангажираните от ищеца нотариална покана, разписка за връчване и отговор на нотариална покана /л. 35-41 от делото/, доколкото с исковата молба не се претендира изменение на издръжката от датата на нотариална покана.
В приложение на исковата молба са представени дипломи и грамоти /л. 43-52 от делото/, видно от които детето Л. е взимало участие в творчески, художествени и фотографски конкурси в гр. К., гр. В., гр.С., гр.Ч.б., гр. Б., гр. Д. б., с.П. и с. О..
От страна на ищеца са предствени и доказателства за здравословното му състояние и извършвани разходи за лечение – амбулаторен лист, медицинско направление, микробиологични изследвания, медицински рецепти за изписани лекарства, касови бележки за закупуването на лекарства /л. 53-65 от делото/.
Видно от представена от ответника заповед № 262/31.03.2022 г. на "Б**-ПП" ЕООД основното му месечно възнаграждение към датата на заповедта възлиза на 1253 лева. В този смисъл е и дадената от ответника декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 107 от делото/.
Съгласно удостоверение изх. № 220192203911234/10.10.2020 г. на НАП и приложените към него 3 бр. справки /л. 150-157 от делото/ се установява, че ответникът реализира брутен месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 1884,33 лева /на база доходите му за една година назад/ или нето – 1462,19 лева.
Като неотносим към спора съдът прилага и не обсъжда и представен снимков материал от ответника /л. 83-87от делото/.
Съгласно медицинско становище вх. № 9067/14.10.2022 г. на личния лекар на малолетното дете – д-р Валентина Стойкова и лекуващия му педиатър д-р Снежа А.а, Л. е клинично здрав, с правилно биологично и психично развитие, без минали заболявания, отглежда се в добри социално-битови условия в семейна среда, без остри и хронични заболявания.
От изготвения по делото социален доклад на ДСП - гр. София-Люлин, се установява, че ответникът понастоящем живее в собствено двустайно жилище в гр.
София, ж.к. Люлин, в което е обособен детски кът за детето Л.. Ответникът е заявил, че не може да заплаща претендираната издръжка от 340 лева, но има готовност да заплаща сума в размер на 250 лева, като посочил, че поема всички разходи на детето при престоя му в гр. София за осъществяване на режима на лични отношения.
Социалният работник е събрал данни за доходите на ответника, които по негови сведения възлизали на 1400 лева на месец.
В дадения социален доклад на ДСП – гр. К. е установено, че малолетния Л. се 3 отглежда от своята майка в нейно собствено тристайно жилище в гр. К., където му е осигурено всичко нужно за отглеждането му, като посещава ДГ №** „З.“- К., във втора група. Събрани са сведения, че ответникът заплаща редовно месечната издръжка за детето, а детето е в добро здраве, без алергии, с установен роднински и приятелски кръг. Констатирано е още добро родителско сътрудничество между родителите на Л., във връзка с възпитанието и отглеждането му. Пред социалния работник майката В. М. е заявила месечен доход в размер на 1700 лева.
От свидетелските показания на разпитания пред настоящия съд свидетел – Пенка Панайотова М. – баба на детето Л. по майчина линия, които съдът цени през призмата на чл. 172 от ГПК, се установява, че малолетното дете посещава детска градина, като средно на месец боледува и отсъства по една-две седмици, има нормалните нужди от храна, дрехи, обувки и лекарства, посещава кръжок и опитва занимания по спорт.
Свидетелката заявява, че бащата изплаща редовно издръжка за детето.
В показанията си пред съда, свидетелят Вл.А.Г. – съжителстващ на семейни начала с бабата на ответника, заявява, че бащата предоставя нужните средства за издръжката на детето, като при всяко посещение и за всеки повод му взима по нещо, отделно покрива разходите му, когато са заедно и допълнително заделя пари по сметка на детето.
От своя страна свидетелят В.М.Ш. – колега на ответника - заявява пред съда, че ответникът, освен че плаща издръжка за детето Л., дава средства и когато детето и майката го посещават, плаща пътни разходи, прави подаръци на детето и поема разходите, когато излизат заедно.
В изслушването си пред съда по реда на чл. 59, ал. 6 от СК майката на дететоищец заявява, че нуждите на детето за увеличават най-вече с оглед емоционалното му и умствено развитие, като са нужни повече средства за уроци. Посоча, че разходите за лекарства не са увеличени значително, както и че детето няма алергии, но за поддържане на имунитета е нужно да приема витамини.
В изслушването си пред съда по реда на чл. 59, ал. 6 от СК бащата на дететоответник заявява, че детето е злоядо, подбира храната си и не консумира големи количества. Счита, че детето не боледува повече от нормалното за възрастта му, като посочва, че интересите му са осигурени. Посочва, че според него детето няма наклонности към изобразителното изкуство, но се интересува от превозни средства, които бащата му осигурявал.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: