Решение № 401 от 23.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Благоевград, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500911 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 9154/29.5.2026 г., подадена от Д. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград, ж.к.„Струмско“, ул.„***“, бл.20, вх.А, ет.2, ап.6, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 190/2026 г. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795 от КЧСИ, насочена срещу Постановление от 11.05.2026 година, постановено по изп.дело № 190/2026 година по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795 от КЧСИ в частта, в която е оставено без уважение искането му за определяне на разноски в изп.дело.

В жалбата се твърди, че процесното изп.дело е образувано по искане на 3К „Лев инс“ АД, като длъжникът в срок е депозирал възражения с приложени писмени доказателства, от които се установява, че същият е заплатил доброволно предадените за събиране от ЧСИ вземания на застрахователя, произтичащи от влязло в сила съдебно решение. Според жалбоподателя, той е отправил към ЧСИ искане за прекратяване на изп.дело по реда на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и за присъждане на направените от него разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на делото.

1

Заявява се, че ЧСИ е прекратил изп.дело, но неоснователно е отказал присъждане на направените от длъжника разходи за адвокатско възнаграждение. Аргументира се обратното становище, за които жалбоподателят са позовава на разпоредбата на чл.81 от ГПК.

От въззивния съд се иска да отмени постановлението на ЧСИ от 11.05.2026 г. в частта, в която е оставил без уважение искането на длъжника за присъждане на разноски и да присъди направените от него такива за адвокатски хонорар, а в условията на евентуалност – да върне делото на ЧСИ с указания за уважаване на искането му.

От страна на взискателя ЗК „Лев инс“ АД не е депозирано възражение.

Приложени са мотиви на ЧСИ Т. във връзка с обжалваните действия, в които ЧСИ поддържа становище, че не е в неговите правомощия да присъжда разноски. Подчертава, че може в хода на изпълнението единствено да определи разноски, които са свързани с извършени от него изпълнителни действия и които са определени по основание и размер в закона, както и разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, които подлежат на обжалване от длъжника. Според ЧСИ, законът дава възможност на длъжника да има адвокат в изпълнителното производство, но възнаграждението му не може да присъди от съдебния изпълнител, тъй като той не е правораздавателен орган и не може да осъди взискателя.

С оглед на това се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – длъжник и е насочена срещу постановление на ЧСИ, с което същият при прекратяване на производството, се е произнесъл по разноските. Ето защо е налице както обжалваем акт по смисъла на чл.463 ГПК, така и процесуална легитимация у оспорващия за иницииране на съдебен контрол. В същото време жалбата е редовна, съобразно формалните изискванията на чл.436, ал.4 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК.

2

По съществото на спора, съдът намира следното:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че с изпълнителни листове, издадени от РС-Благоевград на 09.07.2025 г. и 19.08.2025 г., жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, съответно сумите от 125.71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 365.84 лв. – регресно вземане, начислена за периода от 25.06.2021 г. до 25.06.2024 г. и 25.77 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 365.84 лв. – регресно вземане, начислена за периода от 25.06.2024 г. до окончателното плащане - 27.12.2024 г., и сумите от 75 лв. за разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1695/2024 г. на РС-Благоевград и 175 лв. разноски в исковото производство по гр.д.№ 2480/2024 г. на РС-Благоевград.

Въз основа на така издадените изп.листове и молба от кредитора „Лев инс“ АД от 24.03.2026 г., пред ЧСИ В.Т., е образувано изп.дело № 190/2026 г.

Разпореждане в тази насока е издадено от ЧСИ Т. на 26.03.2026 г.

На 22.04.2026 г. от страна на длъжника Д. Р., чрез адв.П., е подадено възражение по изп.дело, в което се сочи, че задълженията са изплатени на 02.07.2025 г. по банков път /т.е. преди образуване на изп.дело/, като към молбата е приложено и платежното нареждане. Представени са доказателства, че за извършеното плащане е уведомен и РС-Благоевград по приключилите пред него заповедно и исково производства, който на свой ред е запознал ищеца с тези твърдения на Р.. По изп.дело е представен и договор за правна услуга, сключен между длъжника Д. С. Р. и адв.Е. П. с предмет оказване на правна услуга по изп.дело № 19/2026 г. по описа на ЧСИ В.Т., по който е заплатено възнаграждение в полза на адвоката в размер на 150 евро. С възражението е поискано този разход на бъде възложен на взискателя, тъй като длъжникът не е дал повод за образуване на делото.

За така подаденото възражение, ЧСИ Т., е уведомила визскателя „Лев инс“ АД с писмо от 23.04.2026 г. С електронно писмо от 04.05.2026 г. той е потвърдил извършеното плащане и е поискал изп.дело да бъде прекратено.

На 11.05.2026 г. ЧСИ, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК е прекратил изп.дело с постановление, с което е оставил без уважение искането на длъжника за присъждане на разноски.

3

По правния въпрос оправомощен ли съдебният изпълнител да приеме постановление за разноски срещу взискателя и да събира принудително от последния направени от длъжника разноски за процесуално представителство в случаите, в които изпълнителното дело е прекратено на някое от основанията по чл.433, ал.1 от ГПК, е налице последователна практика на контролно – отменителните инстанции в страната, в това число, с която съдебният изпълнител се е съобразил при издаване на атакуваното постановление. Предвидените в нормата на чл.79, ал.1 от ГПК изключения освобождават длъжника от отговорност за разноски, но не пораждат право той да претендира присъждането и принудителното им събиране в рамките на същото изпълнително производство, в какъвто смисъл е и трайната практика на съдилищата, възприета в Решение от 18.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 11176/2016 г., СГС, ГО, Трети В състав, Решение от 31.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 15826/2016 г. на СГС, ГО, Решение № 1363/28.10.2016 г. на ОС – Пловдив по в.гр.д.№ 2413/2016 г., Решение № 11-214/16.03.2017 г. на ОС - Бургас по гр.д.№ 105/2017 г., ГК, въззивен състав и др.

Принципната постановка на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК е, че разноските по принудителното изпълнение ще са за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или делото се прекрати на основание чл.433 от ГПК, както е и в настоящия случай. Правото на принудително изпълнение на вземането на взискателя срещу длъжника произтича от издадения от съда изпълнителен лист, докато длъжникът не разполага с право на принудително изпълнение срещу взискателя в рамките на същото изпълнително производство и съдебният изпълнител не е оправомощен да предприема изпълнителни действия спрямо взискателя. Специалната норма на чл.79 от ГПК не предвижда процесуална възможност да се съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението, в случай на прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.1 от ГПК. Подобна възможност не може да бъде изведена нито от разпоредбите на чл.81 от ГПК, нито от тези на чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК, които не могат да намерят приложение, тъй като актът на съдебния изпълнител, с който той би приел направените от длъжника разноски, не представлява изпълнително основание по чл.404 от ГПК и не подлежи на принудително изпълнение. В този смисъл, предвид обстоятелството, че направените разноски имат характер на вреди, за 4 длъжника по изпълнението остава възможността да установи вземането им по исков ред и въз основа на влязло в сила съдебно решение да се снабди с изпълнителен лист, по силата на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски.

Предвид изхода на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящето производство.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Д. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград, ж.к.„Струмско“, ул.„***“, бл.20, вх.А, ет.2, ап.6, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 190/2026 г. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795 от КЧСИ, насочена срещу Постановление от 11.05.2026 година, постановено по изп.дело № 190/2026 година по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795 от КЧСИ в частта, в която е оставено без уважение искането му за определяне на разноски в изп.дело.

Решението, на основание чл.437, ал.4 от ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5