Решение № 511 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. С., 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20261000500010 по описа за 2026 година за да се произнсе, взе предвид следното.

Производството по гр. дело 10/2026 г. по описа на Апелативен съд - С., Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивнa жалбa на Д. Н. Т. чрез адв. С. Н. срещу решение № 6301 от 21.10.2025 г. по гр.д. 10103/2023 г. на СГС, Първо ГО, 1 състав в частта, в която искът й срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД е отхвърлен.

С решението ответникът е осъден да заплати 50 000 лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило 30.04.2023 г. и причинено от застрахован по застраховка „гражданска отговорност” водач на л.а. Тойота Авенсис с ДК № ***, ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до изплащането, като искът е отвхърлен за разликата до пълния предявен размер 90 000 лв.

Оплакванията са за занижено обезщетение, като не са съобразени тежките травматични увреждания, спешното състояние, обездвижването, психическата травма.

Няма подаден отговор на въззивната жалба. Няма направени доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В съдебно заседание ищцата чрез адв. Н. моли за уважаване на жалбата. Ответникът чрез писмена молба твърди, че в решението са съобразени всички фактори за определяне на обезщетение.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред 1 въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата в рамките от присъдения размер от 50 000 лева до заявения в жалбата и иска размер от 90 000 лева.

За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаните заключения на двете съдебно-медицински експертизи, представените медицински документи и събраните свидетелски показания.

В резултат на произшествието Д. Т. е получила травматична руптура на тънкото черво, довела до развитие на перитонит, счупване на 11-то и 12-то ребра вляво, счупване на медиалния /вътрешния/ малеол на лява глезенна става и частично разкъсване на вътрешната /делтоидна/ връзка на глезенната става. Транспортирана е от екип на ЦСМП и приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 30.04.2023 г. следобед със силни стомашни болки, болки и ограничени движения в двете ходила. По спешност на 01.05.2023 г. в 0:15 минути е предприета лапаротомия с цел резекция на травмирания чревен участък. При достигане на апоневрозата е установен травматичен деколман, разположен субумбиликално и продължен на около 8 см от двете страни на срединната линия, с ширина около 6 см. При ревизия на коремната кухина е било установено - хеморагичен ексудат 200 мл в малък таз и между чревните бримки, руптура на йеюнума на около 30 см от лигаментум Трайц с кръвонасядания в мезентериума. По време на интервенцията са установени десерозация на сигмоидното черво, репарирано своевременно. Пасажът е възстановен с латеро-латерална анастомоза на два етажа. След операцията е настанена в отделение по реанимация и интензивно лечение. Изписана е на 12.05.2023 г. , като е издаден болничен лист за временна неработоспособност до 11.06.2023 г. Вещото лице хирург д-р П. А. П. в с.з. на 04.11.2024 г. е посочил, че перитонитът е състояние причиняващо силни болки и страдания, което в случая е било животозастрашаващо и оперативната интервенция наложителна, след която този процес е бил овладян без данни за последващи негативни за здравето последици.

Ориентировъчният срок на възстановяване от коремната увреда е от 15 до 30 дни. Към 10 12 ден се свалят конците, серозираното черво зараства за 5 - 6 дни, а анастомозата - за 10 - 12 дни. Обяснява също, че всички болни, които са оперирани следва да спазват ХДР (хигиеннодиетичен режим), каквато препоръка е описана и в епикризата на ищцата.

По време на престоя в болницата е поставена гипсова имобилизация на лява глезенна става и подбедрица за период от 45 дни. След сваляне на шината на 15.06.2023 г. е провела курс по физиотерапия и рехабилитация. След курса лявата глезенна става продължила да е болезнена и с оток. На 15.03.2024 г. при преглед при ортопед-травматолог била насочена за извършване на ядреномагнитен резонанс, при който се е установило частично разкъсване на делтоидната /вътрешна връзка/ на лявата глезенна става и незараснало парченце от костта на големия пищял. Вещото лице ортопед д-р К. А. С. при изслушването си в с.з. на 21.01.2025 г. е заявил, че обективните оплаквания от болка и оток ще останат, тъй като разкъсаната връзка не е зараснала. Ищцата може да извършва нормални движения, но всяко натоварване при спорт или по-тежка работа с използване на глезенната става ще има болки и оток. На въпроса дали се очаква връзката да зарасне, е отговорил, че не се очаква, трябвало е да заздравее веднага. В болницата са обърнали внимание на коремната травма, която е била тежка и животозастрашаваща, а кракът само е гипсиран. Вещото лице допуска, че е трябвало да бъде оперирана, но е предприето консервативно лечение, което не е дало желания ефект и връзката не е зараснала. На въпроса възможно ли е последващо оперативно лечение да отстрани тази последица е отговорил, че е възможно е, но не е сигурно, че ще се възстанови.

Лечението на счупването на ребрата предполага покой и прием на обезболяващи. При нормално протичане на лечебния процес възстановителният период от около три месеца.

Св. С. М. К., майка на Д., разказва, че дъщеря й е била в болницата 12 дни, където свидетелката е била придружител предвид нуждата от чужда помощ. След изписването продължила лечението в домашни условия. Възстановявала се около 3-4 месеца, като в първия месец изпитвала силни болки, трудно се придвижвала и не можела да се обслужва сама. Възстановила се от операцията, но не и от травмата на крака, който периодично се 2 подувал при натоварване или продължително седене. Д. преживяла тежко катастрофата, като благодарение на подкрепата от близки и консултации с техен познат психолог в момента е в доста по-стабилно състоянието. В момента преценката на майка й е, че е добре, не е успяла напълно да го превъзмогне, но е по-добре от началото, и сега се плаши при скорост, като види някоя кола да изпреварва по-рязко, но това може и за цял живот да остане. Преди инцидента работела на летището, на чекинга. След възстановяването се върнала на работа, но впоследствие напуснала, тъй като работата й била тежка предвид нощните смени и полесната уморяемост, както и предвид заплащането.

От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищцата към момента на увреждането – 23 год., вида и характера на травмите: травматична руптура на тънкото черво, довело до развитие на перитонит, счупване на 11-то и 12-то ребра в ляво, счупване на медиалния /вътрешния/ малеол на лява глезенна става и частично разкъсване на вътрешната /делтоидна/ връзка на глезенната става, животозастрашаващото състояние, проведената операция, болничен престой от дванадесет дни, покой и избягване на движения за три месеца, придвижване с помощни средства и нуждата от чужда помощ през това време, болките от заздравяне на оперативната рана, на ребрата и глезена, възстановяване от 3-4 месеца, както и липсата на пълно възстановяване на глезена поради незараснала връзка на ставата. При съобразяване на деня на ПТП – 30.04.2023 г., отнесен към икономическите условия, съдът намира, че обезщетение от 63 000 (шестдесет и три хиляди) лева е справедливо. Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението предвид трайните последици за глезена, който при всяко натоварване ще реагира с болка и оток и неясната прогноза при евентуална операция. Обезщетение над този размер би било в разрез с принципа на справедливост предвид липсата на други трайни последици за здравето, преодоляването на последиците от коремната операция за няколко месеца, липсата на усложнения от травмата в коремната област и счупените ребра по време на възстановителния период, липсата на доказани сериозни психически последици извън обичайните за подобен род житейски изпитания.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че обезщетението следва да е повисоко, тъй като психическата травма е била изключително голяма до степен, че Д. не е в състояние да продължи живота си нормално. Според показанията на майка си тя е успяла да преодолее негативните последици в психичен план, като е останал страхът от високи скорости, но това не означава, че не може да продължи живота си нормално. Недоказано е твърдението в жалбата, че ПТП изцяло е променило не само начина й на живот, но и трайно е влошено качеството й на живот. Съдът приема, че незарасналата връзка на левия глезен се отразява на заниманията на Д. Т. и при спорт или натоварване ще има болка и оток, но няма доказателства, че този факт е променил живота й изцяло.

Решението следва да се отмени в отхвърлителната част от 50 000 лева до 63 000 лева, като на ищцата бъдат присъдени допълнително 6 646,79 евро (шест хиляди шестстотин четиридесет и шест евро и седемдесет и девет цента, равностойност на 13 000 лева) със законната лихва от датата, приета от СГС, срещу която няма доводи - 31.05.2023 г. В отхвърлителната част от 63 000 лева до 90 000 лева решението следва да бъде потвърдено.

Разноските за първата инстанция следва да се променят. Разноските, дължими на ответника, са 481 лева и решението следва да бъде отменено за разликата до 713,33 лева (1282,63х10780/23832,3). Ответното дружество следва да заплати в полза на бюджета на ОС Благоевград разноски за държавна такса от още 265 евро. На ищцата следва да се присъдят още 55, 3 евро, тъй като й се дължат 525 лева за разноски. Адвокатският хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, присъден от СГС, е адекватен на предмета на делото и извършените процесуални действия и не следва да бъде променян единствено заради по-големия уважен материален интерес.

За въззивната инстанция ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД дължи в полза на бюджета на САС сумата от 132 евро на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. В полза на адв. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът определя адвокатски хонорар от 400 евро предвид спорния предмет – единствено размер на обезщетението, липсата на нови доказателства и 3 едно проведено съдебно заседание. Въззивният жалбоподател дължи на ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение от 50 евро, съобразено с посочените критерии и единственото процесуално действие – молба за съдебно заседание.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6301 от 21.10.2025 г. по гр.д. 10103/2023 г. на СГС, Първо ГО, 1 състав в частта, в следните части:

Искът на Д. Н. Т., ЕГН ********** срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.04.2023 г. е отхвърлен за разликата от 50 000 (петдесет хиляди) лева до 63 000 (шестдесет и три хиляди) лева със законната лихва от 31.05.2023 г. до плащането;

Д. Н. Т. е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК разноски за първата инстанция за размера от 481 лева до 713,33 лева и вместо това постановява

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД ЕИК 000694286 да заплати на Д. Н.

Т., ЕГН ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително обезщетение от 6 646,79 евро (шест хиляди шестстотин четиридесет и шест евро и седемдесет и девет цента, равностойност на 13 000 лева) за неимуществени вреди от ПТП на 30.04.2023 г. със законната лихва от 31.05.2023 г. до плащането.

Разпечатката съдържа 33 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9784422-ee82-43e8-b8a5-dba198592132