Решение № 1890 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1890 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100503066 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 22525/05.03.2025 год. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851, депозирана от длъжника А. А. Д. – лично и в качеството на ЕТ „Д. 51 – А. Д.“, ЕИК:203673104 чрез адв. А. Д. срещу насочване на изпълнението чрез опис на имот, представляващо несеквестируемо имущество, а именно жилищен имот: Апартамент № 70, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.****, по изп. дело № 20258510400112 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ и район на действие СГС.

В жалбата длъжникът се позовава на несеквестиуемост на имота по чл.

444, т. 7 ГПК, върху който е насочено изпълнението. Поддържа, че от доказателствата, събраните по изпълнителното дело, се установява, че длъжника не притежава друго имущество и това е единственият му имот.

Посочва, че длъжника А. Д. е сключила процесният договор в качеството си на потребител, съгласно Решение № 175/25.10.2024 год. на 2-ри състав, II ТО при ВКС. Позовава се на наревноправни клаузи в договора за кредит. Посочва, че от страна на длъжника е била подадена жалба по реда на чл. 419 ГПК, по която все още няма произнасяне. Прави искане за спиране на изпълнителното дело, на основание чл. 438 ГПК. С тези аргументи моли съда да отмени действията извършени от частния съдебен изпълнител, представляващи изпълнение чрез извършване на опис върху несеквестируемия недвижим имот на А. Д., насрочен и извършен на 25.02.2025 год.

Претендира разноски.

Взискателите по изпълнителното дело „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL), чрез адв. С.В. оспорват жалбата в подробни 1 писмени възражения. Посочват, че цитираното от длъжника и приложено към частната жалба Решение № 175/25.10.2024 год. на 2-ри състав, II ТО при ВКС не се отнася до действителността на Договора за кредит, тъй като същото е с предмет прогласяване нищожността на арбитражно решение, постановено по спор между страните. На следващо място изнасят твърдения, че до настоящия момент от длъжника няма предявен иск за прогласяване нищожността или действителността на клаузи от договора. Излага аргументи, че длъжника сам се е отказал от несеквестируемостта на процесния недвижим имот, съгласявайки се върху същия да бъде валидно учредена договорна ипотека, поради което няма право да се ползва от предвидената в чл. 444 ГПК защита.

Позова се на висящо между страните производство пред Софийски районен съд с предмет предсрочна изискуемост на главница от процесния договор за кредит, по което с определение от 17.02.2025 год. е отхвърлено искане на длъжника за спиране на производството, тъй като не са налице някоя от хипотезите на чл. 420, ал. 2 ГПК. Посочва, че позоваването на неравноправни клаузи в договора за кредит не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Молят жалбата да се остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ М.П., в които се поддържа, че жалбата е допустима, тъй като същата е депозирана в законоустановения срок от длъжник по изпълнителното дело. Сочи, че по същество жалбата е неоснователна. В мотивите си, частният съдебен изпълнител е посочил, че е налице доброволно учредена ипотека върху имот, а съгласно разпоредбата на чл. 445 ГПК, ограничението за несеквестируемост не се прилага, когато задължението е обезпечено с ипотека и взискател е ипотекарния длъжник, дори това да е единствено жилище на длъжника. Твърди, че от страна на длъжника не е направено плащане за погасяване на процесното вземане.

Посочва, че всички извършени от него действия насочени към принудителното изпълнение за събиране на обезпечено с ипотека взема, са в съответствие със законовите разпоредби - има издаден изпълнителен лист, връчена е покана за доброволно изпълнение, наложена е възбрана и е извършен опис.

Изтъква доводи, че в настоящото производство, изложените от страна на длъжника аргументи за нищожност на договора за кредит, не са от неговата компетентност и не следва да бъдат обсъждани в настоящата хипотеза.

Твърди, че до момента по изпълнителното дело няма представени доказателства за спиране или прекратяване на производството съгласно чл.

432 ГПК и чл. 433 ГПК. В заключение посочва, се изпълнителното действие „опис“ на имот не представлява нарушение на закона, а е един необходим и законосъобразен етап от принудителното изпълнение. Моли да се остави жалбата без уважение.

Софийски градски съд, като съобрази становищата на страните и приложените по делото доказателства, намира следното :

Изпълнително дело № 20258510400112 е образувано на 08.03.2025г с молба с вх.№ 04541/15.01.2025 год. въз основа на Изпълнителен лист издаден на 18.12.2024 г. от Софийски районен съд на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 по ч.гр.д. № 68973 от 2024 г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в срещу А. А. Д., ЕГН ********** в качеството на физическо лице, както и срещу ЕТ Д. 51 - А. Д. ЕИК 206373104 в полза на взискателя „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465 по повод сключен между страните Договор за бизнес кредит с 2

№ 6924/05.02.2021 год. Съгласно Договор за цесия от 19.11.2024 г. взискателя „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465 е прехвърлил събиране на вземането в полза на „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL).

Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени:

1 .Изпълнителен лист № 30406/18.12.2024 год., издаден в производството по ч.гр.д. 68973/2024 г. по описа на СРС;

2. Заповед № 39692/18.12.2024 г.. издадена в производството ч. гр. д. № 68973/ 2024 г., по описа на СРС;

3. Договор за Бизнес кредит с Клиентски № 6924/05.02.2021 г. ;

4. Нотариален акт за учредяване на договора ипотека върху недвижим имот № 69, том I, рег. № 1009, дело № 59/2021 год.;

5. Договор за цесия между „ЛЕНО“ АД, ЕИК 203217465 и „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL);

6. Уведомление извършена цесия;

7. Справки БНБ.

За обезпечаване на вземането на взискателя и съгласно неговото искане, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело е наложен запор на банкови сметки на длъжника А. А. Д. С ЕГН **********, като в молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано и насочване към принудителното изпълнение чрез налагане на възбрана, опис и публична продан върху ипотекирания в полза на „ЛЕНО“ АД /цедент/ ипотекиран недвижим имот, служещ за обезпечение на вземанията по сключен Договор за заем - Бизнес Кредит с Клиентски № 6924/05.02.2021г„ а именно:

АПАРТАМЕНТ № 70 (седемдесет) находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.****, със застроена площ от 60.70 кв.м.

На 15.01.2025г е била изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх.

№ 2857/15.01.2025 год. д о А. А. Д. С ЕГН ********** в качеството на физическо лице, както и като ЕТ Д. 51 - А. Д. С ЕИК 206373104, като към същата са били приложени препис от подлежащия на принудително изпълнение акт - заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, копие от документа въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, постановление за приети разноски, както и уведомително писмо за извършена цесия.

В Поканата за доброволно изпълнение, съдебния изпълнител е посочил, че в случай, че задължението не се изпълни доброволно, на 25.02.2025 г. от 14:00 часа ще бъде извършен ОПИС, а ако същия не бъде осъществен, е посочена и допълнителна втора дата – 04.03.2025 год. от 14:00 часа на описания недвижим имот – ипотекиран и възбранен в полза на взискателя по делото. С поканата за доброволно изпълнение е наложен и запор на банковите сметки на длъжника.

Поканата е получена на 23.01.2025г от А. А. Д. - лично.

На 15.01.2025г е изготвено искане с изх. № 2864/15.01.2025 год. за вписване възбрана върху гореописания недвижим имот, собственост на длъжника по делото А. А. Д. С ЕГН **********, както и на ипотекарните длъжници С.Д.Д. С ЕГН ********** и П.Д.Д. С ЕГН ********** в качеството им на наследници на Д.С.Д. С ЕГН **********, като същата е вписана в Агенция по Вписванията на дата 27.01.2025г с акт № 145, том № 2, № от вх.рег. 4879/27.01.2025г., № от дв.вх.рег. 4810/27.10.2025 год.

На 31.01.2025г е изготвено искане д о Софийски районен съд с изх.№ 5566 на основание чл. 431 ГПК във вр. чл. 49 ал. 1 и чл. 52 ЗН с цел получаване на информация дали лицата С.Д.Д. С ЕГН ********** – син и П.Д.Д. С ЕГН ********** – син, както и Л.С.К. С ЕГН ********** – сестра, в качеството им на наследници по закон на починалия на 02.07.2023 г. Д.С.Д. С ЕГН ********** с адрес - гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.****, ** имат вписани 3 в особената книга п о чл. 49, ал. 1 от ЗН водена при СРС заявления за приемане/отказ от наследството, оставено от наследодателя Д.С.Д. С ЕГН **********.

На 04.02.2025г е постъпило съобщение от Софийски районен съд, с което съда е уведомил съдебния изпълнител, че от страна на Д. С. Д. и П.Д.Д. има вписани откази от наследство.

На 05.02.2025г е изготвено съобщение с изх. № 6508 з а насрочен опис на гореописания недвижим имот до Л. С.а К. с ЕГН ********** в качеството на наследник на ипотекарния длъжник и съсобственик Д.С.Д.. Съобщението е връчено на 07.02.2025г на Д.С. - живуща на адреса със задължение да го предаде на адресата.

На 14.02.2025г и 17.02.2025г са постъпили последователно молби с вх.

№ 15140/14.02.2025г и молба с вх.№ 17.02.2025г от длъжника А. А. Д. с искане за спиране на изпълнението и отлагане на насрочения опис на недвижим имот във връзка с подадено възражение по чл. 414 ГПК.

Същите са изпратени за становище до взискателя, като с молба с вх.№ 16557/18.02.2025г. е изразено становище, че същите следа да бъдат оставени без уважение, тъй като не попада в предметния обхват на чл. 420 ГПК.

На 24.02.2025г е получена молба с вх.№ 18575 о т Л.С.К. с ЕГН ********** с представено съдебно удостоверение за отказ от наследство с изх.

№ 17304 от 13.02.2025г от Л.С.К..

На 25.02.2025г с Протокол за опис на недвижим имот е изх. № 10267/25.02.2025 год. е извършен опис върху недвижимия имот - собственост на длъжника, ипотекиран и възбранен за обезпечение на вземането на взискателя по делото.

На 05.03.2025г е получена жалба с вх.№ 22525/05.03.2025г. от длъжника по изпълнително дело № 20258310400112 А. А. Д. ЕГН ******** лично и в качеството на ЕТ Д. 51 - А. Д. ЕИК 206373104 чрез адв. А. З. Д. на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

На 07.03.2025г е изпратено искане за становище с изх.№ 12459 до взискателя „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL)чрез адв.

С.В. на имейл адрес. Същото е получено с потвърждение на 10.03.2025г.

На 13.03.2025г е постъпило становище о т взискателя „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL) чрез адв. С.В..

Като съобрази доводите на всички страни, както и данните по изпълнителното дело, настоящият състав намира следното по съществото на жалбата :

Съгласно практика на ВКС обобщена в ТР № 2/2013 г. постановено на 26 юни 2015 год. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 „на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяне на някои действия запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо“.

Според ТР 2/2013 г. на ВКС, „ ако се приеме наличие на 4 несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които я нарушават и без да е отправено изрично искане за това : отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ“.